Определение № 248 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Пазарджик, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500879 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на Д. Д. Т., чрез пълномощника му адв.С. Й. М. от АК- Пазарджик, с правно основание по чл.252, във връзка с чл.248 от ГПК.

Твърди се, че с Решение №378 от 24.10.2024г. по гр.д.№951/2024г. на РСПазарджик е постановен осъдителен диспозитив и по отношение на разноските в следния смисъл: Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.“В.“ 2, да заплати на адв.С. Й. М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 400лв., представляваща разноски в настоящото производство.“.

Твърди се, че същевременно в диспозитива на Решение №38 от 11.02.2025г. по настоящото дело няма произнасяне във връзка с потвърждение на първоинстанционния диспозитив в частта за разноските.

Иска се, да бъде допълнено Решение №38 от 11.02.2025г., в частта за разноските и да се постанови Определение, с което се потвърди Решение №378 от 24.10.2024г. по гр.д.№951 от 2024г. на РС- Велинград и в частта на осъдителния диспозитив на разноските.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Прокуратура на Република България.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Видно от Решение №378 от 24.10.2024г,. постановено по гр.д.

№951/2024г. по описа на РС- Велинград е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.“В.“ №2, да заплати на Д. Д. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Р., ул.“В.Л.“ №54, на основания чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 400лв., представляваща разноски в настоящото производство.

От Решение рег.№38/11.02.2025г., постановено по в.гр.д.№879/2024г. по описа на ОС Пазарджик се установява, че е потвърдено Решение №378/24.10.2024г., постановено по гр.дело №951/2024г. по описа на РСВелинград, в ЧАСТТА с която е уважен иска и е осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на Д. Д. Т., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ 268/2023г., по описа на РУ МВР- Велинград и вх.

№3124/2023г. по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, с Постановление от 05.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, включително и в частта за присъдени разноски.

Решението в останалата му отхвърлителна част, като необжалвано е влязло в законна сила.

При тези данни, съдът от правна страна приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

В случая подадената молба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.

В конкретният казус единствения довод който се навежда в молбата, с правно основание по чл.248 от ГПК от страна на пълномощника на Д. Т., е че в диспозитива на Решение №38 от 11.02.2025г. по настоящото дело, е че няма произнасяне във връзка с потвърждение на първоинстанционния диспозитив в частта за разноските.

В случая, това не е така, тъй като в мотивите изрично е отразено, че 2 решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно в неговата уважителна част за присъдената сума от 1000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024г., до окончателното изплащане на сумата, включително и в частта на присъдени разноски.

В диспозитива също изрично е посочено, че се потвърждава Решение №378/24.10.2024г., постановено по гр.дело №951/2024г. по описа на РСВелинград, в частта с която е уважен иска и е осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на Д. Д. Т., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ 268/2023г., по описа на РУ МВР- Велинград и вх.

№3124/2023г. по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, с Постановление от 05.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, включително и в частта за присъдени разноски. На практика единствено липсва посочване на сумата от 400лв., но от смисъла вложен в произнасянето ясно се установява, че се потвърждава и в частта за присъдени разноски, касаеща тази сума, вследствие на което следва да се приеме, че има надлежно произнасяне.

При тези данни не се явява необходимо така поисканото допълване на решението постановено от въззивния съд.

На основание чл.248, ал.3 от ГПК, настоящото определение би следвало да подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, което изменение се иска, тъй като в последното е отразено, че то подлежи на касационно обжалване. В тази насока следва да се посочи, че на практика решението на въззивния съд по силата на закона не подлежи на такова обжалване, т.е. настоящото определение ще бъде окончателно.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Д. Т., чрез пълномощника му адв.С. Й. М. от АК- Пазарджик, с правно основание по чл.252, във връзка с 3 чл.248 от ГПК да бъде допълнено Решение №38 от 11.02.2025г., постановено по в.гр.д.№879/2024г. по описа на ОС- Пазарджик, с което да се потвърди Решение №378/24.10.2024г., постановено по гр.д.№951/2024г. по описа на РСВелинград и в частта на частта за разноските, като неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4