Решение № 5325 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5325 гр. С., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110117616 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу „Т. С.” ЕАД срещу И. А. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че с ответника са в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап. 21. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника в качеството му на ползвател на имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 356,91лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 58,81 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2022 г.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който навежда довод за погасяване на процесните суми в рамките на исковото производство, поради което иска делото да бъде прекратено.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява становище.

1

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна 2 енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между в отношенията между ищеца и ответницата са отделени следните обстоятелства: че ответникът е собственик на процесния имот, че същият е топлоснабден през релевирания период, както и че количеството и стойността на доставената до същия топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност.

С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска, признава същия по основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в хода на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички правопораждащи факти от описания фактически състав.

Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните суми е подкрепено от представените по делото от ответната страна писмени доказателства за заплащане в полза на ищеца на суми, като същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на ищеца, имащо характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока доказателствена стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на процесните искове следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в хода на процеса, респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.

По разноските:

Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Същият претендира единствено такива за юрисконсултско възнаграждение, доколкото сочи, че останалите разноски са погасени с извършените 3 плащания, като следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу И. А. М., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 356,91лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сума в размер н а 58,81 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2022 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПС И. А. М., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4