Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3889 от 29.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7560/2024
Вид
Определение № 3889
Подписан
29.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Ани Захариева, Аделина Иванова, Мила Панайотова Лазарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3889 гр. София, 29.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607560 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 4035/15.10.2024г., постановено по ЧНД № 14081/24г. по описа на СРС, 129-ти състав, с което определение е оставена без разглеждане жалбата на Й.Й. против Постановление на СРП от 15.11.19г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15189/2011г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 65628/2010г. на СРП. В своите мотиви пръвостепенният съд е изложил подробни аргументи за липса на активна процесуална легитимация от страна на Й. за обжалване на проверяваното Постановление, изхождайки от формалния характер на разследваното престъпление по чл.308 ал.2 НК и липсата на качеството на пострадал за настоящия частен жалбоподател.

Срещу определението на СРС е постъпила частна жалба от Й.Й., в която жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, претендира се неговата отмяна и постановяване на определение с дадени от страна на въззивната инстанция задължителни указания за разглеждане по същество на процесния спор.Основният отразен в частната жалба довод се изразява в действително настъпили за жалбоподателя вреди, което обстоятелство само по себе си предопределя и наличие на качеството му на пострадал от престъпното деяние, а това от своя страна му предоставя и законовата възможност за атакуване на прокурорския акт.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.243 ал.7 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна

1

В контекста на горното и от фактическа страна СГС съобрази факта на образуване на ДП с нарочно Постановление на СРП от 20.05.2011г. за разследване на престъпление по чл.308 ал.2 НК.В случая и след извършени действия по разследването наказателното производство е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.3 НПК, а именно поради това изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.

При горните фактически данни въззивният съд приема за правилни изложените от СРС в проверяваното определение правни изводи.

В изпълнение на своите законови правомощия и в рамките на производството по чл.243 ал.5 и сл.НПК правилно основният съд е приел, че на първо място дължи преценка за процесуалната допустимост на депозираната пред него жалба, като горната преценка предхожда тази по същество на процесния спор.

В рамките именно на преценката за процесуална допустимост СРС е посочил, че деянието по чл.308 ал.2 НК касае престъпление на формално извършване. В тази вр. и в отговор на изложения в частната жалба аргумент се подчертава, че съставомерните елементи на престъплението от обективна страна не включват и не изискват настъпване на конкретни вредни последици, относими към определено лице.Действително както се сочи от настоящия жалбоподател, съставът на чл.308 ал.2 НК предвижда определена инкриминирана цел, а именно такава по придобиване на имотна облага, то това е само и единствено цел на престъпното деяние, която законът не отъждествява с реално настъпили вреди.

Както правилно е посочил СРС, нормата на чл.74 НПК дава правните характеристики на фигурата на пострадалия и съобразно законовия регламент, се изисква настъпването на определени имуществени или неимуществени вреди за конкретно лице, а такива не са включени от обективна страна за престъплението по чл.308 ал.2 НК, респ. лицето Й.Й. не притежава качеството на пострадал и поради това, е изключен от кръга лица по чл.243 ал.4 НПК, притежаващи активна легитимация и право да обжалват прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство.Абсолютно идентично становище е застъпено в редица съдебни решения и в тази вр. отново се наблюдава правота в мотивите на СРС, но непосочването на конкретни съдебни актове в този смисъл не представлява съществено нарушение и поради това, този отразен в процесната жалба довод се оценява за неоснователен такъв.За прецизност на настоящото определение се отбелязва Решение № 1081 от 21.02.2006г. на ВКС по н.д.№ 573/2005г., III н.о.В това решение и доразвивайки горната теза изрично се сочи, че дори и при формалните престъпления, каквото е и процесното, по начало предпоставят увреждане или най-малкото застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло (тъй като се засягат обществените отношения, касаещи цялото общество; а в процесния случай касаещи законосъобразното развитие на документооборота), а не на отделно лице пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления.Т.е. независимо от твърдяното в частната жалба обстоятелство, че Й. е претърпял вреди (поради отказ за признаване на собственост върху определен терен с последващо разрушаване на сграда), то същият може 2 да се третира за пострадало такова, но не самостоятелно и като отделно лице, а само и единствено като част от обществото и обективен израз на горното е възприемането на неговия писмен сигнал/жалба от 2010г. за законен повод по см. на чл.208 т.1 НПК за образуване на наказателното производство.Във всеки един обаче последващ момент от развитие на наказателното производство той не разполага със самостоятелни права, относими към контрола за законосъобразност на постановяваните актове, като водещи се явяват елементите от съответния престъпен състав, а в случая чл.308 ал.2 НК не визира настъпване на вредоносен резултат.

В контекста на горното правилно е преценено от СРС, че настоящият частен жалбоподател не притежава качеството на пострадал от престъплението по чл.308 ал.2 НК и поради това, не разполага с правото да обжалва Постановлението на СРП.

Водим от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4035/15.10.2024г., постановено по ЧНД № 14081/2024г. по описа на СРС .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3