Решение № 14728 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14728 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20211110169813 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Е П“ АД (с предишно наименование „Ч Е Б) срещу Д. Н. Т..

Ищецът твърди, че се намира в облигационни отношения с ответната страна, за които на основание чл. 98а ЗЕ се прилагат публикувани в периодични издания общи условия. По силата на тези отношения твърди, че е доставил на ответника електроенергия по извлечение № 21019888 до адрес: гр. София, ........... клиентски № 310250382647, която не била платена.

Твърди, че задълженията, които са посочени в описаните фактури са станали изискуеми поради непогасяването им в 10-дневен срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответната страна, че същата дължи следните суми, за които имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41692/2021 г. по описа на СРС, 63 с-в, както следва: 1774,68 лв. – главница за периода от 12.01.2021 г. до 13.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и 43,15 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2021 г. до 28.06.2021 г.

Ответницата е получила отговор на исковата молба, по която не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК (с оглед неизпълнените указания, дадени с определението от 08.09.2022г. и липсата на представено пълномощно и/или потвърждаване действията на мл.адв. Т М от 23.02.2022г.).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да установи съществуването на твърдяното облигационно отношение по договор за продажба на ел. енергия на 1 процесния имот; обстоятелствата, на които твърди, че ответникът е поел солидарна отговорност за задълженията за доставена ел. енергия; количеството и стойността на предоставената ел. енергия през процесния период.

При установяване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил задълженията чрез плащане.

По арг. от § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на електрическа енергия е собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, в който смисъл е и съдебната практика – вж. напр. Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г., III г.о., ВКС.

В настоящия случай ответната страна не е оспорила наличието на облигационно отношение с ищеца, а последното обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба заявление и декларация (л. 23-25). При наличието на облигационно отношение, в тежест на ответника е да заплаща консумираната ел. енергия, при условията и сроковете, предвидени чл. 13 от Общите условия на ищеца.

В случая, видно от приетата без възражения съдебно-техническа експертиза и разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, в процесния електроснабден имот са потребени 9044 квтч. за периода от 12.01.2021 г. до 13.04.2021 г., чиято стойност се равнява на 1774,68 лв. Неоснователно е в такъв случай възражението на ответната страна, обективирано в молба от 29.11.2022г., с която оспорва реалното потребление, доколкото от приетата експертиза става ясно, че количеството ел. енергия е измерено с годно средство за търговско измерване. Неотносим е въпроса дали ответницата е обитавала процесния имот, при положение, че количеството ел. енергия е измерено правилно, поради което е прието за ненужно и допускането на поискания от ответницата разпит на свидетел.

Съгласно чл. 35 вр. чл. 13 от Общите условия ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, поради което в полза на ищеца е възникнало и вземане за мораторна лихва в размер на 43,15 лв. за периода от 09.03.2021 г. до 28.06.2021 г.

По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и като такива следва да се уважат в цялост. С оглед акцесорния характер на претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. С изхода на делото, в полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят следните суми: 36,36 лв. - държавна такса в заповедното производство, 96,00 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 36,36 лв. - държавна такса в исковото производство, 144,00 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото производство и 340,00 лв. - разноски за експертизи.

Воден от горното, съдът

2

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Д. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, .......... дължИ на „Е П“ ЕАД (с предишно наименование „Ч Е Б“ ЕАД), с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ......., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и вр. чл.

86 ЗЗД, следните суми: 1774,68 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена и неплатена ел. енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. София, ........... клиентски № 310250382647 за периода от 12.01.2021 г. до 13.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.07.2021г. до окончателното плащане и 43,15 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 09.03.2021 г. до 28.06.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41692/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.

ОСЪЖДА Д. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, .......... да заплати на „Е П“ ЕАД (с предишно наименование „Ч Е Б“ ЕАД), с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ....... сторените по делото разноски, както следва: 36,36 ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 96,00 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 36,36 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 144,00 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в исковото производство и 340,00 ЛЕВА – разноски за експертизи.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3