Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 225/2025
Вид
Решение № 206
Подписан
30.06.2025
В сила
27.07.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Валентин Димитров Бойкинов, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Е.

Г.“ООД срещу Решение № 2/16.01.2025г. по т.д.№ 40/2024г. на Окръжен съд Кърджали, в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове, предявени от „Е. Г.“ООД срещу „Р.“ООД с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 132 343,89 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от

05.01.2022г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 474,04 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 11.12.2023г. до подаването на исковата молба.

Твърди се във въззивната жалба решението да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Излагат се съображения за необоснованост в изводите на съда, че при тълкуване действителната воля на страните по договора следвало да се приеме, че заплащането на уговореното възнаграждение не зависело от волята, а от одобрението от страна на третото лице спрямо договорните отношения между страните, каквото е ДФ З.. Твърди се, че такава уговорка между страните по процесния консултантски договор нямало. Позовават се на съществуваща практика на касационната инстанция.

Твърди се, че в процесния договор за консултантски услуги от 05.02.2022 г. няма 1 договорено условие за определяне размера на възнаграждението и дължимостта му от пълно одобрение на подадения проект за безвъзмездна финансова помощ. Излагат се съображения, че дружеството ищец е изпълнило изцяло, точно и напълно добросъвестно задълженията си по договора, като е участвало активно и е давало консултантски услуги на ответника за подготовка на заявлението за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическа целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация.

Искането към въззивния съд е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се уважат предявените исковеглавен по чл.266, ал.1 ЗЗД и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД, така както са предявени, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна „Р.“ООД, с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца „Е. Г.“ООД отхвърлителна част като правилно в тази му част.

Постъпила е и въззивна жалба от „Р.“ООД срещу решението на Окръжен съд Хасково, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него срещу „Е. Г.“ООД насрещни искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД за заплащане на сума в размер на 92 917,28 лева, представляваща получено на отпаднало основние възнаграждение от „Е.

Г.“ООД по развален договор за консултантски услуги от 05.02.2022 г., както и предявен като евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за заплащане на същата сума като получена при начална липса на основание.

Твърди се че решението на съда в обжалваната от ответника част е неправилно и незаконосъобразно по съображенията, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната от „Р.“ООД и вместо него да се постанови друго, с което предявените от ответника насрещни искове- главен по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и евентуален по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД да бъдат уважени както са предявени.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на „Е. Г.“ООД, с който отговор се оспорва жалбата на „Р.“ООД като неоснователна.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от „Р.“ООД отхвърлителна част по отношение на насрещните искове, като правилно в тази му част.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

2

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Е. Г.“ООД срещу „Р.“ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 132 343,89 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 474,04 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 11.12.2023г. до подаването на исковата молба.

Твърденията в исковата молба са били, че с ответника са имали сключен договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г. Според точка 1 от договора консултантските услуги се изразявали в подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическа целесъобразност на проект пред ДФ З. и съдействия за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация; консултантски услуги, свързани с управление на проекта, включително изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на помощта. В точка 3 от договор било уговорено между страните, че възложителят – ответник дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя – ищец в размер на 5 % от инвестиционните разходи, като посочените суми са без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество било изпълнило задълженията си по договора, като участвало активно и предоставяло консултантски услуги на ответника за подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическата целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация. С изключителното съдействие и консултации на ищцовото дружество била подадена приложената към исковата молба проектна документация за кандидатстване при Д. ф. „З.“ по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Заявява се, че заявените инвестиционни разходи били общо в размер на 3 754 352,85 лв., съгласно проекта на Административен договор с № ********** - *.*** **** - *** за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 по процедура чрез подбор на проектни предложения № *********** - *.*** по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“.

Поддържа се, че в точка 4 от договора от 05.01.2022 г. било уговорено между страните, че дължимостта на плащането на възнаграждението по договора настъпвала с изтичането на 7-дневен срок от одобряването на проекта на административно съответствие и допустимост от ДФ „З.“. Това станало съгласно писмо от 11.09.2023 г., въз основа на което е предложен проект на договор за подписване с ДФЗ. С предлагането на проект за договор ДФЗ приел всички извършени дейности в полза на ответника по кандидатстването му в програмата, въз основа на консултантските услуги на ищеца, като дължимите 5 % от 3 754 352,85 лв. се равнявали на 187 717,64 лв. без ДДС или 225 261,17 лв. с ДДС. От общо дължимата сума съгласно договор по консултантски услуги от 05.01.2022 г. в размер на 225 261,17 лв. с ДДС били заплатени от ответника на ищеца авансово по банков път само 92 917,28 лв. с ДДС. Излага се извод, че по този начин било налице частично извънсъдебно 3 признание от страна на ответника на дължимостта на сумата по договора от 05.01.2022 г., като по този начин по договора оставали да се дължат от ответника на ищеца още 132 343,89 лв. с ДДС, както и лихва за забава върху тази сума от 11.12.2023 г. Сочи се също така в исковата молба, че по неизвестни причини ответникът се отказал от проекта, за който бил одобрен от ДФЗ и не подписал предложения му проект на договор с фонда. Поради тази причина необосновано и без обяснения ответникът отказал да доизплати на ищеца остатъкът от дължимото му възнаграждение по договора от 05.01.2022 г. за консултантски услуги.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Р.“ООД е възразил срещу иска с твърдения, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по договора за консултантски услуги. Посочил е че след сключване на договора и стартиране на процедурата по кандидатстване с проект за безвъзмездна финансова помощ в отговор на 25.10.2023 г. е получено писмо от Д. ф. З., с което ответникът е уведомен, че проекта за получаване на безвъзмездна финансова помощ е одобрен само в размер на 35 % или в размер на 1 314 023,48 лв. Този резултат от действията на ищеца по изпълнение на договора за консултантски услуги не е бил приет от страна на ответника, тъй като това означавало последният да финансира със собствени средства 65 % от стойността на проекта или сума в размер на 2 440 329,37 лв., което се явявало нежелан резултат, финансово неизгоден и икономически нецелесъобразен.

С оглед на постигнатия от ищеца резултат, изпълнената от него работа не била приета от ответника нито с изрични, нито с конклудентни действия, съответно не било възникнало задължение за плащане, а недоволството от постигнатия резултат било изразено както устно, така и в писмена форма.

Ответникът не е оспорил, че е издал четири броя фактури, цитирани в исковата молба и че по тях са изплатени на ищеца суми в общ размер на 92 917,28 лв., но в същото време е заявил становище, че тези плащания не представлявали приемане на извършената работа, а имали формата единствено на извършено авансово плащане.

Все поради същата причина – липса на реализирания резултат и негодност на предоставените консултантски услуги за тяхното договорно или обикновено предназначение по смисъла на чл. 265 ЗЗД – ответното дружество подало искане до ДФ З. за прекратяване на процедурата от 05.10.2024 г., което освен това било подадено именно чрез ищцовото дружество. Допълнително ответникът подчертава, че след като получил уведомително писмо – покана № *** от ДФ З., изпратил в 6-месечния срок по чл. 265 ЗЗД друго уведомление до ищеца, получено от него чрез куриер на 25.03.2024 г. С това уведомление ответникът е упражнил в срок правата на възложителя да иска намаляване на възнаграждението на ищеца по сключения договор за консултантски услуги поради недостатъци на изпълнената работа по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, до размера на вече платената част от договореното възнаграждение в размер на 92 917,28 лв., както и упражняване в същия 6-месечен срок на правото за разваляне на договора.

С тези доводи ответникът е отправил искане до съда да приеме възражение за некачествено изпълнение, както и за отклонение от поръчката от страна на изпълнителя по 4 смисъла на чл. 265 ЗЗД на възложените с договора от 05.01.2022 г. консултантски услуги, тъй като възложителят нямал полза от реализирания резултат от работата на изпълнителя в този му вид и размер на одобрена безвъзмездна финансова помощ. Нито технически, нито финансово било предвидено, планирано или желано от ответника като резултат частично одобрение и съответно частично финансиране на стойността на проекта.

Ответникът обосновава теза, че освен в качествено, имало неизпълнение и в количествено отношение от страна на ищеца. Уговореното възнаграждение се дължало не само за извършени от ищеца действия по подготовка и кандидатстване по проекта, но и за действия, свързани с управлението на проекта, включително изпълнение и отчитане на дейностите до изплащане на помощта, като тези услуги се оказвали в процеса на изпълнение на проекта след подписването на договор за реализацията му до финалния отчет на проекта.