Решение № 3446 от 25.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3446 гр. Пловдив, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330110130 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Й. Ц., ЕГН:

**********, от гр. *********, ул. „*********“ № *****, чрез пълномощник адв. З. В., срещу „Вивагро“ ЕООД, ЕИК 201069784, със седалище и адрес на управление: с. Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, ПИ *********, представлявано от управителя И. Г.

Предявен е иск да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ********** г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „********“. Твърди да е изпълнявал трудовите си задължения, но често да са му възлагани несвойствени задачи – да поправя развалени селскостопански машини, да почиства халето, и др., като често бил викан да полага труд и в извънработно време.

Същевременно в дружеството се управлявали селскостопански машини от лица, които нямат нужната правоспособност. За тези нередности ищецът неколкократно изразявал недоволството си пред финансовия директор – Н. Г.

На *********г. отново бил извикан на работа преди началото на работното време, което започвало в 08:00 часа. Ищецът се явил, работил, след което се опитал да влезе при финансовия директор и около 10:30 часа успял да проведе разговор с него. Той се опитал да убеди ищеца, че в бъдеще тези проблеми ще се разрешат, ищецът не бил склонен и пожелал да му бъде 1 дадена молба за напускане, която да попълни, за да прекрати трудовото си правоотношение. Тонът се изострил, заявление за напускане не му било дадено, ищецът си тръгнал, като устно заявил, че напуска работа, и си тръгнал.

Впоследствие установил, че от страна на работодателя са съставени три протокола, подписани от трима служители, вкл. и управителя. На този от дата ******* било записано, че ищецът самоволно е напуснал работа, на този от ****** – че не се е явил на работа на тази дата, а на този от ****** – че ищецът на ****и ****** не се е явявал на работа, което било установено с двата предходни протокола. Ищецът получил покана от ******г. по куриерско дружество *******, с която му бил даден еднодневен срок за писмени обяснения. Ищецът позвънил по телефона на управителя, за да даде обяснения, но последният не отговорил на повикванията му.

Впоследствие ищецът получил заповед с поставена дата ********г., с която трудовото му правоотношение се прекратява поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за това, че два дни – на *****г. и *********г., не се е явил на работа. След това му била връчена покана да заплати на работодателя обезщетение в размер на една брутна заплата.

Ищецът твърди, че Заповед № ******** г. на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е незаконосъобразна и моли за нейната отмяна, поради следното:

На **** се е явил на работа и са му искани обяснения за това, защо преждевременно е напуснал работното си място. Същевременно впоследствие бил наказан за това, че на тази дата и следващата не се е явил на работа, което съставлявало отделно нарушение на тр. дисциплина – едното било преждевременно напускане на работа, а другото – неявяване. Ето защо няма как да е извършил нарушението неявяване на работа два последователни работни дни – ***** и ****, тъй като на **** се е явил на работа. Тръгването по-рано от работа се сочи да съставлява отделно нарушение на трудовата дисциплина, било му е искано обяснение за него, но е наказан за друго, което не е извършил. В заповедта се визирала нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, което нарушение обаче не било налице.

На следващо място, следвало да му се даде разумен срок за даване на обяснения.

Еднодневният такъв е бил недостатъчен, за да се обмислят обясненията и да се депозират пред работодателя, както и да бъде извършена консултация с юрист относно тяхното съдържание, като се твърди разумният такъв да е следвало да бъде поне 3 дни. Освен това искането за даване на обяснения не съответствало на наложеното наказание. Обясненията били искани за това защо на ***** си е тръгнал, след като се е явил на работа, а бил наказан за неявяване на работа 2 дни – на **** и *****.

С оглед на горното се твърди наказанието да е незаконосъобразно наложено, поради което се моли да бъде отменено, както и да му се присъдят разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощника адв. И. М., с който исковете се оспорват. Сочи се, че ищецът е бил назначен по ТПО на длъжност “********: на осн. тр. договор от **********г., като до средата на м. ******* е изпълнявал задълженията си. Досежно дейностите, които ищецът твърди да са му възлагани като несвойствени се твърди от ответника, че те са включени в длъжностната му характеристика.

Цитира се същата, т. 7, 8 и 15 досежно реда и чистотата, изправността и отстраняване на възникнали неизправности на машината, с която работи. Твърди се тези задължения да са вменени на ищеца с длъжностната му х-ка.

2

Досежно нарушенията, за които е наказан, се излага следната фактическа обстановка:

Около 10 часа на***** ищецът се явил в офиса на дружеството, видимо афектиран, като този ден мениджърът Н. Г. е бил на разположение от 08:30 часа сутринта в офиса. Достъпът до помещението бил свободен и неограничен за всички работници и служители. Твърди се това да е бил часът, в който ищецът се е явил на работа въобще, като се твърди на тази дата – **********г. той да не е изпълнявал каквато и да било работа по трудовото си правоотношение. Появяването му в офиса не можело да се приеме като явяване на работа. Отделно самият ищец в исковата си молба признал, че се е явил в офиса само, за да прекрати своето трудово правоотношение, което обаче не било сторено. Появяването в офис, за да прекратиш ТПО, без да престираш раб. сила, не можело да се счете за явяване на работа и изпълнение на тр. задължения, поради което според работодателя това е пълно неявяване на работа по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. В офиса ищецът е заявил, че отказва да работи, няма да престира работна сила и напуска. Бил е предупреден от служителя Н. Г. за последиците от самоволният отказ да работи, било му е указано, че следва да отправи предизвестие за прекратяване на ТПО, както и последиците от неспазването му – че ще дължи една заплата обезщетение на работодателя. Ищецът заявил, че отказва да работи повече и си тръгва веднага. Твърди се тези обстоятелства да се установяват и от самата искова молба, в която ищецът не излага никакви твърдения къде и как е полагал труд на ****, както и да се е явил на работа и да е работил след тази дата. Ето защо се твърди поведението му да представлява самоотлъчка – неявяване на работа по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ.

На следващия ден, *********г. в 08:00 часа ищецът също не се явил на работа.

Нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ било надлежно протоколирано в протокол от тази дата. Горните две нарушения представлявали основание за налагане на дисц. наказание уволнение съгл. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като при определянето му били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата около извършването му и поведението на ищеца съгл. чл. 189, ал. 1 КТ.

На **********г. на осн. чл. 193 ал. 1 КТ ищецът бил поканен да се яви в офиса на дружеството в еднодневен срок и да даде писмени обяснения за неявяването на работа на *********г. и едноличното необосновано напускане на раб. място на *********г., представляващо пълно неявяване на работа предвид липсата на престация на раб. сила на тази дата. Ищецът бил уведомен за последствията от неявяването си. Твърди се срокът да е бил разумен и обоснован с оглед естеството на извършваната от ищеца работа като *******– в активния земеделски сезон извършваните от земеделските производители дейности не търпели отлагане, а дейността на ********* била основополагаща за работния процес. Доводите за необходимост от обмисляне били несъстоятелни, след като ищецът на *********г. ги е изложил пред мениджъра и е заявил, че повече не желае да работи, но не желае и да спази формата за прекратяване на ТПО. Последващото му неявяване на ********** потвърдило това.

Поканата за обяснения била получена на ********г., видно от обр. разписка, това било отразено и в протокола от *********г. Ищецът не дал обяснения нито устно, нито писмено. Не е представил и доказателства за уважителна причина за неявяването си тези два дни. Изискването на писмени обяснения било редовно и покривало изискванията на чл. 193 от КТ. На ********г. Със Заповед № ********** г., на осн. чл. 188, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ на В. Ц. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО било прекратено на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 от КТ, за това, че на*******и *********г. неоснователно не се е явил на работа, като не е представил уважителни причини за това. Ето защо се моли искът като неоснователен да се 3 отхвърли.

В съдебно заседание и с допълнителни писмени становища всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа твърденията си, счита същите за доказани и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение че ищецът е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, и че процедурата по уволнението на ищеца е спазена – изискани са обясненията на ищеца преди налагане на наказанието, че обясненията са искани за нарушенията, за които е наказан, и че наказанието е наложено в предвидените в КТ срокове.

Същевременно, доколкото се твърди нарушението да е извършено чрез бездействие – неявяване на работа, в тежест на ищеца е да установи, че се е явил на работа и е полагал труд на ********г. до момента на явяването си в офиса на дружеството.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № ******** г. и допълнителни споразумения към него се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността “********” на пълно работно време, на 8-часов работен ден, с основно трудово възнаграждение 2135, 32 лева и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 3 % или 64, 08 лева.

Със заповед № **********., издадена от И. Т. Г. в качеството му на управител на „Вивагро“ ЕООД трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 188, т.

3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ с дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на датите *********г. и *********г. В. Ц. не се е явил на работа, като не е представил уважителни причини за това.

В заповедта е посочено, че същата се издава на осн. чл. 195 от КТ и във връзка с отправена покана до служителя на осн. чл. 193 от КТ да се яви в офиса на Вивагро ЕООД за даване на писмени обяснения за неявяването му на работа на ***********г. и *********г, като същият не се е явил да даде обяснения, което е било констатирано с протокол от **********г.