Решение № 334 от 10.11.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 347/2022
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Любен Димитров Хаджииванов
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362 - чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362 - чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362 - чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 23 · Закон за енергетиката
- § 4, ал. 3, изр. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 64, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
- чл. 617, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 617, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 647, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 717в · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. Смолян, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Гражданско дело № 20225400***347 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 362 - чл. 364 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на И.В., от гр. Л., в която се твърди, че между него и ответника Е. Ф. Г. АД/н/- С., бил сключен предварителен договор от 28.11.17г. за покупко-продажба на енергийни обекти и съоръжения - 8/осем/ електропровода, с дължина на трасе на въздушните линии и описание на сервитутните зони, подробно описани в исковата молба и находящи се в землището на община М., за цена от 50 000лв., която била платена от ищеца по уговорения в чл. 4 от договора начин.
Ищецът поддържа, че продаваните обекти били собственост на продавача, съгласно договор за погасяване на дълг срещу собственост, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с рег.№ 1947/24.10.17г. с нотариус Ц.М.-А., рег.№ *** на нотариалната камара.
Крайният срок за прехвърляне на собствеността по нотариален ред върху описания имот бил до 3 месеца от подписване на предварителния договор, който срок бил изтекъл, а до предявяване на иска собствеността не била прехвърлена.
Моли съда, след като установи горното, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да обяви предварителния договор за окончателен.
1
Постъпил е писмен отговор на ответника Е. Ф. Г. АД /н/-С., чрез синдика М.Н..
Поддържа, че предявеният иск бил допустим.
По същество поддържа, че като синдик на обявения в несъстоятелност ответник, не му било известно дружеството да е сключвало предварителен договор с ищеца или с трето лице, с посочения в исковата молба предмет.
Предходният синдик на ответника И.Р., не му бил предал такъв предварителен договор с описания в исковата молба предмет, при предаване на документацията на несъстоятелния търговец. Доколкото не му бил връчен с приложенията към исковата молба, респ. при размяната на книжа, синдикът М.Н. не бил в състояние да 7вземе становище по оспорване на договора.
Според изявленията в исковата молба, предварителният договор бил сключен в момент, в който дружеството се е представлявало от титулярните си органи, т.е. преди откриване на производство по несъстоятелност.
Според исковата молба, по-нататък, вместо заплащане на цена по предварителния договор ищецът издал запис на заповед в полза на Е. Ф. Г. АД - С..
В търговската документация на несъстоятелния търговец липсвала такава ценна книга, с издател И.В.. В счетоводството на търговец ЕФГ АД - С. липсвало каквото и да е отразяване на вземания от ищеца и въобще посоченият предварителен договор не бил намерил никакво отражение и/или отбелязване в търговските му книги.
Поначало ответникът, чрез синдика М.Н., не оспорвал, че Е. Ф. Г. АД – С. /н/ притежавало правото на собственост върху описаните енергийни съоръжения и то на основанието, посочено в исковата молба – договор с нотариална заверка на подписите от 24.10.17г. за погасяване на дълг срещу собственост. Същите енергийни съоръжения били надлежно заприходени при ответника.
Предвид на изложеното, правната квалификация на иска е чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване на предварителен договор за окончателен.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си в исковата молба, а именно, че между него и ответника е бил сключен предварителен договор от 28.11.17г. за покупко-продажба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на 8 далекопровода, 2 осигуряващи електро-захранването на Г.-М. АД, подробно описани в исковата молба, за цена от 50 000лв., че цената била платена по реда, посочен в чл. 4 от договора, както и че срокът за сключване на окончателен договор, 3-месеца след 28.11.17г. бил изтекъл. Затова били налице всички законови предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Ответникът /дружество в несъстоятелност чрез синдика/ не оспорва допустимостта на иска.
По същество не взема становище по основателността му, по съображения, че нито предварителният договор, нито записът на заповед, който предполагал плащане на цената, не му били предадени от предишния синдик. Поддържа, че далекопроводите били заприходени при ответника.
Или практически, при липса на становище, не е налице нито признание, нито оспорване на иска от ответника.
Според становищата на страните, изразени в исковата молба и отговора, спорът не е фактически, а правен.
Първият въпрос в това производство, с оглед на чл. 363 ГПК, доколкото предмет на предварителния договор е да се прехвърли от продавача на купувача правото на собственост върху собствените му 8 електропровода, е доколко са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.
За да се изясни въпросът с наличието или липсата на предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, трябва най-напред да се отговори на следните преюдициални въпроси:
1/ дали предметът на предварителния договор е свързан с прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, и оттам дали изискуемата в закона форма е била спазена;
2/ дали предметът на договора представлява електропровод или енергиен обект, по смисъла на §1, т.21 и т.23 от ДР на Закона за енергетиката, линейна инженерна мрежа на електроснабдяването и елемент от техническата инфраструктура, като преносима система /довеждащи и отвеждащи/ проводи и съоръженията към тях в неурегулирана територия и/или преносна система /довеждащи и отвеждащи/ и съоръжения към тях в урегулирана територия, по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗУТ, и като такъв обособен обект, по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка като 3 самостоятелни обекти, отделно от недвижимите имоти, в които се намират.
От отговора на тези въпроси зависи и преценката дали отчуждителятответник е бил собственик на имота по предварителния договор, който претендира да е придобил с договора за погасяване на дълг срещу собственост от 23.10.17г.
След встъпване в делото на третото лице-помагач на ответника, а именно АЕЦ К. АД, чрез адв. Ц. и адв. Л., същото е направило възражения за недопустимост и неоснователност на иска.
На първо място, поддържа се, че искът бил недопустим, тъй като в чл.
637, ал. 6 ТЗ изрично и изчерпателно били предвидени изключенията, в които били допустими искове, които можели да бъдат предявявани паралелно с висящото производството по несъстоятелност, а именно: 1/искове за защита на правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2/трудови спорове; 3/ искове за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
Според третото лице, предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не попадал в никое от посочените изключения, затова стриктното тълкуване на чл. 637, ал.
6 ТЗ, налагало да се прекрати производството.
Третото лице е релевирало и възражение за настъпила погасителна давност – общата петгодишна, респ. тригодишна давност за предявяване на иска, което също било основание за прекратяване на делото или за отхвърляне на иска.
Процесният предварителен договор не бил подписан от лице с представителна власт от името на праводателя- продавач, затова се оспорва авторството на подписа на това лице в договора.
Най-сетне, третото лице-помагач надежда възражения за недействителност-нищожност на предварителния договор за продажба, поради нееквивалентност на разменените престации. Третото лице поддържа, че настоящата оценка, по която съдът по несъстоятелността е обявил продажбата на 8-те далекопровода, обект на предварителния договор, била над 1 милион лева, докато цената, посочена в предварителния договор, била 50 000лв., като не било ясно дали изобщо е била платена.
По тази причина, поради очевидната нееквивалентност на престациите, 4 договорът бил нищожен, а ако съдът приемел иска за допустим, следвало да го отхвърли, като неоснователен.
По разпределение на доказателствената тежест и отделяне на спорното от безспорното по становището на третото лице и с оглед задължението на съда служебно да следи за действителността на процесния договор, специално за основанията за нищожност, които произтичат от прегледа му от външна страна и обстоятелствата, посочени в закона, а именно съблюдаването на повелителните му правила, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, спазване на предвидената в закона форма, чл. 26, ал. 2 ЗЗД, противоречие с добрите нрави, чл. 26, ал. 3 ЗЗД. Всички тези доводи за нищожност съдът дължи да разгледа и да се произнесе по същество, с оглед на ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.
По въпроса за оспорване на автентичността, истинността и авторството на подписа, както и представителната власт на лицето, подписало от името на продавача, предварителния договор, тежестта на доказване на валидността и действителността му, както и на авторството на подписа на продавача, са на страната, която е представила документа, т.е. на ищеца.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:
Посочи се по-горе, че страните и третото лице не спорят по фактите и обстоятелствата, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Спорът е чисто правен, по основателността на последния.
Основанията за записване на 8-те далекопровода в баланса на Г.-Р. АД – Р. /в ликвидация/, според инвентарната книга на дълготрайните активи, сметка № ***, съставена на 18.08.2011г., л. 20 от гр.д. № 46/13г. на ОС-Смолян/ под № ****, електр. РПП пров. АС-****, дата на придобиване 08.01.1959г., № **** Електр. РПП пров. АС-****, с дата на придобиване 08.01.59г., № ****** Електропр. РПП пров. АС ****м., с дата на придобиване 08.01.59г., № *****, електр. ЦРП пров. АС-****М, с дата на придобиване 08.01.59г., № *****, Електр 20кV пров. АС – 420, с дата на придобиване 08.01.59г., № *****, Електр. 20кV, пров АС-****, с дата на придобиване 12.011965г., № *****, Електр. 20кV, пров АС-*****, пров АС-***, с дата на придобиване 03.01.1967г., 323 417лв. /л. 24 от същото дело/, са били Заповед № 248/01.06.98г. на Министъра на финансите /л.5-10/ от същото дело, разпределителен протокол № 3/01.06.98г. към заповедта на комисия от представители на Г. Р. ЕАД /л.11-12/ от същото дело/ и проект за 5 разпределителен протокол, неподписан на комисия и работна група към МФ /л.13-17 от същото дело/.
Всички електропроводи, описани по-горе са били изградени при действието на Закона за електростопанството, обн. В ДВ бр. 71 от 27.03.48г. и към момента на изграждането им са били държавна общонародна собственост, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от същия закон.
Според писмо № Вх23-44#1/25.04.25г. на Държавен архив – Смолян в архива не се съхранявали строителни книжа и други документи за изграждането на описаните далекопроводи, накодящи се в землището на община М. /л. 362 от гр.д. № 347/22г. на ОС-Смолян/. Същото е удостоверила и община М. с писмо изх. № 9***-646 (1)/28.04.25г. /л.367 от същото дело/, в което се посочва, че община М. не разполагала със строителни книжа за изграждането им – разрешение за строеж, одобрени архитектурни проекти, протоколи за дадена строителна линия и ниво, както и протоколи по Наредба № 5 за строителните правила и норми /отм/, разрешения за сервитутни зони, разпределение за ползване от Държавна приемателна комисия и т.н.
Писмо в същия смисъл е депозирало и Г.-М. АД /л. 369/, с уточнението, че не разполагало със строителни книжа и други документи към тях, тъй като дружеството не било собственик на посочените далекопроводи. По същия начин е отговорило и Електроразпределение Юг ЕАД /л.364/.
С посочената заповед и разделителен протокол, Министърът на финансите, като принципал и упражняващ правото на собственост на държавата в предприятията, образувани с държавно имущество, е прекратил Г.
ЕАД – М. и го е преобразувал в 8 еднолични ЕАД и ЕООД, а именно : Г.-М.
ЕАД, Г.-З. ЕАД, Г. Р. ЕАД, Г. Л. ЕАД, Г. К. ЕАД, Г. ГМП ЕООД – М., Г. РМЗ
ЕООД – М..
С т. 3 от посочената заповед е било учредено ЕАД с държавно имущество, Г. Р. ЕАД – Р., с капитал 543 539 000лв., разпределен в 543 539 поименни акции по ***0лв. всяка. Капиталът на дружеството бил внесен изцяло, чрез отделянето на част от имуществото на Г. ЕАД – М., определено по баланса му към 31.12.97г. и било описано в разделителен протокол, приложение № 3 към заповедта, което имущество се предоставяло в собственост на новообразуваното дружество.