Определение № 192 от 26.01.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Бургас, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20212100501872 по описа за 2021 година

Постъпила е частна жалба от К. С. Б. ЕГН:********** от ***, чрез адв. Петя Владикова против определение № 2917 от 30.09.2021г. по гр. д. № 6719 по описа за 2021 г. на Районен съд - Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София. Сочи се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено и делото се върне за разглеждане на Районен съд - Бургас.

Според жалбоподателя, неправилно районният съд е приел за приложима хипотезата на чл.108, ал.2 ГПК, като се е мотивирал с това, че ответният работодател е държавно учреждение, както и че трудовото правоотношение на ищцата е възникнало по силата на трудов договор, сключен с Министъра на земеделието, храните и горите в гр. София, както и че предявявайки исковете си пред РС- Бургас/вместо пред РС- Царево/, в чийто район е мястото на обичайното полагане на труд, ищцата не се е възползвала от възможността по чл.114 ГПК. Заявява, че РС- София не е надлежният съд, който следва да разгледа делото, като сочи, че на основание чл.61, ал.2 от КТ трудовото правоотношение е възникнало с ответника Почивна база „Морско утро“- гр. Китен, която е със седалище и адрес в гр. Китен.

Намира, че съгласно задължителната съдебна практика- ТР №1/30.03.2012г. по тълк.д.

№1/2010г. на ВКС, ОСГК, независимо, че трудовият договор е сключен, съответнопрекратен със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите, работодател на ищцата и пасивно легитимиран да отговаря по исковете за отмяна на уволнението и акцесорните искове е предприятието, в което е длъжността- т.е. Почивна база „Морско утро“- Китен. В тази връзка сочи, че след като надлежният ответник не е министъра, то негия адрес е ирелевантен за определяне местната подсъдност на делото. Посочено е още, че почивна база „Морско утро“ не е държавно учреждение по смисъла на чл.108, ал.2 от ГПК, 1 поради което според жалбоподателя районният съд неправилно е приложил хипотезата на чл.108, ал.2 ГПК. Заявява, че в случая са приложими общите правила на местната подсъдност по седалището на ответника- чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК, което в случая се намира в гр. Китен, поради което местно компетентен да разгледа делото е РС- Царево, а не РС- София. Тъй като това правило не е императивно, а в случая липсва възражение на ответника, делото следва да се разгледа от РС- Бургас.

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК.

Подадена е в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС- Бургас е образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от жалбоподателя К.Б. срещу Почивна база „Морско утро“- Китен.

Ищцата – сега частен жалбоподател твърди, че е изпълнявала длъжността управител на Почивна база „Морско утро“- гр. Китен при министерството на земеделието, храните и горите, по безсрочно трудово правоотношение, възникнало през 2020г., а понастоящем прекратено със заповед от 27.07.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Сочи се, че почивната база е със статут на юридическо лице по чл.60 от Закона за администрацията към министъра на земеделието и храните. Макар трудовият й договор да бил сключен с горестоящия орган в хипотезата на чл.61, ал.2 КТ, трудовото правоотношение било създадено с предприятието, в което е длъжността- Почивна база „Морско утро“- гр.

Китен, явяваща се правосубектното юридическо лице и работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, което е и пасивно легитимираната страна по трудовия спор.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС- София. Приел е, че делото не му е подсъдно, като се е позовал на разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК /за която е посочил, че е императивна/, при съобразяване на следните допълнителни обстоятелства: ответният работодател е държавно учреждение; трудовото правоотношение на ищцата е възникнало по силата на трудов договор, сключен с министъра на земеделието, храните и горите в гр.

София, а ищцата не се е възползвала от предоставената й възможност по чл.114 ГПК.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Местната подсъдност на споровете се определя по правилата на чл.105 - чл.117 ГПК.

Съгласно чл.119, ал.2 и ал.3 ГПК съдът е задължен да следи служебно за спазване на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот /чл.109 ГПК/ и може да повдига служебно въпрос за местната подсъдност по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Във всички останали случаи спазването на предвидената в процесуалния закон местна подсъдност може да бъде проверявано от съда само при направено от ответника възражение за неподсъдност на спора. Възражението е обвързано с преклузивен срок, като с изключение на местната 2 подсъдност по чл.109 ГПК този срок съвпада със срока за отговор на исковата молба чл.119, ал.3 ГПК.

В случая е безспорно, че при предявяването на иска ищцата не се е възползвала от възможността да предяви иска пред РС- Царево, в района на който е седалището на ответника- работодател /гр. Китен/, съгласно принципа за общата местна подсъдност по чл.105 ГПК. Този съд е и съдът, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, по смисъла на чл.108, ал.2 ГПК, която норма е меродавна в случая при определянето на местната подсъдност. Основателно е оплакването в жалбата, че ответникът не е държавно учреждение, както неправилно е приел районният съд. Ответникът обаче, макар и да има статут на юридическо лице, е поделение на държавно учреждениеМинистерство на земеделието, храните и горите /видно и от твърденията в исковата молба/, поради което местната подсъдност на спора се определя по правилото на чл.108, ал.2, а не това на чл.108, ал.1 ГПК. Ето защо, в съответствие с правомощията си по чл.119, ал.3 ГПК районният съд правилно е извършил проверка дали делото му е местно подсъдно. В случая не е необходимо изрично възражение на ответника, още повече, че прекратителното определение е постановено незабавно след постъпването на делото в съда и преди да е връчен препис от исковата молба на ответника.

С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че делото не е местно подсъдно на този съд и че същият следва да го прекрати пред себе си. Неправилно обаче БРС е приел, че компетентен да разгледа делото е РС- София.

Тъй като настоящата инстанция не разполага с правомощия да изпрати делото на РСЦарево /правилото по чл.270, ал.3, изр.2 ГПК е изключено от съответно приложимите норми в производството по обжалване на определенията/, а делото не е подсъдно на РС- Бургас, не е налице основание същото да му бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По тази причина обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено, още повече, че в частта, с която като компетентен е определен РС- София същото няма задължителна сила за последния с оглед разпоредбата на чл.119, ал.3 вр. чл.118, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 20833 от 19.10.2021г. по описа на РС- Бургас, подадена от К. С. Б. ЕГН:********** от ***, чрез адв. Петя Влакива против определение № 2917 от 30.09.2021г. по гр. д. № 6719 по описа за 2021 г. на Районен съд Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4