Определение № 448 от 12.08.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Монтана, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500179 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248,ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено на 11.06.2024г. Решение № 151 , с което по въззивна жалба на Ю ООД съдът е потвърдил решение № 408/29.12.2023г. на Районен съд Лом, постановено по гр.дело № 606/2023 г. по описа му В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Ю ООД срещи З гро ЕООД установителен иск, обезсилил е решението на ЛРС В ЧАСТТА, с която Ю ООД е осъдено да заплати на З ЕООД сумата 425.77 лева и сумата 12.11 лева като недопустимо и е прекратил производството по този иск, като З ЕООД е осъдено да заплати на Ю ООД на основание чл. 78,ал.8 във връзка с ал. 4 ГПК сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Отменено е решението на ЛРС, с което в полза на З А ЕООД са присъдени разноски по делото над сумата 1300 лева, като Ю ООД е осъдено да заплати на З ЕООД сумата 1300 лева въззивни разноски.

С подадена в срок молба страната Ю ООД иска от съда да измени решението си в частта за разноските с твърдения, че съдът не му е присъдил разноски за въззивното производство, направени във връзка с жалбата срещу решението на ЛРС по насрещния иск, като се иска изменение на решението и в частта относно присъдените в полза на З ЕООД въззивни разноски в размер на 1300 лева адвокатско възнаграждение.

Твърди се в молбата, че жалбоподателят по насрещния иск е направил разноски в размер на 400 лева платено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени. По отношение присъдените на насрещната страна разноски от 1300 лева адвокатско възнаграждение се твърди, че от същите следва да се приспадне сумата 400 лева като платено възнаграждение за защита по насрещния иск, евентуално да се редуцира изцяло присъдения в полза на З ЕООД хонорар по главния иск, поради неприложимост на подзаконовия нормативен акт, на който е основано присъждането му, 1 като този хонорар се определи по актуалните цени към датата на произнасянето.

Насрещната по молбата страна З А ЕООД, представлявано от адв. П. М. с подадено в срок възражение оспорва молбата като неоснователна с доводи за липса на внесена държавна такса по въззивната жалба по двата иска , поради което и нямало основание да се претендира адвокатско възнаграждение по насрещния иск. Относно присъдените разноски от 1300 лева адвокатско възнаграждение се твърди, че платеното такова е относимо само към главния иск и отделно възнаграждение по насрещния иск не е договаряно и плащано.

Съдът намира молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за допустима за разглеждане по реда на чл. 248,ал. 1 ГПК като подадена в едномесечния срок от постановяване на окончателно решението от страна по делото, представила списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество молбата е частично основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Безспорно е установено, че предмет на обжалване с подадената от Ю ООД въззивна жалба е изцяло постановеното от РС Лом решение- в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателя за установяване съществуване на вземания в размер на 10 499.28 лв. неплатена годишна рента и в размер на 154,57 лв.- законна лихва за периода 01.11.2022г. до 23.12.2022 г., както и в частта , с която е уважен предявения от З А ЕООД насрещен осъдителен иск. По въззивната жалба е внесена общи държавна такса от 238 лева, от които 213 лева за установителните искове и 25 лева по насрещния иск.

С решението въззивната жалба по отношение произнасянето на РС Лом по установителните искове е приета за неоснователна и при този изход в тежест на Юлстрейд са присъдени за плащане разноски в размер на 1300 лева платено адвокатско възнаграждение, като съдът е приел, че по насрещния иск отделно такова не е договаряно и плащано. Не са налице основания за изменение на решението в тази част. Не се установява към датата на подаване писмения отговор по въззивната жалба, когато е представен договора за правна защита и съдействие, между страните да е било договорено и платено отделно възнаграждение за защита по жалбата в частта относно решението, с което уважен насрещния иск. Не са налице и основания за намаляване на така платеното възнаграждение при липса на своевременно направено възражение по чл. 78,ал.5 ГПК за прекомерност на същото до приключване устните състезания по делото. Единствено при направено възражение за прекомерност съдът има правомощие да преценява дали размерът на платеното възнаграждение е обоснован и е съответен на извършените от пълномощника в защита на клиента си действия с оглед фактическата и правна сложност на спора.

По отношение претендираното за присъждане като разноски по въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева , съдът приема следното:

С въззивното решение по отношение предявеният от З ЕООД насрещен иск производството е прекратено след обезсилване решението на ЛРС за уважаването му, поради което в тази част въззивната жалба на Ю ООД е основателна и на основание чл. 78,ал.4 2

ГПК на дружеството жалбоподател се следва заплащане на направените по насрещния иск разноски. Установените такива от приложения договор за правна защита и съдействие са 400 лева платено адвокатско възнаграждение по насрещния иск, видно от приложения на л. 10 от делото договор, които съдът е пропуснал да присъди с оглед изхода на спора.

С оглед горното и на основание чл. 248,ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 151/11.06.2024г. постановено по в.гр.дело № 179/2024г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА хххх ЕООД гр. Вххх, ЕИК 111560777 да заплати на Ю ООД, гр. С ЕИК 204100726 на основание чл. 78,ал.4 ГПК сумата 400 лева въззивни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю ООД, гр. София, ЕИК 204100726 за изменение решение № 151/11.06.2024г. постановено по в.гр.дело № 179/2024г. в частта, с която е осъдено да заплати на З А ЕООД въззивни разноски в размер на 1300 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3