Решение № 5786 от 08.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5786

Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050700459 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, , б б. „з“, подбуква „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К. С. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0460-000065/07.02.2026 г., издадена от началника на V Районно управление (РУ) към Областна дирекция (ОД) на МВР - Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, и е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********.

Заповедта се оспорва с основанията на чл. 146, т. 4 от АПК, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита се, че не са налице основанията за налагане на ПАМ. Изложени са подробни съображения, че съгласно актуалната към 08.07.2025 г. редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, което в случая не е сторено. Твърди се, че заповедта не е надлежно мотивирана, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. В заключение на изложените основания моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0460-000065/07.02.2026 година.

По делото е депозирана писмена молба, в която са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на издадената ЗППАМ и е отправено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – началникът на V РУ към ОД на МВР – Варна, оспорва жалбата чрез главен юрисконсулт Г.. Сочи, че към момента на налагането на ПАМ са били налице всички законови предпоставки за прилагането й. Излага съображения, че дерегистрацията става автоматично. Подават се данни по електронен път от Гаранционния фонд, като не е необходимо собственикът на МПС да е получил уведомлението. Счита, че плащането на застраховката не води до нецелесъобразност на ПАМ. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. К. С. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 4583114/07.02.2026 г. от полицай при V РУ към ОД на МВР – Варна за допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен заради това, че на 07.02.2026 г. около 14:52 часа, в община Варна, на главен път I-9, на километър 99,600, в посока от [населено място] към [населено място], жалбоподателят управлявал собствения си автомобил „Ситроен Ц 5“ , с рег.№ [рег. номер], като от 23.12.2025 г. автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. АУАН е връчен на К. на 09.02.2026 година.

С Мотивирана резолюция № 26-0436-[рег. номер]/07.02.2026 г. на началник РУ към ОД на МВР – Варна е прекратено административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 4583114/07.02.2026 година.

От Докладна записка, изготвена от полицай при ОД на МВР – Варна, РУ 05, се установява, че при проверка полицейските служители са установили, че процесното МПС е с прекратена регистрация поради липса на задължителна гражданска отговорност.

Въз основа на АУАН е издадена и оспорената понастоящем Заповед № 26-0460-000065/07.02.2026 г., с която е описано извършеното от К. К. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, нерегистрирано по надлежния ред, като МПС е с прекратена регистрация на 23.12.2025 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като доказателство в подкрепа на горните факти от ответника, заедно с преписката, са представени справка за нарушител и справка, от която са видни датите на регистрация и дерегистрация на процесния автомобил.

След получаване на ЗППАМ от адресата, последният оспорил същата пред съда, във връзка с което в Административен съд – Варна е образувано настоящото съдебно производство.

От жалбоподателя са представени медицински документи, издадени на съпругата му, удостоверение за сключен граждански брак и застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ от 09.02.2026 година.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 09.02.2026 година. Жалбата е подадена на 11.02.2026 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП.

С т. 2.3 от Заповед № 3653-7399/04.09.2025 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП началниците на РУ при ОД на МВР – Варна за нарушения на ЗДвП на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Варна. Издателят на оспорената заповед изпълнява длъжността началник на V РУ към ОД на МВР – Варна.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД на МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на началниците РУ при ОД на МВР – Варна, на територията на което е извършено процесното нарушение. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма. Същата отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 4583114 от 07.02.2026 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и е възпроизведено съдържанието на нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието. Налице е съответствие на фактическите и правните основания за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези, възпроизведени в ЗППАМ. Предвид изложеното не се споделя направеното с жалбата възражение за липса на мотиви.

Съдът намира, че прекратяването на регистрацията на МПС е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, с който по същество се оттегля/отменя (постоянно или временно, в зависимост от съответната хипотеза по чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.) вече даденото разрешение превозното средство да участва в пътното движение. В този смисъл прекратяването на регистрацията на МПС засяга собственика неблагоприятно и на общо основание – чл. 61 от АПК, компетентният орган е длъжен да му съобщи този акт. Само така собственикът, като страна в това производство, може да бъде обвързан от правните последици на прекратяването на регистрацията. Макар и уведомяването на собственика да е отпаднало от фактическия състав по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, същото остава дължимо процесуално действие, с което по отношение на собственика приключва производството по прекратяване на регистрацията. Отпадането на изричното задължение за уведомяване в специалната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не може да се тълкува като въвеждане на изключение от общия режим на АПК, тъй като законодателят не е предвидил изрична дерогация на чл. 61 от АПК, нито е уредил особен ред за влизане в сила на акта. Разпоредбата на 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/2000 г., урежда именно процесуалното задължение за уведомяване на адресата на акта. Неизпълнението на задължението за съобщаване препятства настъпването на правните последици на акта спрямо неговия адресат, включително възможността същият да бъде обвързан от него и да носи административнонаказателна отговорност при неизпълнението му. С оглед на изложеното съдът приема за основателни възраженията, направени в жалбата и с допълнителна молба във връзка с това.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая от К. К. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От представените по делото доказателства с категоричност се установява, че към момента на проверката – 07.02.2026 г., управляваният от К. автомобил е бил с прекратена регистрация от 23.12.2025 г. поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Отделно от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона с оглед настъпилото в най-кратък срок /в деня на връчване на процесната заповед/ сключване на нов договор за застраховка „ГО“ и служебното възстановяване на регистрацията на управляваното от К. К. МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на конкретната ПАМ е да се защитят трети лица и обществения интерес, тъй като застраховката „Гражданска отговорност“ гарантира обезщетяване на евентуално причинени имуществени и неимуществени вреди при ПТП. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. С оглед на тези обстоятелства, относно които страните не спорят, съдът намира за безпредметно отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са вече постигнати.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f831f22e-403d-4b11-8d16-8466c4989c96