Решение № 3090 от 19.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3090 19.07.2019 година град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава

Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18842 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК от Г.Б.К. с ЕГН: ********* с адрес ***,чрез пълномощника му - адв. А. А.,*** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров" № 21,Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 с правна квалификация чл.

439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от общо 11205,58 лева, претендирана от ответника по изп. дело № ************* по описа на ********, образувано въз основа на изп. лист от ****** г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № ***** от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 10310/2011 г. по описа на ПРС, 19-ти гр. състав.

В исковата молба се твърди, че на ***** между ищеца и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ е сключен договор за кредит. Въз основа на подадено от кредитора заявление по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 10310/2011г. по описа на ПРС и срещу ищеца била издадена Заповед за изпълнение с № *****/09.06.2011г. за следните суми: 2810,91 лева главница по договор за кредит от 24.01.2009г., 860,09 лева възнаградителна лихва за периода от 05.05.2009г. до 04.02.2011 г., 617,97 лева мораторна лихва за периода от 05.06.2009г. до 19.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2011г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 85,78 лева. заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ищецът твърди, че на ***** г. в полза на заявителя бил издаден изпълнителен лист и в продължение на 5 години не били предприети никакви действия от страна на кредитора за събиране на сумите. Едва на 13.11.2018г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение за сумата от общо 11205,58 лева по изп. дело № *************по описа на ********. Взискател по същото било ответното дружество, което се легитимирало като кредитор въз основа на договор за цесия от 15.05.2015г. На 19.11.2018г. ищецът подал възражение до ответното дружество за погасяване на сумите по давност, тъй като след издаване на изпълнителния лист срещу него, в продължение на 5 години не били предприети действия за събиране на вземането по заповедта.

Въз основа на гореизложените съображения съдът е сезиран с искане да признае за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от общо 11205,58 лева, претендирана от ответника по изп. дело № *************по описа на ********, образувано въз основа на изп. лист от ****** г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № ***** от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 10310/2011 г. по описа на ПРС, 19 - ти гр. състав, поради погасяването й по давност.

Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество чрез пълномощника му - ****.

К. Т. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск и се моли за отхвърлянето му. Изразява се от ответната страна становище, че изтичането на давността представлява юридически факт, който не погасява субективното право, а го трансформира от притезание в естествено право. Отделно от това се твърди, ч с подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК давността е прекъсната и същата е спряла да тече, като нова давност започнала да тече от издаване на изпълнителен лист - ***** г. Изпълнителното производство било образувано на 03.02.2012г. по молба на първоначалния кредитор, като по образуваното изп. дело № ******** били предприети множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността .С договор за цесия от *****. вземането срещу ищеца било прехвърлено на ответното дружество. Прави се в тази връзка искане от ответника, в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е редовно уведомен за прехвърляне на вземането, да приеме, че с приложеното към отговора уведомление валидно се извършва това действие, в който смисъл се цитира трайно установена практика на ВКС. Въз основа на изложените в отговора съображения ответника счита, че давността е прекъсната с предприемане на описаните изпълнителни действия и моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира присъждане на направените разноски, в това число и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства е видно, че БНП Пърсънъл Файненс ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист от ******* срещу ищеца., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****/09.06.2011г. по ч.гр.д.

№10310/2011 по описа на Районен съд- гр. Пловдив, за следните суми: 2810,91 лева главница по договор за кредит от 24.01.2009г., 860,09 лева-възнаградителна лихва за периода от 05.05.2009г. до 04.02.2011г., 617,97 лева-мораторна лихва за периода от 05.06.2009г. до 19.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2011г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 85,78 лева. заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. По молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и въз основа на издадения изпълнителен лист от 14.07.2011г. срещу ищеца било образувано изп. д. № ********* на ********. По изпълнителното дело били извършени справки за имущественото състояние на длъжника. На ****. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. В поканата е заявено, че ще бъде извършен опис на движими вещи на адреса на длъжника. Видно от приложената към поканата разписка, същата е връчена на ***. на Д. К. - **** на длъжника /л. 228/. Изпратено е запорно съобщение до Алфа Банк- клон България за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника, като запорното съобщение е връчено на 24.04.2012г /л. 235-236/. От съобщение от 19.05.2012г. от Алфа Банк- клон България се установява, че длъжникът е имал открита сметка в посочената банка, поради което е наложен запор до описаните в съобщението суми. На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение от ****. Извършени са нови проучвания за имущественото състояние на длъжника, като впоследствие със запорно съобщение изх. № *****/19.11.2014г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД. Съобщението е връчено на 24.11.2014г. Постъпило е становище от банката, видно от което запорът по банковата сметка е наложен. На 27.07.2015г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение. Постъпило е искане от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, в качеството му на цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Изпратено е съобщение до длъжника, с което същият е уведомен за конституирането на новия взискател. По изпълнителното дело е постъпило искане от **** от Г.К., чрез пълномощника адв. А.А., за прекратяване на делото на осн. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. С разпореждане от 22.10.2015 г. искането е уважено, като производството по изп. д. № ********** на ******** е прекратено.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от *****., по молба на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК *********, на ****. е било образувано изп. дело № ************* по описа на ********. Взискателят Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ се е легитимирал като носител на вземанията по изпълнителния лист от ******** в качеството му на цесионер, въз основа на договор за прехвърляне на вземания от ****., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Към молбата е представено извлечение от Договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Кредит Инкасо Инвестмънтс ЕАД и приложение № 1 към него, ведно с обратна разписка, удостоверяваща изпращане на уведомление за цесия до длъжника. /л.

123-141/. По образуваното изп. дело № ************* по описа на ******** са извършени справки за имущественото състояние на длъжника. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника изх. № ********/22.12.2016 г. В поканата е обективирано изявление, че при липса на плащане ще бъде извършен опис на движими вещи на длъжника на *****., находящи се на адрес: гр. П., ул. „А. С.“ № **, бл. *****, вх. *, ап. **, като същата е била връчена със залепване на уведомление на 15.02.2017г. С разпореждане от 06.11.2018г. /л. 175 д./ е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника на 11.12.2018г. До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение изх. № *****/06.11.2018г. за насрочването на описа върху движими вещо, но видно от приложената разписка, съобщението не е било връчено на длъжника. С разпореждане от 07.01.2019г. делото е спряно въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 28.12.2018г. по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът е въвел твърдения за недължимост на сумата по процесния изпълнителен лист поради изтекла погасителна давност, като се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай се иска установяване на недължимостта на вземания произтичащи от договор за кредит от ******., за които е издаден изпълнителен лист от ***** срещу ищеца, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****/09.06.2011г. по ч.гр.д. №10310/2011 по описа на Районен съд- гр. Пловдив. Влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. На осн. чл. 110 ЗЗД спрямо вземането за главница по процесния договор за кредит приложение намира общата петгодишна давност, като съобразно гореизложеното при преценката относно изтичането на давностния срок следва да вземе предвид периода след приключване на заповедното производство. Най-късната дата, на която заповедта за изпълнение е влязла в сила е **** г. – датата на издаване на процесния изпълнителен лист.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. С т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с извършването на всяко изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др. Ето защо подаването на молба за образуване на изпълнително дело № ******** на ******** от 03.02.2012 г., изпращане на ПДИ от 17.03.2012г., както и връчването й не представляват действия по принудително изпълнение и не прекъсват давността. Въпреки че в поканата за доброволно изпълнение от 17.03.2012г. е посочено, че ще се извършва опис на движими вещи, находящи се на адрес на длъжника, то не би могло да се приеме, че с получаването й е извършено действие, в рамките на определен изпълнителен способ, водещо до прекъсване на давността. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице действително засягане на правната сфера на длъжника, т. е. за да доведе до прекъсване на давността е необходимо изпълнителното действие да е реално извършено.

В настоящия случай, първото валидно изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността е извършено на *****., с връчването на запорно съобщение на Алфа Банк- клон България. Съгласно чл.