Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 14.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно административно наказателно дело 351/2021
Вид
Решение № 65
Подписан
14.07.2021
В сила
14.07.2021
Състав
Захарин Панайотов Захариев, Светлин Иванов Иванов, Катя Йорданова Господинова

Цитирани разпоредби

  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.296 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а ал.7 · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно административно наказателно дело № 20212100600351 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба, подадена от П. Л. Л. ЕГН ********** от гр.********** – обвиняем по АНД № 5413/ 2020г. по описа на Районен съдБургас, чрез упълномощения му защитник адв. Галина Колева от АК-Бургас, против решение № 260085 от 04.02.2021 г., постановено по същото дело. С решението първоинстанционният съд признал обвиняемия Л. за виновен в извършване на престъпление по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено в периода 13.04.-10.06.2020г. в гр.Бургас, на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, и на основание чл.189 ал.3 от НПК го осъдил да заплати по сметка на Районен съд-Бургас държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен останал обвиняемият, който чрез упълномощения си защитник го оспорва. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като в производството пред районния съд според защитата било доказано, че обв.Л. всъщност не е осъществил престъплението от субективна страна, а първата инстанция незаконосъобразно изложила мотиви за противното. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново въззивно решение, с което обв.

1

П.Л. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Не са отправени доказателствени искания. В допълнително писмено изложение оплакванията в жалбата са потвърдени с детайлни съображения, че и в двата случая, обхванати от обвинението, обв. Л. не е имал за цел да доближава бившата си съпруга, а стремежът му бил да да види децата си, поради което от субективна страна той не осъществявал престъплението по чл. 296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и предлага то да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обв. П.Л., редовно призован, не се явява.

Защитникът му поддържа жалбата с наведените в нея и в допълнителното изложение съображения и моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, сочени от страните, счете жалбата за процесуално допустима - подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения:

Обв. П. Л. Л. ЕГН ********** е роден на ********** г. в гр.********, живущ в ************, и е ****, **** гражданин, ****, ***** образование, ****, работи като *********.

Свид. Ю. Л. и обв. П.Л. сключили граждански брак през *****г. От съвместното им съжителство се родили децата Л. П. Л., роден на ********г., и С. П.Л., родена на ********* г. Макар в първите години отношенията между съпрузите да били нормални, от 2016 година те започнали да се влошават, като били съпътствани от скандали и раздели. Малко преди раждането на малкото дете, през ***** година св. Ю. Л. и синът й се преместили да живеят при родителите й на адрес -*********. Няколко месеца по-късно, към края на 2018 г. отношенията между съпрузите се подобрили, и свид. Л. заедно с двете деца се преместили отново в семейното жилище, собственост на обв. Л., който ремонтирал го и подготвил детска стая за новородената си дъщеря. В следващите месеци отношенията между свидетелката и обвиняемия отново били нестабилни, периодично съпътствани от спорове и скарвания.

По повод осъществено на 02.02.2020г. домашно насилие от обв. П.Л. спрямо свид. Л., с Определение № 995 от 04.02.2020г. по гражданско дело № 750/ 2020г. по описа на Районен 2 съд-Бургас, съдът наложил мерки за незабавна защита на свидетелката, като задължил обв.

Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на св.Л., забранил на обвиняемия да доближава свидетелката на разстояние по-малко от 50 метра, включително жилището й, находящо се в ************, както и местата й за социални контакти и отдих.

На основание така постановеното определение била издадена Заповед за незабавна защита №20 от 04.02.2020г., по гражданско дело № 750/ 2020г., подлежаща на незабавно изпълнение и имаща действие до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. В периода 13.04.2020г. - 10.06.2020г. включително делото не било решено с окончателен съдебен акт, като в същия период действала описаната по-горе заповед за незабавна защита.

На 06.02.2020г. обв. П.Л. бил призован и запознат със съдържанието на Заповед за незабавна защита №20 от 04.02.2020г. от свид. Г. П., полицейски инспектор в V РУ на МВР - Бургас.

При запознаване на обвиняемия със заповедта, свид. П. съставил протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, с който срещу подпис предупредил обв.Л. за спазва ограниченията по заповедта за незабавна защита, както и за наказателната отговорност по чл.296 ал.1 от НК.

След издаване на заповедта за незабавна защита, свид. Л. и двете деца напуснали семейното жилище и се установили в дома на родителите на свидетелката в ***********.

На 13.04.2020г. в следобедните часове, свид.Л. и двете деца били навън и се намирали в близост до бл.**в ж.к.*****, гр.Бургас. Свид. Л. Л. се обадил по телефона на баща си и поискал да му даде лаптопа, останал в жилището на обвиняемия, който бил необходим на момчето във връзка с онлайн обучението му. Двамата се уговорили да се срещнат пред бл.***, в ж.к.*****, където живеел обвиняемият. Свид. Ю.Л. останала да чака до бл.**в ж.к.****, а синът й взел бебешката количка, където се возела сестра му, и се придвижил до близкия бл.**в ж.к.*******, за да се срещне с баща си и да вземе лаптопа. Там двамата се срещнали и разговаряли няколко минути, наблюдавани от дистанция от свид. Л.. Обв. Л. предал на сина си чанта за лаптоп, след което поел бебешката количка и с нея се запътил към свид. Л., която изчаквала децата до близкия бл.***. Обвиняемият, въпреки забраната, се приближил на по-малко от 50 метра от свид. Л.. Тя поискала да вземе бебешката количка, но той не я пуснал, а междувременно свид. Л. Л. отворил предадената от баща му чанта и установил, че в нея се намира не нужния му лаптоп, а стара играчка тип „лаптоп“.

Обвиняемият и свид.Л. разменили реплики, При което тя го предупредила да не я приближава, след което взела пуснатата от Л. бебешка количка, и съпроводена от децата, се отправила към скейт парк „Изгрев“. Обв. Л. не се съобразил с предупреждението, а тръгнал в непосредствена близост до свид. Л. и децата, като обиждал и псувал съпругата си. При тези обстоятелства свид. Л. сигнализирала на ЕЕН 112, и докато разговаряла с диспечера, обвиняемият я блъснал по тялото, взел от бебешката количка играчката-лаптоп и се отдалечил. Във връзка със сигнала на място пристигнали свидетелите И. В. и В. Д., полицейски служители в V РУ на МВР - Бургас, на които свид.Л. разказала за случилото се.

На 10.06.2020г. в следобедните часове, св.Ю.Л. излязла от дома на родителите си заедно с двете деца и се отправила към оптика, находяща се в бл. ***в ж.к ******, гр.Бургас, където 3 следвало да бъде извършен ремонт на очилата на сина й. Пристигайки пред оптиката, свид.

Л. оставила сина си и бебешката количка с дъщеря си непосредствено пред стълбите срещу входа й, отишла до входната врата и без да влиза в помещението, подала на свид. Д., собственик на оптиката, очилата. Изчакала с децата пред стълбите, след няколко минути се върнала в оптиката и взела ремонтираните очила. Слизайки по стълбите, видяла пред оптиката до бебешката количка да стои обв.Л.. Двамата се скарали, което било възприето от свид. Д..Свид. Л. хванала бебешката количка са немерение да се отдалечи, но обвиняемият застанал пред нея в опит да й попречи да тръгне. Свид. Л., бутайки количката и съпроводена от сина си, се отправила към бл.**в ж.к.*******, гр.Бургас, а обв. Л. вървял плътно до нея е също държал и бутал количката. Обвиняемият напсувал съпругата си и я блъснал с цел тя да пусне количката, а след като не успял, в близост до споменатия бл. ***, успял да вземе дъщеря си заедно с кошчето от бебешката количка и я качил в автомобила си марка „Нисан Ноте“ рег.№ А 1175 НР, паркиран в близост до посочения жилищен блок. Свид.Л. се разплакала, а обвиняемият отпътувал с дъщеря си. За случая свид. Л. подала сигнал на ЕЕН 112, и разказала на пристигналите на място свидетели М. В. и Д. Т., служители на V РУ на МВР – Бургас, за действията на обвиняемия. По-късно същия ден обв. П.Л. бил открит в дома на родителите си в ********** община Поморие, заедно с детето. Пред полицейските служители Л. обяснил, че взел детето, за да го заведе при родителите си, които не го били виждали от дълго време. Обвиняемият бил задържан със Заповед № 3388зз-186/10.06.2020г. на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа. По случая било образувано бързо производство № 3388-329/2020г. по описа на Пето РУ - Бургас, пор.1200/20г. по описа на БРП, вх.№ 5720/2020г. по описа на БРП за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Впоследствие, наблюдаващият прокурор обединил това производство с друго, образувано след първото деяние от 13.04.2020г., отново за престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съвпада с констатациите на първата инстанция, и се извежда от събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК, и по конкретно от показанията на свидетелите Ю. л., Л. Л., В. Д., М. Д., Д.Т., М.В., Г. п., И. В., Г.Р., от писмените доказателства – определение и заповед за незабавна защита по гр. д. № 750/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, справка за съдимост на обв. Л., протокол за предупреждение и заповед за задържане на обвиняемия, от заклюѝченията на извършените в досъдебното производство видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза и фоноскопска експертиза. Съдът е извършил детайлен и подробен анализ на събраните доказателства, достигайки до обоснования и правилен извод, че анализираните доказателства, взети поотделно и в съвкупност, са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, събрани са по надлежния процесуален ред и форма, грасните доказателства кореспондират и се допълват от писмените и веществените доказателства, и взети в цялост, са годни и достатъчни да послужат при изграждане на фактическа обстановка, съответна на обективната истина по делото. Липсват доказателства, поставящи под съмнение изводите за описаните по-горе факти, предвид което районният съд правилно е приел фактическата обстановка за доказана по несъмнен начин и съответстваща на описанието в 4 постановлението по чл. 375 от НПК.

При правилно установените факти, които впрочем в същината си не се оспорват и от обвиняемия, обоснован и съобразен със закона се явява изводът на първата инстанция, че с описаното поведение, обв. П.Л. действително е осъществил от обективна страна елементите на престъпния състав по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като в периода 13.04.2020г. 10.06.2020г. включително, в гр.Бургас, ж.к.******, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита №20 от 04.02.2020г. за налагане на мерки за незабавна защита на свид. Ю.Л., издадена въз основа на Определение №995/04.02.2020г. по гр.дело № 750/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и му е забранено да доближава на разстояние по-малко от 50 метра Ю. Л., жилището й, находящо се в ************, както и местата й за социални контакти и отдих. Правилно е прието, че на всяка от инкриминираните дати, обв. Л. се придвижил в непосредствена близост и влязъл в пряк словесен и физически контакт със свид. Л., т.е. с активни действия не изпълнил съдебната заповед за незабавна защита от домашно насилие, конкретно по отношение на забраната да се доближава до свид. Л. на по-малко от 50 метра. Може да бъде споделено възражението на защитата, че не може да се очаква обвиняемият да е в състояние винаги и с абсолютна точност да преценява разстоянието от 50 метра, но това би имало значение, ако по делото се спореше какво е било точното разстояние между него и свид. Л..