Решение № 246 от 12.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330113018 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 С. П. А. с ЕГН:

**********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1448,96 лева, формирана, както следва: 114,30 лева - месечни такси, 42,76 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от * г., 902, 16 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от * г., 17,28 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от * г., 5,40 лева - неустойка, представляваща разлика между цената на устройство * без абонамент и преференциална обща лизингова цена за мобилни услуги от * г., 367, 06 лева - неустойка, представляваща разлика между цената на устройство * без абонамент и преференциална обща лизингова цена за мобилни услуги от * г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 1

01.02.2022 г., както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на * г. сключил с ответника договор за мобилни услуги за предпочетен номер *, като на * г. страните подписали и допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, като на ответника е предоставена отстъпка в цената на мобилно устройство. На * г. ответникът сключил и договор за лизинг на мобилни устройство *. На * г. ответникът подписал допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от * г. за предпочетен номер *, като на същия била направена отстъпка от цената на мобилно устройство и аксесоари при сключване на договор за лизинг. На * г. ответникът сключил договор за лизинг на мобилно устройство * и договор за лизинг на базови аксесоари. Длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане по сключените договори, поради което към * г. услугата по договора била деактивирана, а на ответника били начислени договорените неустойки за предсрочно прекратяване на договора, както следва: 5,40 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциална цена по сключения договор за лизинг от * г. и сумата 367,06 лева, представляваща разлика на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг на мобилно устройство от * г.

Твърди се, че към датата на прекратяване на договор за мобилни услуги за предпочетен номер * ответникът имал непогасени парични задължения към ищеца с настъпил падеж по договора за мобилни услуги в общ размер на 114, 30 лева, представляващи месечни такси и цена за услуга за периода * г. по договор за мобилни услуги, изменен с допълнително споразумение от * г.

Твърди се, че между ответникът и ищецът бил сключен договор за лизинг от * г., като поради неизпълнение на задължението за плащане на тази услуга същата била деактивирана от ищеца на * г., като към датата на прекратяване на този договор задължението, което е било възникнало е в размер на 42.76 лева, неплатени лизингови вноски по догоовор за лизинг от * г.

Твърди се, че между ответникът и „Теленор България“ ЕАД бил сключен договор за лизинг на мобилно устройство от * г., чиято услуга била деактивирана от ищеца на * г., поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на ответника, като договорът бил прекратен. Към датата на прекратяване на договора за ответника възникнало задължение в размер на 2

912,16 лева, неплатени лизингови вноски по договора от * г. Ищецът сочи, че между страните бил сключен и договор за базови аксесоари от * г. за предпочетен номер *, като услугата по този договор била деактивирана на * г., поради незаплащане на същите, като към датата на прекратяване на договора за ответника възникнало задължение в размер на 17,28 лева. Сочи се, че тъй като посочените задължения не били погасени в съответните срокове, дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано частно гражданско дело № * по описа на Районен съд - Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, доколкото обаче заповедта била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление се обуславял и правен интерес от водене на настоящото производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника * Х., с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че в обстоятелствената част на депозираната искова молба са налице противоречия, като не се установя на какво основание и по какъв начин са начислени и определени претендираните от ищеца суми по посочените договори. Твърди се, че по делото липсват доказателства дали за процесния период * г. през предпочитан номер * са ползвани мобилни телефонни услуги и пренос на данни, които да са били доставени от ищцовото дружество. Особеният представител на ответника твърди, че по делото липсват доказателства по какъв начин са били прекратени процесните договори за лизинг и мобилни услуги, дали е било налице писмено предизвестие, като не се установява и настъпване на изискуемостта на задължението, както и дали по същите са извършени плащания. Възразява се, че всички вземания на ищеца били обединени и посочените в фактура № * г., със срок за плащане 20.07.2020 г. В текста на фактурата бил записан не ответника, а трето лице - *, като не се установява на какво се дължи разминаването в размера на претендираното по настоящото производство и размера на сумата по фактурата. Твърди се, че доколкото е недоказан главния иск, то неоснователен се явява и акцесорния иск за неустойка, поради което се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното частно гр. дело № 1473/2022 г. на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а установителните искове, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, ищеца по предявения главен иск по чл. 422, във връзка с чл. 415, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е да установи 3 наличието на валидно правоотношение с ответника по договор за мобилни услуги, договор за лизинг и сключените към тях споразумения, с посоченото в исковата молба съдържание; следва да установи предоставяне на твърдените мобилни услуги и устройства на за посочените телефонни номера, искове периоди, за които същите са потребени, но не са платени; да установи постигнатите договорки по договорите между страните за плащане на конкретни цени за предоставяне и използване телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техният размер за съответните периоди така, както са посочени в исковата молба, настъпването на падежа за плащането на сумите, както и обстоятелството че е бил изправна страна по договора, тоест, че е предоставил на ответника посочените услуги, тоест да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми.

Ответникът следва да преведе насрещно доказване, като установи положителните факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните факти от ищеца ответникът следва да докаже, че е погасил вземането.

По иска с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна уговорка за прекратяване на договора, упражняване на правото да прекрати договора, както и момента, от който е настъпило постигането на валидна уговорка за дължимост на неустойка за прекратяване на договор, в размера на оставащите месечни вноски и техния размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване на горните предпоставки от ищеца и че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителните искове за основателни, поради следното:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото - договори, а именно:

Договор за мобилни услуги от * г., с предпочетен номер +*;

Допълнително споразумение от * г. към Договор за мобилни услуги от *г. с предпочетен номер +*;

Договор за лизинг от * г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка * за предпочетен номер +*;

4

Допълнително споразумение от *. към Договор за мобилни услуги от * 8 г. с предпочетен номер +*;

Договор за лизинг от * ., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка * за предпочетен номер +*;

Договор за лизинг на базови аксесоари от *г. за предпочетен номер +* се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

Подписите, положени под договорите, за ответника С. П. А., не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договорите за мобилни услуги.

Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, 5 продължителността и стойността на ползваните услуги по договора.

Действително, задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право.

След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че изрядната страна по договора е ищецът, който е предоставил на ответника услугите по договора, без обаче същите да са били заплатени. Относно въпроса за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е необходима форма за валидност или за доказването му.