Решение № 91 от 12.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. К., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500083 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3/05.01.2026 г. по гр.д. № 1798/2024 г. по описа на РС – К. е допусната на основание чл.344 от ГПК и чл.34 от ЗС, съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. О., общ.

К., обл. К., одобрени със Заповед РД-18- 925/14.12.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. О., местност „д. е.“, общ. К., обл. К., целия с площ от 1000 кв. метра, представляващ земеделска земя и с начин на трайно ползване - „нива“, кат. 8, номер по предходен план: 010020, при граници и съседи ***, ***, ***, ***, ***., която да се извърши между: Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „В.”, бл. 37, вх. А, ет. 6, ап. 17, В. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, вх. Б, ет. 2, ап.

14 и Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ***, общ. Д. м., обл. П. при следните делбени квоти: - 1/12 /една дванадесета/ идеална част за Р. Н. Р., - 4/12 /четири дванадесети/ идеална част за В. Т. Р. и - 7/12 /седем дванадесети/ 1 идеални части за Р. А. Д..

2. Поземлен имот с идентификатор № *** находящ се в гр. К., целият с площ 5463 кв.м. в местността „д. д.“, представляващ земеделска земя, начин на трайно ползване „нива“, категория 8, номер от предходен план 1009, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***, която да се извърши между: Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

К., ж.к. „В.”, бл. 37, вх. А, ет. 6, ап. 17, В. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

К., ***, вх. Б, ет. 2, ап. 14 и Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ***, общ. Д. м., обл.П., при следните делбени квоти: - 1/12 /една дванадесета/ идеална част за Р. Н. Р., - 4/12 /четири дванадесети/ идеална част за В. Т. Р. и - 7/12 /седем дванадесети/ идеални части за Р. А. Д..

3. Поземлен имот № 32, кадастрален район 18, по плана на новообразуваните имоти на местност, землище на с. Р., ЗЗП 28, код по ЕКАТТЕ *****, община К., одобрен със заповед № РД-09- 124/27.05.2003г. на областния управител на област К., с площ от 560 кв. метра, при граници и съседи имот № 18.33 на Р. Щ. Д., имот № 18.9527 на Община К., имот № 18.34 на Община К., имот № 18.35 на насл. на А. Н. С., имот № 18.9506 на Община К., имот № 18.9501 на Община К., представляващ земеделска земя с площ от 560 кв. метра, находяща се в землището на с. Р., общ. К., представляваща зона 29, осма категория или 29 бала, ведно с построена в него сезонна постройка със застроена площ от 20 кв. метра, състояща се от една стая и входно антре, построена с Разрешение за строеж №312/13.11.1978 г. и одобрен архитектурен проект, при граници на целия имот по нотариален акт № 38 том II, дeлo № 772 /21.07.1997г.: север - Р. П., изток - път, юг - път, запад - А. С., която да се извърши между: Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „В.”, бл. 37, вх.

А, ет. 6, ап. 17, В. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, вх. Б, ет. 2, ап. 14 и Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ***, общ. Д. м., обл. П., при следните делбени квоти: - 3/12 /три дванадесети/ идеална част за Р. Н. Р., - 4/12 /четири дванадесети/ идеална част за В. Т. Р. и - 5/12 /пет дванадесети/ идеални части за Р. А. Д..

Със същото решение е отхвърлен иска за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. К., представляващ апартамент № 3, със застроена площ от 67 кв. метра, състоящ се от дневна с кухня и трапезария, спалня, баня-тоалетна, антре и две тераси, находящ се в 2 сграда идентификатор ***, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор № ***; под обекта - няма; над обекта - имот с идентификатор № ***, ведно с принадлежащото му складово помещение №3, със светла площ 6 кв. метра, при съседи: горе - апартамент 3; югоизток - складово помещение №4; югозапад - коридор, както и припадащите се 10.085 % идеални части от общите части на сградата в размер на 11.26 кв. метра, ведно с 10.085 % идеални части в размер на 57.52 кв. метра от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., местност "к. е." №123, целият с площ от 570 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП ниско застрояване/до 10 м./, при съседи по скица; ПИ с идентификатор №***; №***; №***; №***. с предходен идентификатор №*** и ведно с 1/60 идеални части от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., местност "к. е." №123, целият с площ 481 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП: за друг поземлен имот за движение и транспорт, при съседи по скица: ПИ с идентификатори №***; №40909.7123; №***; №***;

№***; №***; №***; №***, с предходен идентификатор №***, тъй като същият е лична собственост на В. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, вх. Б, ет. 2, ап. 14.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р. А.

Д., представлявана от процесуалния си представител - адв. Д. Г., която го обжалва в отхвърлителната част като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във въззивната жалба се излагат съображения, че искането на съделителя В. Р. делбеният имот да бъде изключен от наследствената маса било направено чрез възражение с отговора на исковата молба, обосновано с твърдението, че същият бил придобит с нейни лични средства и бил изключителна нейно собственост. В отговора не бил посочен произхода на средствата, което правело възражението необосновано, недоказуемо и нарушаващо правото на защита на останалите съделители.

Съдът служебно определил произхода на парите за закупуване на спорния имот и достигнал до фактически и правни изводи, нерелевирани от страната.

Сочи се, че съдът не бил сезиран с иск за липса на съвместен принос по чл.21, 3 ал.4 от СК или с иск за по-голям дял по чл.29, ал.1 от СК, поради което не дължал произнасяне по тези въпроси. Преобразуването на лично имущество по чл.23 от СК следвало да се установи по исков ред, с първоначален или насрещен установителен иск по чл.124, ал.1, предл. Второ от ГПК, който можел да бъде предявен, както през време на брака, така и след неговото прекратяване, вкл. и поради смърт на един от съпрузите. Делбеният апартамент бил закупен със средства, преведени от банковата сметка на единия съпруг, получени от другия от предходна сделка - продажба на недвижим имот изключителна негова собственост. Това обстоятелство се потвърждавало и от вписаното в т.3 от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 112, т.4 д. № 701/2023 г. на Нотариус Д. Г. с рег. № 251 по РНК, а именно, че сумата от продажната цена е била получена от В. Р. по нейна банкова сметка, в качеството й на пълномощник на другия продавач и неин съпруг М. Р.. Твърди, че не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намирала приложение презумпцията на чл. 21, ал.3 от СК за съвместен принос. Счита, че придобитите от продажбата на имот идентификатор №*** и вложени в покупката на делбения имот с идентификатор №***, средства не били лични такива на В. Р.. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като неправилно и да постанови ново, с което да допусне извършване на делба на СОС с идентификатор *** по КККР на гр. К., представляващ апартамент № 3, със застроена площ от 67 кв.м., представляващ част от наследствената маса на М. Р., при квоти между съделителите съобразно ЗН.

Въззиваемата В. Т. Р., представлявана от процесуалния си представител – адв. А. П., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че в отговора на искова молба В. Р. изрично било посочено, че имотът бил закупен с наличните по банковата сметка парични средства, получени от дарение от своя съпруг.

Посочено било също, че имотът се явява лична собственост на В. Р., тъй като бил закупен с придобити от нейна страна парични средства по силата на неформален договор за дарение, сключен с починалия й съпруг. Възражението за придобиване на процесния апартамент с лични средства и произходът на тези средства били ясно релевирани с отговора на искова молба, а дадените от 4 съда указания по разпределението на доказателствената тежест били законосъобразни и съответствали на релевираното възражение. В случая била оборена презумпцията за съвместен принос, като било доказано, че процесният апартамент е придобит от въззиваемата с лични средства, получени по дарение от починалия й съпруг, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от СК. Доказано било също дарственото намерение на М. Р. и желанието му да подсигури съпругата си, дарявайки й паричните средства за закупуване на процесния имот. Моли съда да потвърди решението.

Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът Р. Н.

Р., представляван от процесуалния си представител – адв. А. С., който го обжалва в отхвърлителната част като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, за недоказаност на твърденията, че средствата са били лични към момента на придобиване на процесния имот; че същите са били налични в релевантния момент по сметката на ответника; че именно точно тези средства са се ползвали при покупката, както и че между твърдения източник на средствата и процесния имот съществува пряка и непрекъсната връзка. Сочи се, че имуществото, придобито по време на брака, се счита за съпружеска имуществена общност, като съвместният принос се предполагал до доказване на противното. Съдът приел липса на съвместен принос, без тази презумпция да бъде оборена с надлежни доказателства. Не било анализирано участието на другия съпруг под каквато и да е форма - финансово, трудово, организационно или чрез поемане на грижите, които обективно създавали условия за придобиване на имуществото в по-голям дял. Нямало данни съдът да е сезиран и с иск за липса на съвместен принос по чл.21, ал. 4 от СК или с иск за по-голям дял по чл. 29. ад. I от СК. Само по себе си обстоятелството, че плащането е извършено, чрез сметка на единия съпруг не било достатъчно, за да се изключи съвместният принос, тъй като същият се предполагал до доказване на противното. Съдът не е взел под внимание, че по делото липсвал договор за дарение, както на парични средства, така и на недвижим имот.

Налице било упълномощаване, с което съпругът предоставил на ответницата представителна власт да продаде негов личен имот, да получи продажната цена по своя банкова сметка, да закупи друг имот, отново СИО. Получаването на сумите по лична сметка не променяло собствеността им, тъй като било 5 извършено в качеството на пълномощник. Процесният имот бил придобит по време на брака, при липса на доказано преобразуване на лично имущество, при липса на дарение, при наличие на мандатно правоотношение и при установена злоупотреба с представителна власт, поради което следвало да бъде включен в наследствената маса и допуснат до съдебна делба. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да допусне до делба процесния имот.

Въззиваемата В. Т. Р., представлявана от процесуалния си представител – адв. А. П., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че в хода на първоинстанционното производство били събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които водели до извода, че закупеното от въззиваемата жилище е платено от нея с изцяло лични средства. Посоченото обстоятелство се обосновавало, както от писмените доказателства - нотариален акт за покупка на апартамента и извлечение от движение на банковата сметка на В.