Определение № 91 от 15.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20243100600202 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частен протест на ВРП подаден срещу определение по НОХД № 3541/2023г. по описа на Районен съд-Варна, 32-ри състав, с който се протестира срещу прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

В частният протест сe посочва, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в обвинителния акт, който е единство от обстоятелствена част и диспозитив, са посочени времето, мястото и начина на извършване на деянието. Твърди се, че е налице идентичност между описаната фактическа обстановка и диспозитива, както и че в обстоятелствената част е описано подробно съобразно процесуалните изисквания, кратко, но изчерпателно къде и как е извършено деянието, като обвинението е ясно формулирано и не е налице противоречие . Поради това и с частният протест се иска от въззивната инстанция да отмени определението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на ВРС за продължаване на съдебното производство.

Срещу частният протест е постъпило възражение от мл. адв. Божидар Тодоровслужебен защитник на подс. С., с което се иска протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен и неправилен, като са изложени съображения за това, че съдържанието на внесеният от ВРП обвинителен акт не отговаря на законовите изисквания и на ТР № 2/2002г. на ВКС.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

С определение по НОХД № 3541/2023г. по описа на Районен съд-Варна, 32-ри състав в разпоредително заседание от 15.01.2024г. първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл. 248 ал.1 т.1- 8 от НПК, като по т. 3 е приел, че са налице 1 отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт и върнал делото за отстраняването им на ВРП.

Въззивната инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се съдържа описание на всички деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, а именно дата и място на извършването, изпълнителното деяние, с което е осъществен престъпния състав, включително и в какви конкретни действия се изразява осъществяването на изпълнителното деяние за всеки от пунктовете на продължаваното престъпление.

Правилно и подробно първоинстанционният съд в определението си е посочил какви са пропуските в обвинителния акт , като въззивната инстанция споделя направените в тази насока правни изводи.

Въззивният съдебен състав не споделя становището на ВРП , изложено в частния протест, че в обвинителния акт е налице идентичност между описаната фактическа обстановка и диспозитива. Напротив, налице са неясноти и противоречия, констатирани и от първоинстанционния съд. Описанието на фактическата обстановка започва с действия, за които се сочи, че са извършени на 04.03.2020г. и които продължават „ след няколко дни“ и в „ последствие“, и завършват на 06.03.2020г.Същевременно с това, в обстоятелствената част на обвинителния акт е анализирана получена информация от „Изипей“, съгласно която е имало изпратени от св. Коев и получени от подс. С. пари на 05.03.2020, 08.03.2020г., 09.03.2020г. и на 12.03.2020г., като точно за тези дати не се съдържа описание на каквито и да било действия , извършени от подсъдимата. Въпреки това в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подс. С. за времето от 04.03.2020г. до 12.03.2020г. и по – конкретно на 05.03.2020, 06.03.2020г. 08.03.2020г., 09.03.2020г. и на 12.03.2020г., е принудила Емил Коев , чрез отправяне на заплахи да извърши нещо противно на волята му.

Поради това въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния съд е констатирал, че не е налице надлежно описание на всяко от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. След като прокурорът е приел, че именно това са датите , на които са извършени отделните деяния , то за него е била налице и възможност, и задължение да ги посочи коректно и точно, а не с общи фрази „ след няколко дни“ и „ в последствие“, като е дължал и посочване на стореното от подсъдимата за получаване на сумите от 800лв., 1 200лв. и 1 500лв., описани в диспозитива.

Идентично е становището на въззивният съд и по отношение на описанието на действията на подс. С., с които се твърди, че е осъществен престъпния състав на чл.214 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Тя е обвинена в това, че е принудила пострадалия чрез отправяне на заплахи да извърши нещо противно на волята си. Поради това и в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат описани и посочени заплахите- думи и/или действия, които са били отправени към св. Коев, чрез които подсъдимата да го е принудила да й дава парични средства. При описанието на деянието, за което се сочи, че е извършено на 04.03.2020г. и не е включено в диспозитива на обвинението като фактология, е посочено, че обв. С. поискала от св.

Коев да й даде още 500лв., за стреса, който й бил причинил, като в разговора се включил и св. Атанасов, който му казал, че ще му откъсне и другия крак, ако не преведе поисканата сума. За следващите дати посочени в диспозитива, но не и в обстоятелствената част на акта, действията на подс. С. са описани като взето решение отново да изнуди свидетеля, като за целта му пратила съобщение, че първоначално поисканата сума била 1 000лв., а той й бил дал 500лв., после поискала още 200лв. , и 2 накрая в обобщение , „ изкушена от лесните пари продължила да изнудва пострадалия“. В описанието на тези действия не се съдържа какъвто и да е съставомерен признак на деянието по чл.214 от НК , като твърденията за отправяне на заплахи, че ще се разчуе случая, че подсъдимата ще се оплаче че е изнасилена и др. подобни, са твърди общи и не са обвързани с конкретна дата и място.

Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно първоинстанционния съд е приел , че внесеният от ВРП обвинителен акт не е годен да осъществи наказателнопроцесуалната си роля, доколкото съдържанието му не отговаря на изискванията на закона. Това от своя страна води до ограничаване правото на защита и на подс. С. да разбере в извършването на какво престъпление с неговите обективни и субективни елементи е обвинена. В този смисъл доводите, изложени във възражението на адв.

Тодоров са основателни.

С оглед на това настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по НОХД № 3541/2023г. по описа на Районен съд-Варна, 32-ри състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на РП- Варна, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3