Решение № 7 от 15.01.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № * от 15.01.2024 г. по

АНД № 1041/2023 г. по описа на РС-Кърджали

Внесеноо е от Районна прокуратура-Кърджали за разглеждане постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Д. Д. /********* от гр.К., за престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 17.07.2018г. в гр.К.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа внесеното предложение. Намира за безспорно доказано, че обвиняемият е осъществил престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК. В качеството си на лице, което управлява и представлява търговско дружество, той извършил последно плащане за погасяване на изискуеми и установени по основание и размер публични задължения на 17.07.2018г. След това, считано от 16.06.2018г. до 16.07.2018г. не поискал от Окръжен съд-Кърджали откриване на производство по несъстоятелност, а към този момент дружеството се намирало в трайна невъзможност да погаси или обезпечи задълженията си.

Предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание към минималния размер от 1 000 лева.

Обвиняемият Д. Д. не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Е. У. от АК- К.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Търговското дружество „С. Т.“ ООД било учредено през 2008г. със седалище в гр. К. Основен предмет на дейност на дружеството бил „Друг сухопътен пътнически транспорт по разписание“. През 2011г. обв. Д. Д. станал собственик на 50 % от дяловете му, както и съуправител. По-късно станал единствен управител, а от 2014г. обв. Д. Д. и св. О. Д. били вписани като управители, заедно и поотделно. Това обстоятелство продължило до 2020г., когато обв. Д. Д. отново бил вписан като единствен управител.

През 2017г. счетоводната дейност на „С. Т.“ ООД, с управител Д. Д. се осъществявала от „С. к. А.“ ЕООД в гр. Д., собственост на св. А. К. Според свидетеля, по счетоводни документи дружеството нямало финансови затруднения, но през последните месеци от годината свидетелят не получавал от търговеца уговореното възнаграждение за услугите му. През същата година пред НАП - К. като електронен адрес за получаване на документи бил заявен електронният адрес на счетоводната къща на св. А. К. След 31.12.2017г., когато св. К. преустановил счетоводното обслужване на „С. Т.“ ООД и върнал на обв. Д. Д. цялата счетоводна документация за дружеството, той спрял да отваря електронните съобщения, касаещи същото дружество и 1 изпращани на електронния адрес на счетоводната къща.

Поради намаляване на работата и загуба на клиенти, през 2018г. обв.

Д. Д. започнал да изпитва затруднения да се разплаща от името на „С. Т.“ ООД. През същата година дружеството преустановило плащанията по възникващите задължения към държавния бюджет, а именно: задължения за корпоративен данък (възникнали, считано от 01.01.2018г.), за Данък добавена стойност (за м. септември 2018г.), данък дивидент (възникнали, от 01.07.2018г.), обществени осигуровки (възникнали, считано от 01.03.2018г.), здравни осигуровки (възникнали, считано от 01.04.2018г.), задължения към универсален пенсионен фонд (възникнали, считано от 01.03.2018г.), задължения за професионален пенсионен фонд (възникнали, считано от 01.04.2018г.) и за данък върху доходите на физическите лица (възникнали, считано от 01.04.2018г.)

Когато при извършена от НАП проверка били установени неизплатени задължения на „С. Т.“ ООД към държавния бюджет, било изготвено съобщение за доброволно изпълнение - изх. № ***********/ 14.08.2018г. При опита същото да бъде изпратено на адреса на търговеца, там не бил установен управителя, за да му бъде връчено. В хода на образуваното от НАП изпълнително дело № **********/2018г. за събиране на установените задължения на „С. Т.“ ООД към държавния бюджет, бил наложен запор на две моторни превозни средства, собственост на дружеството. Местонахождението на същите не е установено и срещу тях не е било насочено принудително изпълнение. На електронния адрес на „С. к. А.“ ЕООД от НАП били изпращани съобщения за наложени запори върху банкови сметки - макар от 02.05.2018г. да бил заявен пред НАП нов електронен адрес за получаване на съобщения - този на другия управител, св.

О. Д.. Нито едно от съобщенията на НАП до длъжника, изпращани чрез лицензиран пощенски оператор, не било връчено.

Св. О. Д. е бил вписан само формално като управител на дружеството - единствено, за да ползва този статут във връзка с пребиваването си в Р. Б., но никога не се е занимавал с работите на дружеството.

През 2019г. обв. Д. Д. напълно преустановил дейността на дружеството и напуснал офиса.

Видно от Уведомление изх. № **************/20.10.2023г. , последното плащане от дружеството по задълженията му към държавния бюджет е извършено на дата 15.06.2018г. Описаното плащане е направено с нареждане лично от обв. Д. Д., от банковата сметка на дружеството.

Като лице с надлежна управителна и представителна власт по отношение на „С. Т.“ ООД, гр. К., обв. Д. Д. като управител е имал право както еднолично, така и съвместно с другия управител О. Д. - да взема решения за сезиране на компетентния окръжен съд (Окръжен съд - К., Търговско отделение) с оглед откриване на производство по несъстоятелност в случай, че представляваното от него дружество спре плащанията по установени по основание и размер и изискуеми публични задължения или задължения, произтичащи от търговски сделки, като не притежава достатъчно 2 по размер средства и имущество за покриване на задълженията на дружеството. По силата на чл. 626, ал. 2 ТЗ управителят има правомощието да поиска от надлежния съд откриване на производство за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Независимо от правомощията си, обв. Д. Д. не подал пред Окръжен съд - К. молба за откриване на производство за обявяване на „С. Т.“ ООД, гр. К. в несъстоятелност, въпреки че е знаел, че дружеството не може да извършва повече плащания по задълженията си към НАП.

От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по настоящото производство се установявало, че на база счетоводните отчети на „С. Т.“ ООД се определят коефициентите на ликвидност, т. е. способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. Към края на 2016г. и на 2017г. дружеството е било в добро финансово състояние.

От 2018г. дружеството е спряло да изпълнява данъчните и осигурителните си задължения. Към 31.12.2018г. коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност са били под минималната стойност от 1, като стойността им е 0.85. Коефициентът на абсолютна ликвидност е равен на 0, т. е. дружеството не разполага с парични средства. Съгласно посочените коефициенти, дружеството не е могло да покрива текущите си задължения, същите са били напълно необезпечени, тъй като не са били налице достатъчно активи, които да покриват натрупаната загуба. По този начин, „С. Т.“ ООД е изпаднало в неплатежоспособност в деня след последното плащане на задължения към НАП, а именно - от 16.06.2018г.

По същото време дружеството е било съдено и от доставчици за неизпълнени задължения.

Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена след съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показания на свидетелите А. Д. К., О. Д., разпитани на досъдебното производство; заключение по назначена и изготвена съдебносчетоводна експертиза; писмо от 03.11.2022 г. на ОС-К.;годишна данъчна декларация от 30.03.2018г., съобщение за доброволно изпълнение, постановления на НАП за налагане на обезпечителни мерки, съобщения за нарочване на опис и протоколи, справка от НАП за общи задължения, заявления за подаване на документи, счетоводни баланси; отчет за приходи и разходи; отчет за паричните потоци; отчет за собствения капитал; оборотни ведомости; справка за актуално състояние на всички трудови договори; справка от НАП; справка за актуално състояние на „С. Т.“ ООД, справка за съдимост на обвиняемия; характеристична справка на обвиняемия;

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия, както и другите приети по делото писмени доказателства.

От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по правната квалификация следното:

Обвиняемият Д. Д. /********* е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 17.07.2018г. в гр. К., в качеството си на управител и представител на 3 търговско дружество „С. Т.“ ООД, с. С., общ. К., ЕИК: **********, след изпадане в неплатежоспособност на търговското дружество от 16.06.2018г., в 30-дневен срок от спиране на плащанията - за времето от 16.06.2018г. до 16.07.2018г., не поискал от съда - Окръжен съд - К., да бъде открито производство по несъстоятелност. За обективната страна на деянието по чл.227б, ал.2 от НК са релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на плащанията, свързано с търговската му дейност, а второто необявяването на неплатежоспособността пред съда в срока определен от закона. Изпълнителното деяние като първата част от бездействието на дееца е обвързано само със спирането на плащанията, свързано с търговската дейност на дружеството, което да има траен характер, определящ го като състояние на неплатежоспособност. Спирането на плащанията е външна проява на неплатежоспособността. То е свързано с особено състояние на длъжниковото имущество, при което е налице обективна невъзможност на длъжника да заплаща дълговете си по търговски сделки, публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност, или задължения по частни държавни вземания. В случая от доказателствата по делото се установява, че търговското дружество „С. Т.“ ООД, с. С., общ. К. е изпаднало в неплатежоспособност, проявена в невъзможността му да изпълни свои изискуеми публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. От заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза е видно, че на 16.06.2018г. дружеството изпаднало в забава с изпълнение на изискуемите и ликвидни задължения и от тази дата не притежавало парични средства, които да са достатъчни за покриване на задълженията му. Предвид липсата на активи, неплатежоспособността била трайно състояние. Именно затова за обвиняемия е възникнало задължение да поиска от Окръжен съд-К. откриване на производство по несъстоятелност на „С. Т.“ ООД, с. С., общ. К., което като негов представляващ не е сторил и така е осъществил състава на чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като обвиняемият е съзнавал, че представляваното от него дружество е спряло плащанията и е в невъзможност да изпълни задълженията си, както и че е длъжен да заяви спирането на плащанията пред съда в 30-дневен срок, но въпреки това е бездействал.

За престъплението по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 3 години или „глоба“ до 5 000 лева. Д. Д.

/********* не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От извършеното престъпление, което е умишлено, няма причинени имуществени вреди, които следва да се възстановяват. При това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия за извършеното престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК и му наложи административно наказание „глоба”. При определяне размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид степента на обществена опасност на деянието - типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца - не е завишена, заради предходни осъждания, тъй като същият е реабилитиран, следователно се счита за неосъждан ; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, с които се ползва по местоживеене, 4 направеното самопризнание и проявената критичност към извършеното деяние; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на Д. Д. /********* административно наказание в минималния размер, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1 000 лева. Така наложеното наказание се явява справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, както върху личността на дееца, така и върху останалите членове на обществото.