Определение № 30041 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30041 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110118003 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА за заплащане на сумата 1221,97 лева за главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10021030125878, вр. договор за имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ за вреди по лек автомобил марка „Toyota Auris“, рег. № СВ****HP, причинени на 30.11.2021 г. в гр. София, пред бл. *** в кв.

„Гео Милев“ от внезапно паднало дърво, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, и сумата 468,27 евро – мораторна лихва за периода от 22.06.2023-19.06.2026 г. Ищецът сочи, че след настъпване на застрахователното събитие в изпълнение на договора за имуществена застраховка е заплатил стойността на щетите, и встъпил в правата на застрахования с оглед на което предявява регресната претенция. Намира, че ответникът отговаря поради проявено бездействие -да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, в т.ч. паркоместа, на територията на Столична община; в т.ч. да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормално движение и паркиране на превозните средства по тях; да следи за състоянието на дърветата, включително и в конкретния случай за отстраняване, обезопасяване на и сигнализиране на опасни дървета в близост до пътното платно или местата за паркиране. Претендира обезщетение за забава – след покана, получена на 08.06.2022 г. ответникът е в неизпълнение на паричното задължение.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не е осъществена нито една предпоставка по см. на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на общината, в т.ч. наличие на причинно-следствена връзка, между предявеният регрес и нанесената имуществена вреда на пострадалото лице, което има сключена застрахователна полица Каско и Злополука с ищеца в следствие на вредоносното действие на вещта, която да е собственост на ответника Столична община и същата да се стопанисва и поддържа от ответника. Оспорва твърдяната причина за настъпване на събитието и че дърво е паднало точно върху посочения автомобил. Навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД като сочи, че с поведението си собственикът на л.а. е създал условия и предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вреди. Ответникът не дава съгласие за отделяне за 1 безспорно по делото и счита за недоказано наличието на застрахователно правоотношение, плащане на застрахователното обезщетение и че събитието е настъпило на общински терен.

Общият фактически състав по чл. 410, ал.1 от КЗ, правопораждащ суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената застраховка включва няколко елемента: наличие на имуществено застрахователно правоотношение между ищеца-застраховател и увреденото застраховано лице; настъпило застрахователно събитие или съществуващо основание за ангажиране гражданската отговорността на увреждащото лице към собственика на увреденото имущество по силата на чл. 45 от ЗЗД или сл. ЗЗД; плащане от застрахователя към застрахования на дължимото застрахователно обезщетение.

В случая увреждането на застрахованото имущество се твърди да е в резултат на виновното бездействие на служители на ответника, които не са изпълнили задължения си да поддържат зелената система, с оглед на което се иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на Столична Община по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като възложител на работата и собственик на вещта. Този вид деликтна отговорност на общо основание изисква да се установи противоправно виновно деяние, вреди и причинна връзка между деянието и вредоносния резултата. Посочените обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. В случай, че бъдат установени, ответникът следва да установи плащане на регресната претенция, за което се указва, че не сочи доказателства, и фактите, обосноваващи възражението за съпричиняване.

По доказателствата:

Допустими и необходими за правилното решаване са представените от ищеца документи, както и искането по чл. 164 и чл. 195 от ГПК. Искането по чл.

183 и чл. 190 от ГПК на ответника е необосновано – поисканите документи са представени в заверен от страната препис, с удостоверително изявление „вярно с оригинал“ и подпис; и неотносимо за тежестта на доказване на ответника, доколкото касае обстоятелства по установяване основание на иска от ищеца.

Относимо е искането на ответника по чл. 186 от ГПК, а това по т. 2а – по чл. 164 от ГПК е неоснователно, доколкото съдът служебно не формулира доказателствени искания вместо страната според събраните доказателства.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 101 от ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да изложи конкретни фактически твърдения в подкрепа на възражението за съпричиняване. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок възражението не се разглежда, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. *** от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.

2

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение по т.1, 2, 3 от доказателствени искания в отговор на искова молба, като ПРИ получаване ДА се таксува.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 183, чл. 164 от ГПК-т.2а, чл. 190 от ГПК на ответника.

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца – Г Г С с адрес, посочен в искова молба, при режим на призоваване, за датата на насроченото съдебно заседание.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението ДА ВНЕСЕ по сметка на Софийски районен съд за свидетеля депозит за възнаграждение и разноски за явяване от 25 евро и представи за това доказателство. При неизпълнение доказателството не се събира.

ДОПУСКА на основание чл. 195 от ГПК съдебна автотехническа експертиза със задачи, посочени в искова молба.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по САТЕ от 230 евро, което ДА СЕ ВНЕСЕ от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този срок. При неизпълнение доказателството не събира.

ВЪЗЛАГА на ВЕЩО ЛИЦЕ Й Й изготвяне на САТЕ .

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебнен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 година от 10,00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и и препис от отговор на искова молба, с приложения.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля с имена и адрес, евент. телефон, посочени в искова молба, СЛЕД внасяне на определения депозит, като първо по телефон, а при неоткриване – на настоящ адрес по справка НБД Н, която служебно да се изготви. В случай, че настоящият адрес на свидетеля е извън гр. София – делото да се докладва.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателство за внесен депозит за възнаграждение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4