Решение № 11008 от 07.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11008 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря М. СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110109858 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “***” ЕАД срещу Б. Й. Й. и М. Й. Й., и двамата от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане суми, както следва - Б. Й. Й.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.

С., ЖК С. Р., бл.*, вх.*,, ет.*, ап.* за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 1 274,64 BGN (хиляда двеста седемдесет и четири лева и 64 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 188,99 BGN (сто осемдесет и осем лева и 99 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 27,04 BGN (двадесет и седем лева и 04 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 5,11 BGN (пет лева и 11 стотинки) и М. Й. Й.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ЖК С. Р., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 1 274,64 BGN (хиляда двеста седемдесет и четири лева и 64 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 188,99 BGN (сто осемдесет и осем лева и 99 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г. в 1 размер на 27,04 BGN (двадесет и седем лева и 04 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 5,11 BGN (пет лева и 11 стотинки).

По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 14332/20 22 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците не били открити на известните им адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК С. Р., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* абонатен № *, са потребявали топлинна енергия в периода 01.10.2018г. до 30.04.2021г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат заплащане на сумите, както следва - Б. Й. Й.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ЖК С. Р., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 1 274,64 BGN (хиляда двеста седемдесет и четири лева и 64 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 188,99 BGN (сто осемдесет и осем лева и 99 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 27,04 BGN (двадесет и седем лева и 04 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 5,11 BGN (пет лева и 11 стотинки) и М. Й. Й.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ЖК С. Р., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 1 274,64 BGN (хиляда двеста седемдесет и четири лева и 64 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 188,99 BGN (сто осемдесет и осем лева и 99 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 27,04 BGN (двадесет и седем лева и 04 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 10.03.2022 г. в размер на 5,11 BGN (пет лева и 11 стотинки.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника Б. Й. Й. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника М. Й. Й., чрез особения представител адв. М., е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорни правоотношения между страните, както и 2 наследственото правоприемство по отношение на ответника спрямо посочените наследодатели, които оспорвания са оттеглени в хода на процеса.

Оспорва количеството качеството на доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД намира, че е водило надлежно топлинно счетоводство през процесния период.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е налице спор, а и видно от представените писмени доказателства процесния недвижим имот е бил собственост на родителите на ответниците Й. П. Й. /поч. 11.08.2017 г./ и М. Д. Й. /поч.

07.08.2016 г./, поради което съдът намира , че ответниците са собственици при равни квоти на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ЖК С. Р., бл.

*, вх. *, ет. *, ап.*.

По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по месеци за процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към фактури, договор между “***” ЕАД и „***“ ЕООД, както и Общи условия.

От приети по делото като писмени доказателства е видно, че справката на фирмата за дялово разпределение „***” ЕООД съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.

Според вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира, като изготвено от компетентно лице, изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и ТЕ за отопление, но не и за БГВ, тъй като в имота не е имало топла вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответниците е имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО, а топлинната енергия е изчислявана на база, поради неосигурен достъп.

Според вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира, като изготвено от компетентно лице, за процесния период няма данни за платени суми от страна на ответниците. Размерът на дължимите суми за главница и лихви, след приспадане на сумите за връщане, са в размер на 2 535.31 лв. за главница 3 и 366.86 лв. лихви, а при съобразяване с тригодишната давност преди депозиране на заявлението дължимите суми са както следва – 1 802.47 лв. за главница и 194.73 лв. за лихви.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.

154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Собственици на процесното жилище с абонатен № 142427 през процесния период са били ответниците М. Й. Й. и Б. Й. Й., при равни квоти, с оглед данните за собствеността на имота и квотите. Ето защо, съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.

Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно 4 лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.

По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците М. Й. Й. и Б. Й. Й., от една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.

По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от „***” ЕООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по 5 несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ и ССЕ и неоспорените справки от „***” ЕООД. В тази насока съдът намира, че е основателно възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника М. Й. Й., тъй като давността за периодичните плащания е тригодишна, според разпоредбата на чл. 111, б.в от ЗЗД. Това означава, че за вземанията за период от три години преди датата на заявлението 18.03.2022 г., т.е. преди 18.03.2019 г. вземането е погасено по давност. Видно от ССЕ размерът на дължимите суми, според квотата на ответницата, са в размер на 901.24 лв., като до пълния предявен размер искът срещу този ответник следва да бъде отхвърлен.