Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 14.01.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 224/2025
Вид
Решение № 11
Подписан
14.01.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Аксиния Борисова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 103 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175 ал. 1 т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Костинброд, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20251850200224 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

В. Г. К., ЕГН ********** от гр. Б., ет.1, ап. 5 е подал жалба до РС - гр.

Костинброд, чрез Административнонаказващият орган срещу наказателно постановление № 25 – 0286 – 000322 / 24.09.2025 г. издадено от Началника на РУ – гр. Костинброд, в която се сочат съображения на

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и заявява, че поддържа жалбата, моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.

Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

1

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4092856 / 12.08.2025 г., че на 12.08.2025 г. около 23.50 часа по път II - 81 , с посока на движение от гр.

София към гр. Монтана, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег. № М 41 53 ВН и прикачено ремарке с рег. № М 12 21 ЕХ, негова собственост, като в района на разклона за с. Искрец при подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР и светлинен сигнал с фенер за оказване на точното място за спиране на проверка, същият не спира на оказаното място, ускорява скоростта и продължава движението си посока гр.

Монтана и по този начин е нарушил чл. 103 ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така издаденият АУАН Началникът на РУ - гр. Костинброд издава наказателно постановление № 25 – 0286 – 000322 / 24.09.2025 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложил на В. Г. К., ЕГН ********** от гр. Б., ет.1, ап. 5 административно наказание :

„Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 / един / месец.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите С. И. С. и Б. И. Б. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.10.2025 г., а жалбата е подадена до РС - гр. Костинброд, чрез АНО с вх. № УРИ 243000 - 5413 / 15.10.2025 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

От своя страна нарушителят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е видял светлинен сигнал с фенерчето, но не е забелязал стоп палката. Напротив дори е помислил, че полицаите осветяват нещо по техния автомобил.

Поради изложените по - горе съображения съдът намира, че жалбоподател ят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за 2 контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП / към момента на извършване на нарушението / се предвижда наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с „Глоба” от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В същото време обаче съдът намира, че санкцията за посоченото нарушение е наложена в размер над законовия минимум за наказанието „Глоба“, като Административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви и без да са приложени доказателства по делото, обосноваващи налагането на санкцията в по висок от минималния размер. По делото не е приложена справка за извършени нарушения от страна на жалбоподателя.

Съдът приема, че нарушението, описано в наказателното постановление е извършено за първи път от жалбоподателя, поради което намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като санкциите бъдат намалени в минимално предвидения размер на „Глоба“ – 50.00 / петдесет / лева.

Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН . А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ .

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН . В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част 3 н а Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Настоящият съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица.

Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че не е забелязал подадената стоп палка, а само светлинния сигнал от фенерчето, въпреки че е било в тъмната част на денонощието. Свид. С. в показанията си посочи, че при спирането на автомобила на жалбоподателя е бил с фенерче и стоп палка. Същият сочи, че 4 след като е спрял впоследствие, той е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП. Но от показанията на свидетелите се установява, че автомобилът е бил последван и след изпреварване от полицейския автомобил жалбоподателят е спрял след около половин километър.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По - конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25 – 0286 - 000322 / 24.09.2025 г. издадено от Началника на РУ – гр. Костинброд, с което на В. Г. К., ЕГН ********** от гр. Б., ет.1, ап. 5 са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 / един / месец на основание чл. 175, ал. 1, т.

4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „Глоба” от 100.00 / сто / лева на 50.00 / петдесет / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5