Решение № 658 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110110775 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Б. А. Ч. срещу „Ф.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 1 802,30 евро /3 525 лв./, от които 447,38 евро /875 лв./ лихва и 1 354,92 евро 2 650 лв./ такса към финансов партньор по Договор за потребителски кредит № 1398236 от 01.11.2024 г.

Твърди, че на 01.11.2024 г. между Б. А. Ч. и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, се сключва Договор № 1398236 за предоставяне на потребителски кредит за сума в размер на 2 500 лв.

Освен връщане на главницата по договора за кредит, Б. А. Ч. се задължава да плати годишна възнаградителна лихва в общ размер на 875 лв. при лихвен процент от 23,33% и годишен процент на разходите 49,66%. В Договор № 1398236 от 01.11.2024 г. е посочено, че заемната сума се дължи на 18 вноски с първа падежна дата 01.12.2024 г. Ищецът счита, че в договора липсва яснота относно падежа на другите вноски. Неяснотата произлиза от това, че в Договор № 1398236 от 01.11.2024 г. няма посочен нито срок на договора за кредит, нито периодичност на вноските (дали са ежемесечни, ежеседмични или на някакъв друг срок).

Размерът на погасителните вноски е 187,50 лв. при главница 2500 лв. Предвидено е в т.5 от Договора, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от М.B в полза на Дружеството.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността на кредитополучателя се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит.

Във връзка с поетото по т.5 от Договора задължение, на 01.11.2024 г., Б. Ч. сключва с М.B p.l.c. Договор за гаранция (поръчителство). По силата на този договор за поръчителство, Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от Договор за потребителски кредит с номер 1398236 от 01.11.2024 г., за което се дължи такса в размер на 2 650 лв., дължима от клиента. Посочено е, че таксата за гаранция се дължи разсрочено на месечни вноски.

Твърди се, че въз основа на поетото с Договор № 1398236 от 01.11.2024 г. задължение, 1

Б. Ч. е заплатила на 01.12.2024 г. сума в размер на 334,72 лв. за погасяване на задълженията си към „Ф.Б.“ ЕООД, на 31.12.2024 г. сума в размер на 334,72 лв., на 11.02.2025 г. сума в размер на 385 лв., на 26.03.2025 г. сума в размер на 335 лв., на 30.04.2025 г. сума в размер на 669 лв., на 20.06.2025 г. сума в размер на 335 лв., на 02.07.2025 г. сума в размер на 150 лв.

Общата сума, която Б. Ч. е заплатил към „Ф.Б.” ЕООД е в размер на 2543,44 лв.

Ищецът посочва, че в Договор № 1398236 от 01.11.2024 г. не е посочено, че по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или комисионна, въпреки това в Договор за гаранция от 01.11.2024 г. се посочва, че се дължи такса за банкова гаранция в общ размер на 2 650 лв., платима на месечни вноски на падежа на вноските по кредита. Това обстоятелство се потвърждава и от е-mail изпратен до Б. Ч., в който се посочва, че таксата за гаранция трябва да бъде платена „ЗАЕДНО С ПОГАСИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ ПО КРЕДИТА“.

Така към погасителната вноска по кредита в размер на 187,50 лв. се добавя такса за гаранция в размер на 147,22 лв., като общата вноска става 334,72 лв., а общата дължима сума 6 025 лв. Съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което в настоящия случай не е направено. Счита, че дължимата такса за банкова гаранция към финансов партньор не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че в Договор № 1398236 за потребителски кредит от 01.11.2024 г. липсва съществен императивно предвиден в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК реквизит.

Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите включва определени компоненти.

Ищецът счита, че според съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49,66% е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договор № 1398236 за предоставяне на потребителски кредит 01.11.2024 г., условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

Твърди се, че в Договор № 1398236 от 01.11.2024 г. не е посочена общата сума, дължима от Б. Ч., представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал.1 от ЗПК.

Липсва и конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР /49.66%/, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Ищецът счита, че доколкото договора за кредит, сключен между страните се явява недействителен, то на осн. чл. 23 от ЗПК, Б. Ч. не дължи заплащането на лихва в размер на 875 лв. и такса към финансов партньор в размер на 2 650 лв.

2

Предвид на което предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че такова вземане понастоящем не същества. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Счита твърдението, че поръчителството от М.Б. (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора.

Според сайта на „Ф.Б.“, потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.

Ответникът посочва, че договора за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.Б.“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14дневен срок, но не е упражнил това си право. Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и Ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на иска, навеждайки следните фактически твърдения: Счита, че сключеният договор не отговаря на изискванията на ЗПК и е налице правен интерес да се установи дали са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит, като в случай, че се установи, че договорът за кредит е недействителен, то да се установи дали потребителят дължи на кредиторът разходи за лихва и такси към финансов партньор.Твърди, че Фератум Белгария претендира от него заплащане таксата за гаранция заедно с погасителните вноски по кредита, с писмо изпратено по ел. поща. Същото се потвърждава от преложено по делото писмо по ел. поща на л.21 от делото, неоспорено от ответника Ф.Б. ЕООД.

При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът /ищец по иска/ - възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право, затова не ищецът, а ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика в решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК.

По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се намират в договорни отношения по договор за кредит, че зачислената сума е реално предоставена на Б. Ч. и дължима в сочения размер на 6 025 лв.

Между страните е обявено за безспорно, а от представените по делото доказателства се установява факта, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 1398236 от 01.11.2024 г. с главница сумата от 2 500 лв., 3 като сумата е получена от ищеца.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла н а чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Според договора за гаранция (поръчителство) от 02.11.2024 г., сключен между ищеца и "М.B" p. l. c., дружеството, в качеството на гарант, се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца спрямо кредитора „Ф.Б.“ ЕООД по процесния договор за заем.

Според т. 1. 6. от договора, за поетата гаранция ищецът дължи такса в размер 2650 лв., платима на вноски, съгласно погасителен план на падежни дати по Приложение на посочена банкова сметка.

Съдът намира, че договорът за гаранция е "пряко свързан" с договора за кредит, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга "гарант" потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Обстоятелството, че в преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не се включва в общия разход по кредита или във формирането на ГПР не променя този извод. С клаузата на чл. 5 от договора за заем се заобикалят императивните правила на ЗПК по чл. 19, ал. 4 относно максималния размер на ГПР, съответно със сключването на договора за гаранция.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и отговаря на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на 3 ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, последният може да получи като одобри за поръчител. Едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е "М.B" и същите са свързани лица по см. на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на поръчителят се счита за сключен от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото договорът няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора за кредит, условията и възнаграждението по него зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство. Ето защо съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на разходите по кредита.