Определение № 4651 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4651 гр. Варна, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20243100502051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 74932/19.09.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище в гр. София, срещу Разпореждане № 37014/06.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 9631/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. Д. за сумата от 47,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.01.2024 г. – 29.07.2024 г., което вземане произтича от сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжницата Договор за кредит от 09.06.2022 г., прехвърлено на заявителя с договор за цесия.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане в обжалваната му част. Излага се, че с оглед формалния характер на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, съдът няма право да извършва проверка дали вземането съществува, с изключение на хипотезата на чл. 411, ал. 2 от ГПК, като преценката за противоречие на искането със закона и добрите нрави, включително по отношение на неравноправни клаузи на потребителски договор, е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението, която норма не следва да се тълкува разширително. Твърди се, че преценката дали размерът на законната лихва за забава е правилно изчислен или не, е извън обхвата на дължимата от съда проверка, съобразно нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК, като не е налице основание за даване на указания в този смисъл. Предвид изложеното се моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което същата е допустима.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжницата С. И. Д. за сумата от 695,46 лв. - главница, сумата от 54,81 лв. - възнаградителна (договорна) лихва за периода 09.06.2022 г. – 16.01.2024 г. и сумата от 84,75 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 17.01.2024 г. – 29.07.2024 г., които вземания произтичат от сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжницата Договор за кредит „Бяла карта“ от 09.06.2022 г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия от 30.11.2023 г., с приложение от 17.01.2024 г., ведно със законната лихва 1 върху главницата от датата на подаване на заявлението /30.07.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд, като е съобразил разпоредбите на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, е приел, че по отношение на сумата от 47,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.01.2024 г. – 29.07.2024 г., са налице пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е извършил служебно изчисление на дължимия размер на законната лихва върху главницата от 695,46 лв. за посочения период и е установил, че общо дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, за която съдът следи служебно, е в размер на 37,67 лв. По тези съображения ВРС е отхвърлил заявлението за разликата над тази сума до претендираните от заявителя 84,75 лв.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

При произнасянето си по подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, съдът извършва преценка, както за наличието на положителните предпоставки, закрепени в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от ГПК, така и за липсата на отрицателните такива, съобразно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. В случай че длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК предвижда, че искането не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

При постановяване на обжалваното разпореждане, заповедният съд е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва – ОЛП плюс 10% годишно, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗПК е да се забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр., надхвърлящи договорената лихва – ал. 1 и законната лихва – ал. 2.

Изложените от жалбоподателя доводи относно формалния характер на заповедното производство и липсата на законово задължение за заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на претендираните парични вземания, са неоснователни. В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложим към облигационното правоотношение е ЗПК. От друга страна, в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, е разяснено, че с оглед предвиденото в чл.

7, ал. 3 от ГПК изрично задължение за съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, съдът има изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителски договори и в заповедното производство. Посочено е още, че при установяването на такава клауза, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Заявителят не е изпълнил изрично дадените му от заповедния съд указания да уточни претенцията си за заплащане на обезщетение за забава, а вместо това, е изложил доводи, с които оспорва правилността на дадените му указания, което следва да се приравни на тяхното неизпълнение. При това положение заповедният съд би могъл или да подходи формално и изцяло да отхвърли заявлението в частта на искането за присъждане на обезщетение за забава, или да съобрази частичната основателност на претенцията и да присъди действително дължимия размер, като в случая правилно е избрал втория вариант.

2

Предвид гореизложеното, обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗПК. След като претенцията на заявителя за част от претендираното обезщетение противоречи на закона, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тази му част.

С оглед съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 37014/06.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 9631/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжницата С. И. Д., за сумата от 47,08 лв. /четиридесет и седем лева и осем стотинки/, обезщетение за забава върху главницата за периода 17.01.2024 г. – 29.07.2024 г., което вземане произтича от сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжницата Договор за кредит от 09.06.2022 г., прехвърлено на заявителя с договор за цесия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3