Решение № 137 от 26.11.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. Варна, 26.11.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 468 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.И.А. и Ф.Х.И. ***, чрез общия им процесуален представител адв. Вл. В. ***, срещу решение № 152/26.07.19г. по гр.д. № 256/18г. на ОС-Разград, с което по иска на КПКОНПИ и на осн. чл. 74 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./ в полза на държавата от всеки от тях е отнето незаконно придобито имущество, както следва: от Р.И.А.:

- сума в размер на 43

622,59 лв., представляваща получени парични средства, установени с присъда № 6/13.02.2018 г., постановена по НОХД №5/2018г. на ОС Разград;

- лек автомобил Рено

Еспейс с рег. № РР 9338 АМ, рама VF8J636150R115212, двигател J7R3768F362728, с пазарна стойност към настоящия момент – 300 лв.;

- лек автомобил Фиат

Пунто с рег. № РР 0543 АР, рама ZFA17600002381506, двигател 176B20006922696, с пазарна стойност към настоящия момент – 300 лв.;

- лек автомобил Рено

Еспейс с рег. № РР 1894 АТ, рама VF1JK0HA629720651, двигател G9TJ742C037401, с пазарна стойност към настоящия момент – 3 000 лв.

- сума в размер на 4

916,30 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008 г. по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на

627,95 лв., представляваща постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 40 лв., постъпила по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД след 26.09.2008 г.;

- сума в размер на 10

700 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № BG91 CECB 9790 10G3 5527 00 в „Централна кооперативна банка” АД; от Ф.Х.И.:

- сума в размер на 50

305,53 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008г. по спестовен влог № 15486784 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на

500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен депозит № 18403654 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 1

500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен депозит № 18553341 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 1

300 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен депозит № 18560444 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 5

843,02 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит № 18572808 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на

2,27 лв., представляваща платени лихви по срочен депозит № 18572808 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 2

500 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит № 25014180 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 1

961,20 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № BG98 CECB 9790 1028 8166 00 в „Централна кооперативна банка” АД;

- сума в размер на 10 лв., представляваща извършени вноски по банкова сметка *** № 800231011358430 в „Обединена българска банка” АД.

Въззивниците считат решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което го обжалват изцяло, претендират отмяната му и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Въззивниците не оспорват, че Р.А. е бил осъден с присъда № 6/13.02.18г. по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград за престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК за това, че през периода от 01.01.12г. до 30.04.17г. в качеството си на данъчно задължено лице е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал ГДД за календарните години от посочения период. Не се оспорва, че въззивниците са били във фактическо съпружеско съжителство през проверявания период, както и че имат две деца, които през този период са били непълнолетни, както и че са получили социални помощи, пенсии и доходи от стопанска дейност в посочения от Комисията размер. Оспорва се обаче, че А. е получил през проверявания период парични суми в брой от небанкови финансови институции, както и техния размер, както и размера на разходите за издръжка на семейството; оспорва се липсата на основание за получаване на суми по банковите сметки от всеки от ответниците от трети лица; поддържа се преобразуването на получените от всеки от ответниците суми в извършване на разходи за задоволяване нуждите на домакинството. Сочат се и процесуални нарушения, свързани с неотстраняване нередовности на исковата молба, вкл. и липсата на обосноваване на изискуемото от закона несъответствие между доходите на ответниците и придобитото от тях имущество през проверявания период; относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на вида и размера на извършените разходи за издръжка на домакинството на ответниците през всяка година от проверявания период, както и дали е достатъчно съобразяването само на приетите от НСИ размери на тези разходи; относно зачитане пределите на влязлата в сила осъдителна присъда спрямо А.; относно служебното попълване на делото с доказателства чрез изискването на НОХД № 5/18г. на ОС-Разград без нито една от страните да е правила такова искане. Въззивниците считат, че е нарушен материалния закон при даването на отговор на въпросите относно това дали представляват незаконно придобито имущество вноските по банкови сметки на ответниците, направени от трети лица, и могат ли да бъдат предмет на отнемане по този закон парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска.

Поддържа се още, че ако се приеме, че А. е получил посочената в присъдата сума от 43 622.59 лв., то се твърди, че същата е използвана при извършване на паричните вноски по банковите сметки на ответниците, възлизащи в общ размер на 81 747.84 лв. Остатъкът от последната сума пък е изтеглян и внасян отново по банковите им сметки през проверявания период. Накрая, цялата сума от 81 747.84 лв. + 43 622.59 лв. е използвана за задоволяване нуждите на семейството.

Отправено е искане въззивният съд да изключи като доказателство по делото приложеното НОХД № 5/18г. на ОС-Разград.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна КПКОНПИ /по-нататък и Комисията/, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че са налице всички процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, както и събраните по делото доказателства сочат за неговата основателност. Претендира се решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В изпълнение на дадените от въззивния съд указания с определение № 610/30.09.19г., ищецът в исковото производство КПКОНПИ е да представил заверено копие от Решение № 548/25.07.18г. на КПКОНПИ за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество против ответника Р.И.А. /съгласно изискването на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 156, ал. 4 от ЗПКОНПИ, приложим съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на този закон. Освен това е заявил, че ще се ползва от постановената по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград присъда, ведно с мотивите към нея /съгласно изискването на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 156, ал. 4 от ЗПКОНПИ, приложим съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на този закон/, които са приети като доказателство чрез приобщаване на цялото дело от първоинстанционния съд.

Направено е и писмено уточнение, че към началото на проверявания период ответниците не са притежавали никакво имущество. Поддържа се твърдението, че ответницата И. е приета и включена от Комисията в обхвата на проверката през целия проверяван период като лице във фактическо съжителство с проверяваното лице, тъй като е установена идентичност на постоянните и настоящите адреси с проверяваното лице за този период, както и наличието на две родени техни общи деца. Поради това и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗОПДНПИ се претендира отнемането на имуществото на ответницата И., за която се установило, че за проверявания период не е получавала никакви законни доходи. Комисията не е установила ответницата да е придобивала паричните средства за сметка на ответника като проверявано лице, поради което и претенцията е насочена към тези парични средства от нея на самостоятелно основание като лични нейни средства. Направено е и уточнението, че Комисията твърди, че в края на изследвания период ответникът А. е притежавал извън описаните три МПС, но и парични средства в общ размер на 59 906.84 лв. /така, както са описани и в решението за отнемането им от първоинстанционния съд/, а ответницата И. - парични средства в общ размер на 63 922.02 лв. /така, както са описани и в решението за отнемането им от първоинстанционния съд/. За паричните средства на всеки от ответниците се твърди, че те са налични в техния патримониум /макар и не по банковите им сметки/, тъй като няма данни да са вложени в друго придобито имущество.

В тази връзка Комисията, изхождайки от нормите на чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./, аналогичен на действащия чл. 151 от ЗПКОНПИ, поддържа, че изтеглянето на паричните суми /за които не са ангажирани доказателства, че имат законен източник/ от банковите сметки на ответниците, не означава, че те не са в техния патримониум, след като не е доказано, че са изразходвани за нещо друго. А и практически не би могло да се очаква, че едно лице, привлечено като обвиняем би си позволило да задържи парите си в банковите сметки. Поддържат се и твърденията за наличието в настоящия казус и на изискумото несъответствие между доходите и имуществото на ответниците, което е над 150 000 лв. съгласно легалното определение на § 1, т. 7 от ДР на ЗПКОНПИ /в случая 204 352.64лв. на базата на доказателствата по делото/.

Отговора на въззивната жалба, ведно с направените уточнения на исковата молба, се поддържат от въззиваемата страна чрез процесуален представител, който представя и писмени бележки.

В с.з. въззивниците не се явяват.

Чрез общия си процесуален представител са депозирали писмена молба, в която въпреки дадената им от съда възможност, не са изразили допълнително становище по направените от ищеца уточнения на исковата молба. В писмената си молба до въззивния съд въззивниците поддържат твърденията си от въззивната жалба, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е изложил твърдения относно това какво е основанието на предаването на „суми от трети лица“, както и дали същите са били върнати или са били изразходвани съгласно основанието за тяхното предаване. Поддържат се всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба, вкл. и искането за изключване от доказателствата по делото на материалите по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград. В молбата са поставени и конкретни въпроси, на които въззивният съд да отговори – дали получаването на сумата от 43 622.59лв., за недекларирането на която е постановена осъдителната присъда на ответника, предпоставя че този недеклариран доход е незаконен, още повече, че за същия държавата е събрала и данък; основателна ли е претенцията на Комисията, след като същата не е доказала по делото, че всяка от претендираните за отнемане суми е налична в патримониума на ответниците в края на проверявания период; какво подлежи на отнемане по реда на закона – имущество или приходи, респ. доходи и преминалите блага през патримониума на ответниците в рамките на проверявания период в т.ч. и преминалите през същия пари по банковите им сметки, както и какво е правното значение на тези факти – ще се отнеме като незаконно придобито имущество целия сбор на преминалите през сметките суми или ще се отнеме само останалото в патримониума на ответниците в края на проверявания период и с какво последните са се обогатили – с преминалото или с останалото.

Претендира се присъждането в полза на адвоката на въззивниците адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размерите по Наредба № 1 на ВАС.

Въззивната жалба е подадена в срок от страни с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт и при удовлетворяване на изискванията за надлежна представителна власт. Същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: