Определение № 962 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 962 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100111514 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба № 264900/5.8.2025г., с която Н. Д. е предявила пред СРС иск против ЕОС Матрикс ЕООД, „ОББ“ АД, ЕТ „К. – М. Д.“, М.

Ц. Ч. иск при твърдение, че е единствен наследник по закон на покойния С.Г.Д., срещу когото ответната банка е противопоставил два договора за кредит – договор № 41658/7.12.2007г. и договор № 45182/11.6.2008г.- и двата договора, с кредитополучател ЕТ „К. – М. Д., като се твърди, че наследодателят на ищцата е посочен като солидарен длъжник в договорите. Твърди се в исковата молба, че подписите за солидарен длъжник, които изглеждат на договорите, приложение, ОУ, да са били положени от С.Д., не са били положени от него, както и че кредитната институция е предприела действия по събиране на вземанията по договорите. В рамките на тези действия се сочи, че Д. се е запознал с договорите, установи е, че подписите не са положени от него, заявил е че не ги е подписвал, нито е посещавал офиси на банката, не е бил уведомен за сключването им, не е участвал в преговори, не е получавал информация относно условията по тях, като същите са сключени при липсата на съгласие от негова страна. Твърди се, че с писмо от 26.10.2009г. Д. е уведомил банката затова, като е настоял за проверка на тези обстоятелства, като от отговора на ответника е ясно, че обстоятелствата не са проверени. Твърди се, че по искане на наследодателя е изготвена частна, извънсъдебна почеркова експертиза, която е категорична, че подписите под двата договора не са на Д.. Ищцата твърди, че по искане на кредитната институция в нейна полза в производство по чл.417 ГПК на 5.6.2009г. по гр.д.№ 24985/2009г. от СРС, 25- ти състав, й е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, ведно с изпълнителен лист, респективно – образувано изпълнително производство № 20098380403056, за сумите : 28824,04 лева, заедно със законна лихва от 15.5.2009г. до плащането, неолихвяема сума 14767,63 лева, както и такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, както и изпълнителен лист от 21.5.2009г. по дело № 24984/2009г. на СРС, 34- ти състав, и образувано ИД 20098380403054 за сумата 9991,50 лева, ведно със законна лихва от 15.5.2009г до плащането, както и неолихваема сума 4448,52 лева и последваща такса.

Твърди се, че С.Д. е починал на 13.11.2009г., като останалите негови наследници по закон са се отказали от наследството.

Твърди се, че ищцата Д. е конституирана като длъжник по изпълнително производство № 20098380403056, получила е покана за доброволно изпълнение, от която ищцата е разбрала, че вземането е прехвърлено на ЕОС Матрикс ЕООД, като по ИД са били извършвани удръжки от пенсията й към 31.12.2024г. в общ размер 32854,66 лева. Сочи се, че доколкото подписите под двата договора не са били положени от праводателя на ищцата, то и същите са нищожни, което води до липсата на съгласие за сключването им, като се прави 1 искане двата договора да се прогласят за нищожни.

Производството е било прекратено от СРС, и изпратено по подсъдност на СГС.

С разпореждане от 16.10.2025г. на СГС по настоящото дело, на ищцата са дадени указания за уточняване на правния интерес от водене на делото, както и изрично заявяване, дали има подадени в срок възражения, водени ли са производства по установянане на вземанията по заповедта.

С уточнителна молба от 24.11.2025г. ищцата сочи, че по гр.д.№ 24985/2009г. от СРС, 25- ти състав, на Д. е била връчена заповедта, при отказ, който е приет от съда за редовен, не е подадено възражение, респективно – не е водено производство по чл.422 ГПК, а по гр.д.

№ 24984/2009г. от СРС, 34- ти състав, му е връчена покана за доброволно изпълнение, като в срок не е подадено възражение, и не е водено производство по чл.422 ГПК.

Ищцата обосновава правния си интерес от обстоятелството, че от страна на ЕОС Матрикс ЕООД, като приобретател по договор за цесия за вземания, включително и вземанията по двата договора за кредит и изпълнителни листове, спрямо нея се води изпълнително производство по двете изпълнителни дела, като установяването, че двата договора за нищожни, при конституирането й като длъжник само въз основа качеството й на наследник, би довело до отричане на наличието на валидно възникнало задължение на наследодателя й, както и връщане на сумите, платени по тях, от нея. Счита, че ако с нейни средства е погасено чуждо задължение –това на ЕТ, би имала регресен иск, като би могла да използва решението за прекратяване на изпълнителното производство. Навеждат се доводи, че са налице новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.424 ГПК. Обосновава твърдението, че за нея обстоятелството – извънсъдебно – почерковата експертиза, поръчана от нейния праводател, не й е била известна, поради предхождаща смъртта му фактическа раздяла, като се твърди, че на 26.6.2025г., когато е получила и прегледала стари документи на съпруга си, открила документите, писмото от Д. до банката, както и придружаващите го документи. В този смисъл, твърди,ч е на тази дата е узнала, че наследодателят й никога не е подписал двата договора, както и че банката е била уведомена за това обстоятелство. Твърди се, че изложеното съставлява ново обстоятелство, както и ново писмено доказателство, по смисъла на чл.424 ГПК, не е могла да се позове на изложеното при исканията си по двете заповедни производства. С оглед изложеното, счита, че въпреки че искът е по чл.26 ЗЗД, същият не заобикаля преклузията, а съставлява упражняване на право по чл.424 ГПК.

С нарочно разпореждане съдът изиска двете заповедни дела, от които се установява следното.

Гр.д.№ 24984/2009г. на СРС е образувано по заявление от 15.5.2009г на „Райфайзенбанк / България“ АД, по което дело съдът на 21.5.2009г.е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против ЕТ „К. – М. Д.“, М. Ц. Ч. и С.Д., с които е разпоредено солидарно да заплатят на заявителя : 9991,50 лева главница, 110,32 лева просрочена лихва, 252,12 лева просрочена наказателна лихва, законна лихва, както и разноски.

Гр.д.№ 24985/2009г. на СРС е образувано по заявление от 15.5.2009г на „Райфайзенбанк / България“ АД, по което дело съдът на 5.6.2009г.е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против ЕТ „К. – М. Д.“, М. Ц. Ч. и С.Д., с които е разпоредено солидарно да заплатят на заявителя : 28824,04 лева главница, 309,86 лева лихва, 11166,76 наказателна лихва и разноски. Видно от заповедното производство, на 7.4.2015г. ищцата Н. Д. е подала възражение, както и искане по чл.420 ГПК. Видно от полученото по заповедното производство уведомление от ЧСИ, на 22.8.2009г. поканата за доброволно изпълнение е била връчена лично на С.Д., а на 25.3.2015г. на Н. Д. е връчена покана. С определение от 28.4.2015г. на СРС, искането по чл.420 ГПК на ищцата е оставено без уважение, като съдът е приел, че заповедта е връчена редовно на Д., срокът му за възражение е изтекъл, което определение е било потвърдено от СГС, като с определение от 24.7.2015г е отхвърлена жалбата на Д. по чл.419 ГПК.

2

По направено искане от Д., съдът се е произнесъл с определение от 29.12.2017г., с което е оставил без разглеждане възражението на Д., като с определение от 18.9.2018г. по ч.гр.д.№ 3577/2018г, СГС е потвърдил това определеине.

На 27.4.2015г., ищцата е подала и възражение по чл.423 ГПК, което не е прието от СГС с определение.

Производството по исковете е недопустимо, поради обстоятелството, че не се сочат твърдения от ищеца, че са налице новооткрити обстоятелства, или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да му станат известни до изтичане срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок /чл.424,ал.1 ГПК/.

Допустимо е длъжникът по издадена заповед за изпълнение да предяви отрицателен иск за защита на същото право, но същият следва да е предявен или преди заявлението, или в срока за възражение, както е посочил ВКС с Определение № 318/9.7.2019г. по ч.гр.д.№ 2108/2019г., постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК, в рамките на което е отговорено именно на този процесуален въпрос, както следва:

„Отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на длъжника по вземането в случаите, когато той твърди, че не дължи, докато заповедното производство е средство за защита на кредитора по вземането и чрез него се дава възможност на същия да се снабди с изпълнителен титул за принудително реализиране на това вземане. Двете производства – заповедното и това по отрицателния установителен иск, са различни и се развиват самостоятелно едно от друго. Кредиторът разполага с възможност за избор на пътя, по който да реализира вземането си – по исков път или по пътя на заповедното производство, ако са налице предвидените в закона предпоставки за провеждането на такова. Обстоятелството дали е налице спор между страните по правоотношението относно съществуването на вземането не задължава кредитора да прибегне непременно до пътя на защита на правата си чрез исково производство, доколкото при наличието на оспорване от страна на длъжника съществува възможността заповедното производство да бъде трансформирано в исково такова по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.

В случаите, когато кредиторът е избрал пътя за защита на правата си по реда на заповедното производство, както е в настоящата хипотеза, то предвидените за това производство процесуални правила определят действията, които следва да бъдат извършени от страните до приключването му и последиците от тези действия. Доколкото следва да бъдат взети предвид действия на страните, извършени извън заповедното производство, това следва да бъде изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 414 от ГПК определя действията, които длъжникът в заповедното производство следва да предприеме, за да защити правата си, като последиците от пропускането на тези действия са посочени в чл. 416 и чл. 424 от ГПК. От посочените разпоредби следва, че в случаите, когато длъжникът не подаде възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила като удостовереното с нея вземане не може да бъде оспорвано по исков ред, освен в случаите, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Доколкото предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК става в отделно производство, различно от заповедното такова, то заповедният съд няма как да разполага с информация за съществуването на такова производство, поради което, за да се избегне настъпването на последиците по чл. 416 и чл. 424 от ГПК в заповедното производство, длъжникът следва да подаде и възражение по чл. 414 от ГПК в предвидения за това срок. В този случай обаче, по силата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, заповедният съд е длъжен да укаже на кредитора да предяви иск за вземането си по чл. 422 от ГПК.

Непредявяването на такъв иск от страна на кредитора има за последица обезсилване на заповедта за изпълнение по силата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. Поради тази причина, за да запази правата си по вече издадената заповед за изпълнение, кредиторът е задължен да предяви установителен иск като по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК този иск ще се счита 3 предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.“ С разпоредбата на чл.131 ГПК се прие преклузия на правоизключващите възражения, включително възражението, че договорът е бил сключен при липса на съгласие от страна на длъжника или чрез нарочен иск за признаване на нищожността на договорите. Редът на защита на праводателя на ищцата - С.Д., е бил чрез подаване на възражение против двете заповеди, за което да се образува производство по чл.422 ГПК и в рамките на него, да наведе възражение, че двата договора са нищожни, поради липса на съгласие, или той сам да упражни правото си против банката да предяви иск за нищожност на двата договора – неподписани от него, поради липса на съгласие. Съдът намира, че при твърденията в исковата молба, че Д. е сезирал банката с твърдение, че двата договора са нищожни, поради липса на съгласие, за него е възникнало правото да предяви иск за нищожност. Макар правото да се иска прогласяване нищожността да е наследимо, в конкретния случай основанието затова – узнаването от страна на Д., че има два договора за кредит, които му се противопоставят, и които не са подписани от него, е съществувало преди смъртта на Д. и негов е бил изборът дали да упражни правото си да предяви иск за нищожност, поради липса на негово съгласие. Съдът намира, че твърдението на ищцата, че на по – късен етап, едва през 2025г. е намерила документите – договорите, кореспонденцията с банката, не създава ново право на наследника по закон, конституиран в рамките на започналото против Д. принудително изпълнение, да предяви иск за нищожност, нито иск по чл.424 ГПК. И по твърдения на самата ищца, заповедите са били връчени на Д., поради което и тези доказателства – договорите, кореспонденцията с банката, са съществували преди смъртта му на 13.11.2009г.