Решение № 559 от 14.08.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Разград, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330101002 по описа за 2024 година

Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Депозирана е искова молба от Р. А. Р. срещу А. А. Р. и И. Р., с която моли съда да признае за установено в отношенията помежду им, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 61710.505.**** и с площ от 739 кв.м., с административен адрес на имота - град Разград, община Разград, област Разград, улица „Г“ № **-***, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/ с трайно предназначение на територията - урбанизирана, номер на имота по предходен план:

****, квартал: 10/80, при граници на поземления имот с номера: 61710.505.****, 61710.505.***, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****,

61710.505.****, 61710.505.**** и 61710.505.**** при права 173,5/739 кв.м. идеални части за ищеца, 183,5/739 кв.м. идеални части за ответника Р., и за ответника Р. 382/739 кв.м. идеални части. Моли да бъде разпределено наново ползването на процесния поземлен имот, при съобразяване действителните площи, които всеки владее и притежава в собственост, като сочи изтекла в негова полза придобивна давност.

Ищецът сочи, че имотът някога е бил съсобствен между дядо му Р М Х и неговия брат Х М Х. След смъртта на Р Х през 1963 г. неговите наследници и преживелия му брат Х Х решават през 1970 г. да се сдобият с нотариални актове, като твърди, че това са и първите писмени данни за собственост върху процесния поземлен имот. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 155, том I, дело № 276 от дата 18.03.1970 г. Е М М с ЕГН **********, починала на дата 28.07.2003 г. /втората съпруга на Р/, З Р А Х /М/ с ЕГН ********** и А Р М /А Р М/ с ЕГН **********, починал на дата 08.02.2017 г., са признати за собственици на 3/4 идеални части от дворно място от 400 кв.м., урегулирано, намиращо се в гр. Разград, за което е отреден парцел № XVI-**** в квартал 10 по плана на града. Със смъртта на Е, нейният дял се наследява от децата й - З и А. През 2008 г. ответницата А. А. Р. придобила безвъзмездно от леля си З и баща си А общо 300/743 кв.м. идеални части от процесния имот, за което бил изготвен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том 4, per. № 7085, дело № 615 от дата 05.08.2008 г. Към 2008г. общата площ на имота вече е 743 кв.м. /актуалният документ за собственост на ответницата/.

Ищецът твърди, че след смъртта на Р Х през 1963 г., неговият син от първия му брак А Р М /А Р М/ с ЕГН ********** и починал на дата 28.02.2012 г. /баща на ищеца/ 1 се сдобил с документ за собственост за 1/4 идеална част от урегулирано дворно място с площ от 400 кв.м., представляващо парцел № XVI-****, за което бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 156, том I, дело № 277 от дата 18.03.1970 г. През 1989 г. А М и майката на ищеца Е С М /Е С А М/ прехвърлят собствеността на ищеца Р. А. Р. /Р А Р/ върху 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 694 кв.м., представляващо урегулиран имот с пл. № **** в кв. 80 по плана на гр. Разград, което е обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба № 39, том II, дело № 420 от дата 17.04.1989 г. Всеки от страните по сделката е записан с българските си имена, включително ищеца - Р. А. Р. /Р А Р/, който нотариален акт е актуалният документ за собственост на ищеца. Ищецът твърди, че от 17.04.1989г. владее 173,5 кв.м. от процесния имот.

Ищецът сочи, че И. Р. е правоприемник на Х М Х, който се изселва в Република Турция, като сделката е оформена с Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет № 135, том II, дело 524 от дата 29.03.1978 г. , според който документ се прехвърлени 388/694 кв.м. идеални части от имот целият с площ от 694 кв.м. През 2001 г. И. Р. прехвърля имота на брат си с Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 176, том 7, per. № 7814, дело № 927 от дата 11.12.2001 г. - предмет на сделката е 388/694 кв.м. идеални части от дворно място цялото е площ от 694 кв.м. През 2023 г. Р А. Р. решава да върне имота обратно на брат си, който междувременно вече е станал гражданин на Република Чехия. Въз основа на Нотариален акт за дарение на поземлен недвижим имот № 152, том 2, per. № 2478, дело № 277 от дата 17.10.2023 г. Р А. Р. и съпругата му Н И.ОВА Р. даряват на И. Р.

/тук ответникът вече фигурира само с двете си имена/ същия имот, но предмет на сделката, не са 388 кв.м., а 413/739 кв.м. идеални части от поземлен имот целият е площ от 739 кв.м., който нотариален акт е актуалният документ за собственост на втория ищец. Ищецът твърди, че актовете за собственост се конкурират взаимно, като предоставят в съвкупност права в по-голям обем от действителната площ на имота.

Твърди, че за имота в исторически аспект, правно значими са четири регулационни плана - от 1923 г. /поземленият имот е имал планоснимачен номер 840 и е служил като основа за обособяването на парцел IV-840/, от 1960 г. /планоснимачен номер ****, по данните от него са изготвени първите нотариални актове от 1970 г., като поземлен имот с номер **** служи за основа на новосъздадените парцели XVI-**** и XVII* * * * , към които се придават площи по регулация/, от 1970 г. /предвидено отчуждително мероприятие за училище/, от 1971 г. /последният и сега действащ регулационен план, не се променя намерението за отчуждаване на процесния поземлен имот с цел изграждане на училище, поради което парцели XVI-**** и XVII-**** престават да съществуват/.

Според ищеца, сега действащата кадастрална карта е приета през 2008 г. и процесният имот е с идентификатор 61710.505.**** и площ от 739 кв.м. и съответства на действителните граници на общата с ответниците собственост.

Счита, че разминаването и застъпването на площи в нотариалните актове се дължи на използваната основа на плана от 1960г., който не е бил приложен. Същото твърди и за понастоящем действащия план от 1971 г., тъй като всички сгради продължават да съществуват и никакво училище не е изградено. Счита, че регулационните граници никога не са станали имотни граници и след като нито един от плановете назад във времето не е приложен, означава, че от гледа точка на правото на собственост и неговото пространствено измерение, следва да се вземе предвид само кадастралната карта, която ползва данните от кадастралната основа от 1923 г.

Ищецът твърди, че е материализирана и вътрешна граница, която разделя имота на две почти равни части - ограда, изградена отпреди повече от 50 години, започва от лицето на имота и преминава през него почти по диагонал, разделяйки го на две - в едната половина попадат сгради с № 2, 3 и 4, а в другата половина сграда с № 1. Тази ограда маркира границите на ползване. Но тъй като това положение е установено още докато Х М Х е осъществявал владение, може да се приеме, че в отношенията между страните се е превърнала в квази имотна граница. Половината, в която попадат сгради № 2, 3 и 4, е с приблизителна площ от 382 кв.м., а другата половина, в която попада сграда с № 1, е с приблизителна площ от 357 кв.м. Така И. Р. упражнява владение 2 върху 382 кв.м., а Р. А. Р. и А. А. Р. упражняват владение върху общо 357 кв.м., от които ищецът Р. твърди че владее 173,5 кв.м., а А. - останалите 183,5 кв.м. Ищецът твърди, че И. А. Р. е собственик на 382/739 идеални части, А. А Р. е собственик на останалите 183,5/739 идеални части, а самият той се легитимира като собственик на 173,5/739 идеални части, придобити на договорно основание и осъществено давностно владение започнало най-рано на дата 17.04.1989 г.

В срока по чл.131 ГПК ответника А. Р., изразява становище за недопустимост на исковата претенция, неоснователност и недоказаност на същата. Сочи нередовност на исковата молба, доколкото в имота са построени сгради с идентификатори 61710.505.****.1 и 61710.505.****.2, в които съсобственици са А. А. Р. /с права 6/8 ид.ч./ и ищеца Р. А. Р. /с права 2/8 ид. ч./, както и сгради с идентификатори 61710.505.****.3 и 61710.505.****.4, за които твърди да са съсобствени между Р А. Р. и Н И.ова Р.. Счита, че последните двама следва да бъдат конституирани в производството, като твърди, че освен сградите притежават и 0,027% от поземления имот. Оспорва твърдяното от ищеца давностно владение. Счита, че твърденият от ищеца обем на права на всеки от съсобствениците не отговаря на действителното правно положение. Прилага Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 155, том I, дело № 276 от дата 18.03.1970 г. и квитанции за платен данък към МДТ - Община Разград.

В срока по чл.131 ГПК ответникът И. Р., изразява становище за допустимост на предявения установителен иск и недопустимост на иска за разпределение ползването на поземления имот, за което излага подробни съображения. Счита исковете за неоснователни. Твърди, че е придобил 388/694 ид.ч. чрез покупко-продажба през 1970г., ведно с жилищна сграда, лятна кухня и подобрения. Последващите разпоредителни сделки счита за неотносими, доколкото твърди, че е възстановил в пълен обем собствеността си през 2023г., когато придобива сгради идентификатори 61710.505.****.4, 61710.505.****.3 и 61710.505.****.2, както и 413/739 ид.ч. от ПИ 61710.505.****. По отношение иска за разпределяне на ползването счита същия за неоснователен, доколкото не е налице съществено изменение, налагащо промяна, налице е и съгласие между съсобствениците, никой не се е противопоставял на утвърденото до момента разпределено реално ползване, каквито твърдения има и ищеца.

С Определение №1207/03.12.2024г. Т. Р. - ползвател на имотите на И. Р., е конституиран като задължителен необходим другар на страната на ответника. Същата е получила препис от исковата молба с приложенията към нея лично на 13.12.2024г. и в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор.

В първото по делото о.с.з. и след запознаване със заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, ищецът отправя искане за изменение на така посочената площ на имота, която да му бъде разпределена за ползване, като я увеличава с 33,73 кв.м. и тя вече е в размер на 207,23/739 кв.м., а в последното открито с.з. увеличава иска като претендира 224,75/739 кв.м., като заявява, че същата представлява реална част, обособена източно от изградената пътека в частта, съсобствена между ищеца и А. Р..

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че са съсобственици на ПИ с идентификатор 61710.505.****, находящ се в град Разград, община Разград, област Разград, улица „Г“ № **-***, който е назад във времето е бил съсобствен между Р М Х и Х М Х. Не е спорно също така, че всеки от съсобствениците разполага с титул за собственост, като именно при анализ на представените НА и действащите през годините регулационни планове се установява, разминаване в площите на имотите, собственост на страните по делото:

Представените като наследници на Р М Х Е М М, З Р А Х и А Р М /А Р М/ с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 155, том I, дело № 276 от 18.03.1970 г. са признати за собственици на 3/4 идеални части от дворно място от 400 кв.м., урегулирано, намиращо се в гр. Разград, за което е отреден 3 парцел № XVI-**** в квартал 10 по плана на града.

А Р М, също наследник на Р М Х – син от първия му брак, с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 156, том I, дело № 277 от 18.03.1970 г., е признат за собственик по давностно владение и наследство на ¼ ид.ч. от дворно място с площ от 400 кв.м., за което е отредено парцел № XVI – **** в кв. 10 по плана на гр. Разград.

С Нотариален акт за покупко-продажба № 39, том II, дело № 420 от 17.04.1989 г., с който А Р М /Ахмед Р. Мехмедов/ и съпругата му Е С А М продават на Р А Р /Р.