Определение № 1528 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1528 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501165 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, против Определение №13999/30.10.2025г., постановено по гр.д. №21193/2024г. по описа на РС-Пловдив в частта му, с която е върната исковата молба и прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателя иск за установяване на вземането му срещу длъжника в размер на сумата от 579 лв. дължима по запис на заповед от 21.02.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№14301/2024г. по описа на РС-Пловдив.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като се отправя искане от въззивния съд за неговата отмяна и връщане на делото на исковия първоинстанционнен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:Частната жалба е подадена в законовия едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От материалите по приложеното заповедно дело се установява, че по заявление на жалбоподателя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №7526/04.09.2024г. за сумата от 1135,27 лева, претендирана въз основа на запис на заповед от 22.02.2020г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът Н. Н. е подала възражение по установения образец, в което е вписала писмен текст, съдържащ неясни твърдения относно каузалните отношения между страните, които не обективират изрично, недвусмислено и конкретно признание на определена част от дълга по записа на заповед.

С обжалваното определение районният съд е приел, че заповедта е 1 останала неоспорена за сумата от 579 лева и в тази част е влязла в сила.

Поради това е приел, че за кредитора липсва правен интерес от водене на установителен иск за тази сума и е прекратил производството по чл. 422 от ГПК в тази му част.

Този извод на първоинстанционния съд е изцяло неправилен. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 5б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възражението по чл.

414 от ГПК представлява просто изявление на длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед . Законът не изисква от длъжника да мотивира или обосновава несъгласието си . Поради това, съдът няма право да тълкува стеснително или превратно волята на длъжника, нито да въвежда изисквания за яснота на доводите му, каквито законът не предвижда.След като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срок и в него липсва изрично, недвусмислено и конкретно признание на определена част от дълга, следва да се приеме, че заповедта е оспорена изцяло в рамките на целия размер от 1135,27 лева. Като е приел обратното приемайки липса на оспорване за сумата от 579 лева, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. За кредитора е налице правен интерес да установи съществуването на вземането си в исковия процес по чл. 422 от ГПК.

Поради изложеното, обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №13999/30.10.2025г., постановено по гр.д.

№21193/2024г. по описа на РС-Пловдив в частта му, с която е върната исковата молба и прекратено производството по делото по предявения от „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545 иск за установяване на вземането му срещу длъжника Н. Н. в размер на сумата от 579 лв. дължима по запис на заповед от 21.02.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№14301/2024г. по описа на РСПловдив.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3