Решение № 60 от 19.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Радомир, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200089 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № 26-0328-000059/25.03.2026 г., на началник РУ към ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със заповед № 313з-491/21.03.2022 г. на Директор ОДМВР- П., на жалбоподателя М. Ц. Д., ЕГН: **********, адрес: с. Д. Д., общ. Р., обл. П., е наложено наказание по чл.638 ал.1, т.1 от КЗ- „глоба“ в размер на 127.82 е.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител адв.Т. П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган- Началник РУ към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, а наказателното постановление бъде потвърдено.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия АД № . г. на Г. К.

1

Б., на длъжност „полицейски инспектор“, при РУ- Р.. Според констатациите в същия, на 22.02.2026 г., около 02:30 ч., в с. Г., на път третокласен ІІІ-6041 с посока на движение към с.

Чуковец, общ. Р., жалбоподетилят е управлявал собствения си лек автомобил "О. Ф. С.", с рег. № ., като от извършена проверка в масивите на МВР се установило, че физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителката Г. К. Б. и свидетелят по акта М. Д. В.. Според показанията на първата свидетелка, на длъжност „полицейски инспектор“ в Група „Охранителна полиция“ към РУ-Радомир, била й разпрелена докладва записка от старши полицай М. В., в която било описано, че на дата 22ри, в с.Д. Д., лице не му се е подчинило като не е спряло на стоп- палка. Тя трябвало да състави АУАН съставя по съответната докладна записка. На 24.02.2026 г. връчила призовка на лицето М. Д., като на следващия ден на 25-ти същият се явил в РУ-Р.. Съставила му АУАН за „Гражданска отговорност“, тъй като извършила справка в масивите на РУ и се установило, че въпросният автомобил управляван от него, не е имал застраховка „Гражданска отговорност“. Актът съставила в присъствието на М. В., който е бил очевидец на случая, а тя била само актосъставител. Също докато съставяла акта, там бил и М. Д., като актът му бил предявен и му бил връчен екземпляр.

Според втория свидетел М. Д. В., на длъжност „старши полицай“ в Група „Охранителна полиция“ в РУ- Р., същия ден бил на работа и колежката Г. Б. съставила АУАН на М. Д., тъй като същият не бил сключил „ГО“ на МПС-то, което е негово. Той бил посочен като свидетел и присъствал на място в с.Д. Д., като за случая имало и записи от бодикамери.

Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя, без възражения от последния. В АУАН е отбелязано, че на 25.02.2026 г. била представена валидна полица за „ГО“ и СУМПС и СРМПС били върнати.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган- Началник РУ към ОДМВРП., РУ- Р. издал обжалваното наказателно постановление № . г., на началник РУ към ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със заповед № 313з-491/21.03.2022 г. на Директор ОДМВР- П., с което на жалбоподателя М. Ц. Д., ЕГН: **********, адрес: с. Д. Д., общ. Р., обл. П., е наложено наказание по чл.638 ал.1, т.1 от КЗ- „глоба“ в размер на 127.82 е.

От правна страна.

Разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, по който текст е ангажирана отговорността, гласи: „На лице п о чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице“.

Като законна разпоредба, която е била нарушена в АУАН и обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, е посочен чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Текстът вменява в задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска 2 отговорност" на автомобилистите всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Добавено е, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Видно от доказателствата по делото и най - вече от свидетелските показания на Г. К. Б. и М. Д. В., като последният е пряк очевидец при констатиране на нарушението и от приложената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, към датата на констатиране на нарушението – 22.02.2026 г. автомобил с рег. № № ., собственост на жалбоподателя М. Ц. Д., няма активна застраховка гражданска отговорност.

Предвид изложеното съдът намира, че наказващият орган законосъобразно е достигнал до извода, че е осъществен състава на нарушението по чл.638, ал.1 от КЗ. За да бъде осъществен съставът на този текст е достатъчно да е налице бездействие от страна на собственика на автомобила, като същият да не е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, действаща към датата, посочена в АУАН.

Същевременно не се събраха доказателства по отношение на това да е налице към дата 22.02.2026 г. сключена такава застраховка от друго лице за посочения автомобил, което евентуално би довело до отпадане отговорността на собственика.

При определяне на наказанието наказващият орган правилно се е съобразил със законовите разпоредби, като е наложил единственото предвидено за физическо лице по вид и размер, а именно - глоба от 127.82 е. и в този смисъл съдът намира, че не е налице законодателна възможност за намаляване размера на наказанието, предвид искането на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . г., на началник РУ към ОДМВР- П., РУ - Р., упълномощен със заповед № 313з-491/21.03.2022 г. на Директор ОДМВР- П., с което на жалбоподателя М. Ц. Д., ЕГН: **********, адрес: с. Д. Д., общ. Р., обл. П., е наложено наказание по чл.638 ал.1, т.1 от КЗ- „глоба“ в размер на 127.82 е.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдП. на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3