Решение № 352 от 16.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. гр. Димитровград, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610102028 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че на 02.07.2023г., между него и ответника К. П. К. бил сключен Договор за потребителски кредит №720031249829.

Съгласно този договор ищецът предоставил на ответника сумата от 3501,90 лева, от която 2700 лева- предоставени за общо ползване от длъжника и 801,90 лева- предоставени за заплащане на избрана от потребителя застраховка живот BANK Живот Агент.

Съгласно чл.7.2.1 от Договора, при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждали от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ЕАД.

Кредитът се считал усвоен от потребителя, в деня в който кредитните средства са постъпили по посочената му банкова сметка.

Според чл. 7.2.2 от Договора в случаите, когато Потребителят е пожелaл да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превеждала от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

В настоящият случай, потребителят изявил желание и дал съгласието си в Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховката.

Общата дължима сума от ответника била разсрочена на 27 погасителни месечни 1 вноски по 187,55 лева, първата от които дължима на 15.09.2023г., а последната - на 15.11.2025г. Предоставената в кредит сума, ответникът бил длъжен да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като ГЛП, бил в размер на 34,12 %. Лихвеният процент бил фиксиран. ГПР по Договора, бил 39,83 %, а общата дължима сума била в размер на 5063,88 лева. При просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума се увеличавала с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл.10 от Договора.

Длъжникът не извършвал редовни плащания по договора, като допуснал просрочие на три поредни дължими вноски с падеж 15.01.2024г., 15.02.2024г. и 15.03.2024г. Поради това, кредиторът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото било получено лично от длъжника на 01.07.2024г., съгласно представена обратна разписка, като от тази дата договора се считал обявен за предсрочно изискуем.

Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по Договора, на 28.08.2024г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1491/2024г., по което на 30.08.2024г. съдът издал против ответника Заповед №822 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В законоустановеният срок К. П. К. подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, като твърдял, че не дължи изпълнение на задълженията по същата.

Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че К. П. К. дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД по Договор за потребителски кредит №720031249829 от 02.07.2023г. сумата от 3230,42 лева главница; 548,42 лева договорна лихва за периода от 15.012024г. до 01.07.2024г.,; 127,71 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.01.2024г. до 15.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми била издадена Заповед №822/30.08.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1491/2024г. по описа на РС-Димитровград.

Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното производство, както и тези по настоящото дело.

Ответникът К. П. К. не депозира отговор на исковата молба и не се явява в проведените по делото публични съдебни заседания. От пълномощника на същия, на 20.10.2025г. е постъпило писмено становище, в което се поддържа, че според §.1 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, застрахователните премии представляват разход по кредита единствено, когато сключването на договора за услуга, какъвто договор е застрахователният договор, е задължително условие за получаване на кредита. В случая се считало, че застраховката е доброволна, от което следвало, че с нея се достигнало до увеличаване на посочения общ размер на кредита и чрез него се е намалил ГПР, доколкото съгласно чл.19 от ЗКП, ГПР се формира като годишен процент от общия размер на 2 предоставения кредит, т.е. повишаването на посочения размер на кредита, със сигурност намалява ГПР по него. От представените доказателства по делото обаче се оборвал доброволният характер на застраховката. От приложеното заявление – декларация за установяване на договорни отношения, т.13 било видно желанието и съгласието на ответника да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие било дадено предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски характер. Отнасяло се до конкретно описана застраховка. Всичко това водело до извод, че сключването й било необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, а оттук се извеждал задължителния й характер.

Поради това, процесната застраховка следвало да бъде включена в разходите по кредита. Ето защо, не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което водело до извод, че договорът е недействителен съгласно с чл.22 от ЗПК. На следващо място, в чл.9 от договора бил посочен лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, като лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата. За потребителя, като по-слаба страна в правоотношението, било невъзможно да разбере кой точно е остатъчният размер на главницата, тъй като в чл.7 от договора, като размер на кредита и общ размер на кредита имало посочени две различни суми, при което не можело да се прецени за коя от двете суми отговаря понятието главница по чл.9. Следователно, не ставало ясно какъв е точно размерът на договорното възнаграждение по процесния договор за потребителски кредит, а това оказвало влияние и върху годишния процент на разходите, което също водело до нарушение на императивното изискване на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения от ищеца иск, поради нищожност на сключения Договор за потребителски кредит № 720031249829/02.07.23г. на основание на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за потребителски кредит №720031249829, сключен на 02.07.2023г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД, кредитор, и К. П. К., кредитополучател, ищецът е предоставил на ответника потребителски паричен кредит в размер на 2700 лева. Наред с това, заплатил от името на ответника застрахователна премия от 801,90 лева за застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ. По този начин общия размер на предоставения кредит бил 3501,90 лева. Съгласно чл.7.2.2 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора по банковата сметка на съответния застраховател, респ.посредник, за което потребителя дава изричното си разпореждане и съгласие с подписване на договора. В чл.9.1 от Договора е предвидено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит, 3 изразен като ГЛП, е 34,12%. Съгласно разпоредбата на чл.10 от Договора, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин, е 39,83%. Общата дължима от ответника сума по Договора е в размер на 5063,88 лева. В Договора е инкорпориран Погасителен план, според който задълженията следва да бъдат платени на 26 равни месечни вноски в размер на 187,5 лева всяка и една 27 месечна вноска в размер на 187,58 лева, първата от които дължима на 15.09.2023г., а последната на 15.11.2025г.В погасителния план са посочени падежните дати на всяка вноска, размерът на вноската, частта от нея, представляваща главница и съответно лихва, както и остатъка от задължението при плащане на всяка една вноска. Съгласно чл.19 от Договора, при сключване на същия потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия Договор. Така представения Договор за кредит не е подписан от страна на К. П. К., но е потвърден от него на 02.07.2023г. в 12.46 часа, чрез мобилно устройство, като ответника не оспорва това обстоятелство в хода на производството по делото.

Съгласно представеното с исковата молба Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, на 02.07.2023г. К. П. К. е заявил, че кандидатства за получаване на потребителски кредит с оглед евентуалното сключване на Договор за потребителски кредит, като декларира в т.13, че дава съгласие да му бъде сключена застраховка от страна на ищеца в качеството му на застрахователен агент.

На същата дата, ответникът е подписал и Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банка“ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Дава изричното си съгласие за присъединяване като ползващо се лице към допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, както и че при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на Банката, съгласно предвиденото в ОУ на застраховката.

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Сертификат №17200312498292023 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ЕАД и Допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение“, К. П. К. е бил застрахован по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и е ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Изрично е посочено, че за тези застраховки се дължи еднократно сумата от 801,90 лева, като е посочено също така 4 как се формира тази сума и каква част от нея се дължи за всяка от застраховките.

Сертификатът не е подписан от застрахованото лице, но е отбелязано, че същия е бил потвърден от него на 02.07.2023г. с мобилно устройство.

На 10.06.2024г. ищецът изпратил до ответника Уведомление за предсрочна изискуемост, с което го уведомил, че поради неизпълнение на задълженията му по Договор за потребителски кредит №720031249829/03.07.2023г. и просрочие в изплащането на три поредни месечни вноски, на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ и чл.16 т.2 от Договора, обявява цялото му задължение по процесния договор за изцяло и предсрочно изискуемо.