Определение № 16665 от 01.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16665 гр. София, 01.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110110799 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Топлофикация София ЕАД, с която срещу Д.

В. Л. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 2098/2025 г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдът при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, намира, че същите са недопустимо предявени, доколкото заповедният съд не е извършил преценка относно наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид че възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника не е било подадено.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки:

1.да е връчено съобщението по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2 .връчителят да е събрал категорични данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на посочения от заявителя в заявлението адрес по реда на чл. 47 ГПК, от където обаче не са били събрани никакви сведения дали длъжникът живее или не на този адрес. Преди залепването на уведомление на единствения известен по делото адрес, не се установява да са спазени императивните изисквания на чл. 47, ал. 1 ГПК, нито да са положени усилия в тази насока.

Заповедният съд не е разпоредил извършване на повторно връчване на книжата на адреса с указания за събиране на посочената в императивните разпоредби относно връчването информация. Неизследван и неизяснен е останал въпросът живее ли длъжникът на единствения известен по делото адрес, с оглед което и преждевременно и без извършване на дължимата преценка са били дадени указания за предявяване на иска по реда на чл. 415 ГПК.

С оглед изложеното и доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск 1 и се тълкува стеснително, същата не може да се приложи в случая, тъй като няма надлежно събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 94 ЗГР. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“ вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл.

17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален вестник от 19.09.2018 г.).

Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо образувано. Заповедният съд следва да разпореди събиране на сведения от адреса, в т.ч. категорични данни дали лицето живее на адреса или не и въз основа на същите, ако са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да даде указания за предявяване на искове, респ. ако не е установено, че длъжникът не живее на адреса, да прецени дали заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея да разпореди издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 10799/2026 г. по описа на СРС, 41 състав, образувано въз основа на искова молба, вх. №126025/22.04.2026 г., подадена от „Топлофикация София ЕАД, с която срещу Д. В. Л. са предявени по реда на чл.

422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 2098/2025 г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от същото пред Софийски градски съд.

В случай на влизане в сила на определението ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС от същото по ч.гр.д.№ 2098/2025 г. на РС- Монтана за извършване на преценка за предприемане на последващи действия по събиране на категорични данни дали лицето живее на адреса или не, осъществяване на редовна процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК, а въз основа на същите да се прецени налице ли са предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК или тези по чл. 416 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2