Решение № 273 от 24.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Разлог, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240100973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК. Образувано е по ИМ, предявена от „АСВ”ЕАД, ЕИК*, с адрес*, представлявано от ИД З.С.Б., ч/з юрк. Н.П.А. с/у Н.Н.К., ЕГН*, с адрес: *, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №673/2025 г. по описа на Рг.РС, а именно: сумата от 400,00 лв. - непогасена главница по Договор за паричен заем №* от 05.05.2023 г., както и сумата от 24,43 лв. - договорна лихва за периода от 11.05.2023 г. до 20.07.2023 г., 197,47 лв. - обезщетение за забава за периода от 12.5.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 05.05.2023 г. м/у „С.к.“ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем №*, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 400,00 лв.

Страните уговорили договорна лихва от 24,43 лв., като общият размер на задължението възлизал на 424,43 лв., платим на 11 седмични погасителни вноски, с краен срок за издължаване 20.07.2023 г.

Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заетата сума и заплащане на уговорената лихва.

Ищецът сочи още, че с Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания от 05.08.2024 г., сключен м/у „С.к.“ООД и „АСВ“ЕАД, процесното вземане е прехвърлено в полза на ищеца, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочва, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, като уведомлението е представено и с ИМ.

Ответникът е депозирал обяснение, в което сочи, че е върнал парите преди около една година на непознати за него лица, като плащането било извършено в брой, „на ръка“, по начина, по който сумата му била предоставена. Не са представени док-стваза извършено плащане.

Съдът, като обсъди събраните по делото док-стваи доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения Договор за паричен заем №* от 05.05.2023 г. се установява, че м/у „С.к.“ООД, като заемодател, и ответника, като заемател, е възникнало облигационно 1 правоотношение по договор за заем. По силата на договора на ответника е предоставена сумата от 400,00 лв., като страните са уговорили връщане на сумата на 11 седмични погасителни вноски, с краен падеж 20.07.2023 г.

От съдържанието на договора се установява и уговорената договорна лихва от 24,43 лв., като общият размер на плащанията по договора е посочен на 424,43 лв.

От представените док-ства се установява още, че с Приложение №1 към Договор за покупкопродажба на вземания от 05.08.2024 г. вземането по процесния договор е прехвърлено от първоначалния кредитор „С.к.“ООД на ищеца „АСВ“ЕАД.

По делото е представено потвърждение за извършената цесия, както и уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до длъжника Н.К. с изх.№*. Последното е приложено към ИМ и е достигнало до знанието на ответника най-късно с връчване на преписа от ИМ и приложенията към нея. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че длъжникът е уведомен за настъпилото прехвърляне на вземането, доколкото законът не изисква специална форма за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД.

Съдът не е уважил искането на ищеца за допускане на ССчЕ. Недопускането на експертизата не препятства изясняването на спора от фактическа страна, тъй като размерът на претендираните суми се установява от съдържанието на договора и представените писмени док-ства, а по делото не са ангажирани док-ства за извършени частични плащания, чието счетоводно отнасяне да налага специални знания. При липса на доказани плащания не е налице необходимост от експертно изчисление на остатък по задължението.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен от заявителя в заповедното производство в срока по чл.415, ал.1 ГПК, след подадено възражение от длъжника с/у издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът е основателен.

За уважаване на иска по чл.422 ГПК, ищецът следва да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно заемно правоотношение, предоставянето на сумата, настъпването на падежа, размера на вземането, както и активната си материалноправна легитимация като цесионер. В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него погасяване на задължението ч/з плащане.

От събраните писмени док-ства се установява, че м/у ответника и първоначалния кредитор е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е получил сумата от 400,00 лв. С подписването на договора ответникът е поел задължение да върне предоставената сума при договорените условия и в уговорените срокове. Крайният падеж на задължението е настъпил на 20.07.2023 г., поради което вземането е станало изискуемо.

Установява се и че вземането е прехвърлено на ищеца по реда на чл.99 ЗЗД. Представените договор за цесия и приложение към него индивидуализират процесното вземане ч/з данни за договора, длъжника и размера на задължението. Ето защо съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземането.

Неоснователно е възражението на ответника, че е върнал сумите на непознати лица в брой.

Плащането е правопогасяващ факт и доказателствената тежест за установяването му е в/у длъжника. В случая ответникът не е представил разписка, платежен документ, признание от кредитора, свидетелски показания или други док-ства, от които да може да се направи извод, че процесното задължение е погасено изцяло или частично. Самото твърдение за плащане, неподкрепено с док-ства, не е достатъчно да обори установеното по делото съществуване на вземането.

Обстоятелството, че ответникът твърди предаване на пари на „непознати лица“, също не може да обоснове извод за надлежно изпълнение. За да има погасителен ефект, плащането 2 следва да бъде извършено на кредитора, на надлежно овластено от него лице или на лице, което въз основа на закона или обстоятелствата е оправомощено да получи изпълнението.

Такива факти по делото не са доказани.

Ето защо съдът приема, че ответникът не е доказал погасяване на задължението, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен за претендираните суми.

По отношение на договорната лихва съдът намира, че същата е уговорена в договора в конкретен размер – 24,43 лв., като е включена в общата стойност на плащанията. Доколкото липсват док-ства за погасяване на това задължение, претенцията следва да бъде уважена и в тази част.

Ищецът претендира и сумата от 197,47 лв. - обезщетение за забава за периода от 12.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, длъжникът, който изпадне в забава при изпълнение на парично задължение, дължи обезщетение за вредите от забавата от законната лихва, освен ако страните са уговорили друго. За уважаване на тази претенция е необходимо да се установи наличието на главно парично задължение, настъпила изискуемост и неизпълнение в срок.

В случая от представения договор се установява, че ответникът е поел задължение да погаси кредита на уговорените седмични погасителни вноски, като крайният срок за издължаване на всички задължения по договора е 20.07.2023 г. Доколкото по делото не са ангажирани док-стваза плащане на дължимите суми, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава за непогасените изискуеми задължения.

Претендираното обезщетение за забава е от 197,47 лв. за периода от 12.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Съдът съобразява, че за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИПОРНС. В конкретния случай обаче процесният договор е сключен на 05.05.2023 г., поради което посоченият период по чл.6 от ЗМДВИПОРНС не попада в релевантния период на забавата и не влияе в/у размера на претендираното обезщетение.

Доколкото съдът не е уважил искането за назначаване на ССчЕ, следва да се посочи, че това не препятства произнасянето по претенцията за обезщетение за забава, ако размерът му е определяем въз основа на договора, погасителния план, посочения период и законната лихва.

При липса на док-стваза извършени плащания, които да променят размера на задължението или началния момент на забавата, не се налага използване на специални счетоводни знания.

Ето защо съдът намира, че претенцията за обезщетение за забава е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена за сумата от 197,47 лв.

На основание чл.86 ЗЗД, в/у главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането, доколкото от този момент длъжникът е поканен ч/з предприетото заповедно производство и е налице забава.

По разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. По делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Липсата на такъв списък обаче не препятства присъждането на разноски, които са надлежно поискани и се установяват от материалите по делото, когато същите са доказани по основание и размер.

В настоящото производство от данните по делото се установява, че ищецът е заплатил държавна такса в исковото производство от 75,00 лв. (38,35 €). С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

Съдът следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство, съгласно задължителните разяснения, дадени в т.12 от Тълк. решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От материалите по приложеното ч. гр. д. №673/2025 г. по описа на Рг.РС се установява, че заявителят е заплатил държавна такса от 25,00 лв. (12,78 €), както и му е присъдено юрк.ско възнаграждение от 50,00 лева (25,56 €). С оглед уважаването на установителния иск, тези суми също следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

3

Доколкото не са представени док-стваза други извършени разноски, съдът не присъжда суми извън доказаните държавни такси.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.К., ЕГН*, с адрес: *, че дължи на „АСВ”ЕАД, ЕИК*, с адрес*, представлявано от ИД З.С.Б., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №673/2025 г. по описа на Рг.РС, а именно: сумата от 400,00 лв. (204,52 €) - непогасена главница по Договор за паричен заем №* от 05.05.2023 г., както и сумата от 24,43 лв. (12,49 €) - договорна лихва за периода от 11.05.2023 г. до 20.07.2023 г., 197,47 лв. (100,96 €) - обезщетение за забава за периода от 12.5.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН*, с адрес: *, да заплати на „АСВ”ЕАД, ЕИК*, с адрес*, представлявано от ИД З.С.Б., сумата от 150,00 лв. (76,69 €), от които 75,00 лева (38,35 €) сторени разноски в исковото производство и 75,00 лева (38,35 €) - сторени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №673/2025 г. по описа на Рг.РС.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4