Определение № 4991 от 14.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1493/2024
- Вид
- Определение № 4991
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4991 гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100501493 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 46265/19.06.2024г. от Технически университет – Варна, Булстат 0000836261, със седалище и адрес в гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, чрез адв. Н. С., срещу решение № 1502 от 29.04.2024г., постановено по гр. дело № 11353/2023г. на Районен съд – Варна, в частите, с които е: 1/ признато за незаконно и отменено уволнение на Е. Т. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „**********, със заповед № ЧР03-61/11.07.2023 г. на ректора на Технически университет - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2/ възстановена е Е. Т. Т. на длъжност „главен юрисконсулт“ в Технически университет - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3/ осъден Технически университет - Варна да заплати на Е. Т. Т., сумата от 17 905 лв., представляваща дължимо обезщетение за времето, през което е останала без работа (от 12.07.2023г. - до 12.01.2024г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че съкращаването на щата не е фиктивно, а е реално такова, извършено след взето решение от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Впоследствие същият е утвърдил ново щатно разписание без длъжност „главен юрисконсулт“.
Излага несъгласие с констатацията на районния съд за незаконосъобразност на решението на Академичния съвет на ВУЗ. Оспорва допустимостта и процесуалната законосъобразност на осъществен косвен съдебен контрол на административен акт, какъвто се твърди да е сторен от ВРС. Критикува 1 правния извод на първоинстанционния съд за неосъществен подбор преди съкращаването на щатната длъжност. Възразява срещу решението, в частта му с която е прието за неоснователно възражението за прихващане по отношение на платеното обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за неспазване на предизвестие от работодателя по чл. 220, ал.1 от КТ. Твърди, че приетото от съда е равнозначно на обезщетяване на едни и същи вреди два пъти.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност, ако бъде уважен иска за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението да бъде уважено възражението за прихващане със заплатеното обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 3581,00 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Т. Т., с който изразява становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на оплакванията, съдържащи се в нея. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира присъждане разноски.
Квалификацията на спора, очертана в доклад a по делото съответства на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата.
Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.
260 ГПК. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Окръжен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 46265/19.06.2024г. от Технически университет – Варна, Булстат 0000836261, със седалище и адрес в гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, чрез адв. Н. С., срещу решение № 1502 от 29.04.2024 г., постановено по гр. дело № 11353/2023 г. на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството по въззивно гр. дело № 1493/2024г. на ВОС за 04.02.2025г. от 13,00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3