Решение № 5609 от 28.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5609 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110115360 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ............. С., район И, представлявана от кмета Й.ка Ф, с адрес - град С

Ищецът твърди, че на 29.03.2017 г. в гр. С е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), посетено на място и документирано с Протокол за ПТП № 1683234/29.03.2017 г.

Твърди се, че лек автомобил „Субаро Импреса“ ДР № С.......... НМ на описания участък попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Твърди се, че органите на МВР не са намерили нарушение на ЗДвП от страна на единствения участник в произшествието, поради което АУАН не е съставян. Сочи се, че в протокола са описани констатираните от органите на МВР повреди по автомобила, а именно: 2 броя гуми и джанти и др.

Твърди се, че за процесното МПС е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А“, с полица № 0306X0204641 и период на застрахователното покритие 09.05.2016 г. - 08.05.2017 г.

Твърди се, че във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от 29.03.2017 г. е била образувана в ищцовото дружество ликвидационна преписка (щета) № 10017030109251.

Сочи се, че застрахованият лек автомобил е бил огледан от експерти на застрахователното дружество, описани са били повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП. Твърди се, че обезщетението е определено на базата на експертна оценка, извършена от застрахователя на стойност 312,50 лв. която е била платена на собственика на автомобила на 12.04.2017 г. по банков път.

Сочи се, че в хода на експертната дейност са извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, или общо обезщетението възлиза на сумата от 322.50 лева.

1

Твърди се, че тъй като съответното лице, на което С. е възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Субаро Импреса” с ДК № С.......... НМ, поради което възниква обезпечитедно-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - С..

Твърди се, че ищецът е поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума. Сочи се, че към писмото - покана с изх. № Л4554/30.5.2017 година, получено от ответника на 31.05.2017 година с входящ № СОА- ТД266383, е бил предявен списък със щети, сред които и щета с № 10017030109251, като са били приложени необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната претенция. Твърди се, че до настоящия момент регресната претенция не е възстановена.

Твърди се, че длъжникът следва да се счита в забава от 07.06.2017 г., заради което се претендира мораторна лихва върху главницата от 322,50 лв., дължима за периода от 24.03.2019 г. до 24.03.2022 г.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди С., район И, представлявана от кмета Й.ка Ф, с адрес - град С да заплати на ЗАД „А, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ........... - Изпълнителни директори, сумата от 322,50 лева, представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.3.2022 година, до окончателното изплащане на присъдените суми; законна лихва за забава в размер на 98,28 лева за периода 24.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.3.2022 година, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В подадения отговор на исковата молба искът се оспорва по основание и размер.

Твърди се от ответника, че застрахователното обезщетение от страна на ищеца е изплатено без годно правно основание, като са налице множество нарушения на изискванията за изплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в Общите условия от страна на застрахователя.

Твърди се, че не става ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е „несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно“, вследствие на което са настъпили материални щети за моторното превозно средство.

Твърди се, че съставяният от последните протокол за ПТП, съдържа единствено субективните твърдения на водача на автомобила, като те не са посетили мястото на настъпване на ПТП и не са констатирали лично наличието на твърдяната необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Твърди се, че не е изготвен снимков материал на мястото на ПТП, както и на причинените щети по автомобила, като се оспорва наличието на „дупка“ на платното за движение, както и твърдения механизъм на ПТП.

Твърди се, че няма никакви преки доказателства за наличието на твърдяната дупка, която е станала причина за процесното ПТП, като не е известно, къде се намира, какви са били нейните размери, за да може да се направи обосновано заключение относно причинноследствената връзка между наличието й на пътното платно и настъпилите щети върху автомобила.

С отговора на исковата молба се оспорва механизмът на произшествието.

С отговора на исковата молба се твърди, че е налице съпричиняване от водача на застрахованото МПС, като се твърди, че същият не е спазил правилото на чл. 20, ал. 2 от 2

Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Твърди се, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната обстановка.

При заявеното възражение за съпричиняване се прави искане да бъде намалено претендираното обезщетение.

При заявените оспорвания ответникът иска от съда да отхвърли исковите претенции и му присъди разноски.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. Р.. Последната заявява, че поддържа исковите претенции и моли да бъдат уважени изцяло.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. К., който поддържа заявените възражения и оспорвания и моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Алтернативно моли да бъде намален размера на исканото обезшетение поради съпричиняване.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е допуснато и прието заключението по основна и допълнителна съдебно автотехническа експертиза, като при техния анализ поотделно и в съвкупност съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:

На 29.03.2017 г. в гр. София, в района между ул. „.............“ е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „Субаро Импреса“ ДР № С.......... НМ попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени щети по автомобила.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че за процесното МПС е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А”, валидна от 09.05.2016 г. до 08.05.2017 г.

За процесното ПТП е подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от до ищцовото дружество, във връзка с което е образувана ликвидационна преписка (щета) № 10017030109251 и е бил извършен оглед на автомобила. Щетите върху МПС-то са били оценени от експерти на ищцовото дружество в размер на 312,50 лв., която сума е била определена като дължимото на собственика на автомобила застрахователно обезщетение и му е била изцяло заплатена, за което обстоятелство страните не спорят.

Установява се, че в хода на експертната дейност са извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева.

От заключението на вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза се установява, че при така установения механизъм на настъпване на ПТП, а именно – превозното средство попада в дупка на пътното платно, щетите по лек автомобил „Субару Импреза“, с рег. № .......... се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 29.03.2017 г. процесно ПТП.

Не са спорни между страните вида и степента на увреждане на лекия автомобил и средствата, необходими за тяхното ремонтиране по пазарни цени и размера на ликвидационните разноски. Същите обстоятелства за обявени за ненуждаещи се от 3 доказване в открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2023 г.

Ищецът е отправил покана до ответника за възстановяване изплатената като застрахователно обезщетение сума с писмо с изх. № Л- 4554/30.5.2017 година, като към момента на приключване на съдебното дирене не се установи регресната претенция да е удовлетворена.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните доказателства, които съдът приема за достоверни, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.49 и чл.45 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 322.50 лева, обективно съединен с иск за акцесорно вземане – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите – за сумата от 98,28 лева, представляващи мораторна лихва, претендирана за периода от 24.03.2019 година до 24.03.2022 година и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.03.2022 година до окончателното изплащане на вземането.

Заявеното от ответника възражение е с правна квалификация чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите относно твърдяното съпричиняване;

Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва да бъдат разгледана по същество.

По същество

В казуса в тежест на ищеца е да установи: възникване на регресното право по имуществена застраховка срещу застрахователя по застраховка "Каско" на причинителя на имуществени вреди (делинквента). В този смисъл ищецът следва да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение, в казуса гаранционно обезпечителна отговорност на ответната община по смисъла на чл.50 от Закона за задълженията и договорите; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между деликвента и застрахователя по застраховка "Каско“ да е съществувало действително правоотношение.

В казуса от фактическа страна исковата претенция се доказа, като се установи по категоричен начин механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно за съда е установено, че на пътното платно, пресечено от трамвайната линия, на ул. „Княз Борис I“ № 110, в района между ул.„Позитано и ул. „Алабин“, град София, е имало необезопасена и необозначена дупка – препятствие на пътя, в която е попаднала при движението си лек автомобил „Субару Импреза“, с рег.№ ...........