Решение № 174 от 16.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20223100502405 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 56437/17.08.2022 г. от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. П. от АК София, против Решение № 2210/06.07.2022 г., постановено по гр.д. № 15022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, с което е уважен предявения иск от Я. Х. Г. срещу „Неткредит“ ООД за заплащане на сумата от 193,75 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за потребителски договор № *******************/09.11.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. Присъдени са направените разноски по делото в тежест на „Неткредит“ ООД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че клаузата от договора, с която е уговорена неустойка е неравноправна. Твърди се, че не е налице заобикаляне на забраната, установена по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва. Оспорва се извода на ВРС относно нищожността на уговорената възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави.

Оспорва се извода на ВРС за недействителност на клаузата, с която е определен ГПР.

Оспорва се приетото от ВРС, че в ГПР следва да бъде включена и неустойката, която кредитополучателят следва да заплати при неизпълнение на свои задължения по договора, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. ГПР бил изчислен и 1 посочен правилно в процесния договор с представена цялата необходима информация на кредитополучателя. Оспорва се извода на ВРС, че договорът за кредит е недействителен.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират се направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Я. Х. Г. чрез процесуалния си представител адв. З. депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна и да бъдат присъдени разноските, сторени за пред двете съдебни инстанции. Излага подробна аргументация.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с осъдителен иск от Я. Х. Г. против „Неткредит“ ООД с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 193,75 лева като платена при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № ******************* от 09.11.2018 г. Претендират се сторените разноски.

Ищцата твърди, че на 09.11.2018 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № *******************, по силата на който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 1600 лева. Твърди се нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие на закона – неспазване на процедурата по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – чл. 22 ЗПК, нарушаване на изискванията на чл.19, ал. 4 и чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като в договора не е посочено ясно как е формиран ГПР и какви компоненти се включват в същия като се твърди, че действителният ГПР е 108,08 %, който надвишава максимално предвидения. Твърди се нищожност на клаузата, с която е уговорена неустойка в общ размер на 2034 лева, в случай че не предостави обезпечение – гаранция в срок до края на следващия ден от сключване на договора. Неустойката следвало да се включи в ГПР, което не било сторено. Сочи, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Отделно се твърди неравноправност на клаузата, поради което същата е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди се недействителност на договора, поради противоречие с добрите нрави на клаузата, с която е уговорен ГЛП, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Твърди, че процесният договор е унищожаем, тъй като е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва основателността на исковата 2 претенция. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Поддържа, че процесният договор е сключен по електронен път, при спазване на всички изискуеми от закона условия. Сочи, че е извършен анализ на кредитоспособността на кредитополучателя, представена била изискуемата от закона преддоговорна информация. Оспорва възражението, че в договора не е посочен ГПР. Намира за произволно твърдението на ищеца, че посоченият ГПР е неточен, а действителният размер е 108.08 %. Сочи, че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, размерът на неустойката не се включва в ГПР. Оспорва съображенията на ищеца за недействителност на неустоечната клауза. Твърди, че размерът на договорната лихва не е необосновано висок и е типичен за договори от този тип в практиката. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че процесният договор е унищожаем поради крайна нужда. Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че по силата на сключен договор за потребителски кредит № *******************, ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1600 лева, с краен срок за издължаване 10.05.2020 г. при ГЛП – 40,44 % и посочен ГПР в размер на 48,84 %, като кредитът, както и дължимите лихви общо в размер на 2160 лева следвало да бъдат изплатени на равни месечни вноски, съгласно погасителен план.

Съгласно чл. 4, ал.3 от договора за кредит, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитора, банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова финансова институция за сума в размер на 2160 лева, със срок на валидност до 11.05.2020 г. Уговорено е, че при непредставяне на гаранция, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2034 лева.

Предвидено е тази неустойка да се дължи с месечните погасителни вноски. Общите условия и стандартният европейски формуляр са получени и приети от ответника, съгласно чл. 24 и чл. 22, ал. 2 от договора. Сумата от 1600 лева е преведена от ответника на ищеца чрез системата ePay.bg на 09.11.2018 г. в 16:43 ч. Начинът на плащане е посочен от потребителя.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договор № *******************/09.11.2018 г., ищцата е изплатила сума в общ размер на 1793,75 лева, като на 15.12.2018 г. кредитът е изцяло погасен. Според експертизата извършените от ищеца плащания са както следва: на 10.12.2018 г. е заплатена сумата от 233 лв., от която: 127,40 лв. – главница и 105,60 лв.; на 15.12.2018 г. е заплатена сумата от 1560 лева, от която: 1472,60 лв. – главница и 88,15 лв. – лихва. ГПР при предоставяне на потребителския кредит е в размер на 48,8392 %, а с оглед извършените от кредитополучателя плащания, същият е в размер от 48,8361 %.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения 3 кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр. Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“

Съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,84 %, както и общата сума на плащанията. Посоченият процент ГПР не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Формулата за изчисляване на ГПР е уредена в приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК. Непосочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на договора, тъй като смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката, което изискване в случая е налице. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението за недействителност на процесния договор поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било ясно как е формиран ГПР.

Клаузата за неустойка, според която при непредставяне на гаранция в тридневен срок от сключване на договора за кредит кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2034 лева, т.е. повече от 127% от размера на предоставената в заем сума, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради нейната неравноправност. Съгласно приетото в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Очевидно, че неустойка в посочения размер излиза извън тези присъщи на неустойката функции. Същевременно, цитираната уговорка е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Неустойката не обезпечава самото вземане по договора за кредит, а едностранно наложено от търговеца задължение на кредитополучателя 4 за осигуряване на обезпечение по договора. Кредитополучателят, който не е неизправна страна по задължението си да върне заема, се оказва санкциониран веднага след сключване на договора, без да е налице имуществена вреда за кредитора. Уговорката не попада в основния предмет на договора и не са налице данни, същата да е уговорена индивидуално поради което е нищожна – чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Разпечатката съдържа 31 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f829d373-46a3-4a92-9649-40b2c4bb2031