Определение № 368 от 12.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000550 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 33828 от 01.10.2025г. от „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „К. Ф.“ № **, ет.*, ап.** чрез адв. И. Н. против определение № 1361 от 26.09.2025г., постановено по т.д. № 576/2025г. на ОС Пловдив, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по т.д. № 564/25г. по описа на ОС Пловдив с влязъл в сила съдебен акт. Според жалбоподателят оспореното определение е неправилно, тъй като е неправилен извода, че производството по обжалване на отказ пред съд е част от регистърното производство. Като са изложени подробни съображения досежно охранителния характер на регистърното производство, както и че същото не може да бъде поставено в зависимост от изхода на спорно състезателно производство, а също и доводи касаещи конститутивния характер на иска по чл. 74 ТЗ, а и за действието на решението за изключване на съдружник във вътрешните отношения с дружеството и по отношение на трети лица, жалбоподателя настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, 1 намери за установено следното:

Производството пред окръжния съд е по чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на заявителя „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД против отказ № 20250915142101 от 17.09.2025г. на длъжностното лице по регистрация за вписване на решения от общото събрание на дружеството – заявител, проведено на 05.08.2025г..

На същия ден, на който е постановен обжалвания отказ 17.09.2025г., е постановено и определение 1312 от 17.09.2025г. по ч.т.д. № 565/2025г. по описа на ПОС в производство по чл. 536 ГПК, с което регистърното производството, образувано по заявление обр. А4 вх. № 20250915142101 е спряно.

Коментираната хронология сочи, че регистърното производство образувано по заявление обр. А4 вх. № 20250915142101 е спряно в деня, в който е постановен и отказа по заявените за вписване обстоятелства.

Образуваното на 25.09.2025г. пред окръжния съд съдебно производство по чл. 25, ал. 4-5 ЗТРРЮЛНЦ не е самостоятелно, а е предвидена в закона част – контролно отменителна фаза на регистърното производство, което в конкретният случай е спряно на деня, в който е постановен и обжалвания отказ – 17.09.2025г..

Тези данни – постъпила в съда жалба по чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ при вече спряно по реда на чл. 19, ал.7 ЗТРРЮЛНЦ регистърно производство, налагат еднозначния извод, че постановяване на съдебно решение по чл. 25, ал.4 ТРРЮЛНЦ с евентуалните последици по чл. 25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е процесуално недопустимо.

В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството по обжалване на отказа не е продължение на регистърното производство, основани на иначе вярната теза, че постановения в това производство съдебен акт е охранителен. Без значение е характера на акта, с който приключва производството, след като същото е вече спряно при условията на чл. 19, ал.7 ЗТРРЮЛНЦ, което е и основанието съдът по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ да го спре, тъй като процесуалните последици на спирането по чл. 19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ обхващат и съдебната фаза на регистърното производство.

2

Затова и без значение за правилността на акта са посочените от жалбоподателя възражения, касаещи липсата на предпоставките по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като това образувано дело е вече спряно с постановеното по чл. 19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ определение по чл. 536 ГПК.

Невярно е твърдението на жалбоподателя, че оспорения съдебен акт е процесуално недопустим, тъй като закона не допуска спиране на охранително производство. Именно закона – чл. 536, ал.3 ГПК и чл. 19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ са предвидили възможност за спиране на регистърното охранително производство.

Изводът е, че оспорения съдебен акт, макар и по различни от изложените от решаващия състав мотиви е съобразен с материалния и процесуален закон и следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1361 от 26.09.2025г., постановено по т.д.

№ 576/2025г. на ОС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000550 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 33828 от 01.10.2025г. от „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „К. Ф.“ № **, ет.*, ап.** чрез адв. И. Н. против определение № 1361 от 26.09.2025г., постановено по т.д. № 576/2025г. на ОС Пловдив, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по т.д. № 564/25г. по описа на ОС Пловдив с влязъл в сила съдебен акт. Според жалбоподателят оспореното определение е неправилно, тъй като е неправилен извода, че производството по обжалване на отказ пред съд е част от регистърното производство. Като са изложени подробни съображения досежно охранителния характер на регистърното производство, както и че същото не може да бъде поставено в зависимост от изхода на спорно състезателно производство, а също и доводи касаещи конститутивния характер на иска по чл. 74 ТЗ, а и за действието на решението за изключване на съдружник във вътрешните отношения с дружеството и по отношение на трети лица, жалбоподателя настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, 1 намери за установено следното:

Производството пред окръжния съд е по чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на заявителя „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД против отказ № 20250915142101 от 17.09.2025г. на длъжностното лице по регистрация за вписване на решения от общото събрание на дружеството – заявител, проведено на 05.08.2025г..

На същия ден, на който е постановен обжалвания отказ 17.09.2025г., е постановено и определение 1312 от 17.09.2025г. по ч.т.д. № 565/2025г. по описа на ПОС в производство по чл. 536 ГПК, с което регистърното производството, образувано по заявление обр. А4 вх. № 20250915142101 е спряно.

Коментираната хронология сочи, че регистърното производство образувано по заявление обр. А4 вх. № 20250915142101 е спряно в деня, в който е постановен и отказа по заявените за вписване обстоятелства.

Образуваното на 25.09.2025г. пред окръжния съд съдебно производство по чл. 25, ал. 4-5 ЗТРРЮЛНЦ не е самостоятелно, а е предвидена в закона част – контролно отменителна фаза на регистърното производство, което в конкретният случай е спряно на деня, в който е постановен и обжалвания отказ – 17.09.2025г..

Тези данни – постъпила в съда жалба по чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ при вече спряно по реда на чл. 19, ал.7 ЗТРРЮЛНЦ регистърно производство, налагат еднозначния извод, че постановяване на съдебно решение по чл. 25, ал.4 ТРРЮЛНЦ с евентуалните последици по чл. 25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е процесуално недопустимо.

В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството по обжалване на отказа не е продължение на регистърното производство, основани на иначе вярната теза, че постановения в това производство съдебен акт е охранителен. Без значение е характера на акта, с който приключва производството, след като същото е вече спряно при условията на чл. 19, ал.7 ЗТРРЮЛНЦ, което е и основанието съдът по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ да го спре, тъй като процесуалните последици на спирането по чл. 19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ обхващат и съдебната фаза на регистърното производство.

2

Затова и без значение за правилността на акта са посочените от жалбоподателя възражения, касаещи липсата на предпоставките по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като това образувано дело е вече спряно с постановеното по чл. 19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ определение по чл. 536 ГПК.

Невярно е твърдението на жалбоподателя, че оспорения съдебен акт е процесуално недопустим, тъй като закона не допуска спиране на охранително производство. Именно закона – чл. 536, ал.3 ГПК и чл. 19, ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ са предвидили възможност за спиране на регистърното охранително производство.

Изводът е, че оспорения съдебен акт, макар и по различни от изложените от решаващия състав мотиви е съобразен с материалния и процесуален закон и следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1361 от 26.09.2025г., постановено по т.д.

№ 576/2025г. на ОС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________