Решение № 936 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Ц.а като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100512812 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20040190 от 06.06.2022 г., по гр.д. № 52526/2020 г. по описа на СРС, 33-ти състав, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД от П. Ю. Т. срещу „Н.М.У.“ ЕООД и З. Г. К., като ответниците по иска са осъдени солидарно да заплатят сумата в размер на 3000 лева ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020 г. до погасяването, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на клеветнически твърдения, съдържащи се в статия със заглавие ,, УЖАС БЕЗ КРАЙ!

Крадлив руснак заграби имотите на 46 фамилии в с. Каменар“, публикувана на 29.07.2020 г. от информационна агенция със сайт „Lupa.bg“.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и за присъждането на обезщетение вследствие на статия със заглавие „ЧУДОВИЩНО: Руснак открадна имота на старица, докато тя погребва дъщеря си“, публикувана на 15.07.2020 г. от информационна агенция със сайт „Lupa.bg“ и представляваща пълно възпроизвеждане на съдържанието на публикувана преди това статия със заглавие „Руснак изличава имота на наша баба, докато тя погребва дъщеря си“, публикувана на 10.07.2020 г. в сайта „Новата реалност“ с автор П.В..

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковите претенции, е депозирана въззивна жалба от ответниците по иска „Н.М.У.“ ЕООД и З. Г. К.. Твърди се, че ответникът К. е автор на снимката, поместена към статията, публикувана на 29.07.2020 г. на интернет страницата „Lupa.bg“, поради което неправилно била ангажирана отговорността на К..

Оспорват се изводите на първата инстанция, че по отношение на втората статия е била налице авторска намеса на „Н.М.У.“ ЕООД, при която „Н.М.У.“ ЕООД бил излязъл извън рамките на информацията и оценката с начин, по който те са представени при 1 първоначално публикуваната статия. Навеждат се доводи, че изложеното в уводната част на статията изразяват мнението и оценъчните съждения на автора , по отношение на които е било налице достатъчно фактическо основание, поради което не можело да се приеме, че авторът е прекрачил границите на свободата на словото. Оспорва изводите на СРС, че било налице твърдение, че руснакът П. Т. бил откраднал имоти, предмет на статията, заради което било използвано словосъчетанието „крадлив руснак“. Поддържа, че в статията липсва подобно твърдение, въз основа на което твърди, че със статията не са разгласени клеветнически обстоятелства. Посочва, че словосъчетанието „крадлив руснак“ представлява оценъчно съждение на автора. Оспорва изводите на районния съд, че ищецът по делото доказал, че е претърпял вреди от процесната статия, както и причинно-следствената връзка на посочените от него вреди с публикуваната статия. Твърди, че недоказани остават твърденията на ищеца за накърняване на репутацията му. Отправят искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

По делото са представени писмени бележки от въззивниците, в които се излагат подробни съображения, че процесната статия не съдържа обидни квалификации и епитети, нито клеветнически твърдения, че не се установява автор на статията да е въззивникът К., че не се доказват претърпени вреди, които да са в резултат на публикуваната статия.

По делото е постъпило становище от П. Т. чрез адв. Ц., в което са изложени подробно съображения и доводи за правилност на решението в атакуваната част. Моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезира с искова молба от П. Ю. Т. против З. Г. К. и „Н.М.У.“ ЕООД, с която е предявил осъдителни искове е правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 10 000 лв. главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на ответниците вследствие на неверни твърдения, отразени в публикация на 15.07.2020 г. в информационна агенция „Лупа.Бг“, с издател „Н.М.У.“ ЕООД, със заглавие „Чудовищно: Руснак открадна имота на старица, докато тя погребва дъщеря си“ с автор - „Лупа.Бг“ и последваща статия на 29.07.2020 г. е автор З. Г. К. със заглавие „Ужас без край! Крадлив руснак заграби имотите на 46 фамилии в е. Каменар“.

Твърди се, че статиите били насочени към личността на ищеца, като написаното в публикациите не отговаряло на обективната истина и предизвиквало неверни изводи, водещи до манипулиране на общественото мнение и създаване на негативен имидж спрямо ищеца и представляваното от него дружество, посочено в публикациите. Твърди, че използваните изрази и средства в статиите са негативни и унижаващи личността на ищеца, накърняващи честта и достойнството му. Поддържа, че чрез написването на конкретните публикации ответниците са осъществили противоправни деяния – обида и клевета.

Сочи, че „Lupa.bg“ при публикациите си се позовавало на сайта „Новата реалност“ с автор П.Б., където също били публикувани две статии с различни заглавия, но същото съдържание. Счита, че е ирелевантно за спора дали статиите са препечатани от друго издание.

Излагат се твърдения, че след прочитане на статиите той изпитал силно чувство на тревожност, огорчение, отказал да посещава село Каменар, тъй като се притеснявал от отношението на хората към него. По-конкретно сочи, че думите и изрази от статиите, които повлияли по-силно в негативен аспект на ищеца били: „кражба“, „очевидния грабеж“, 2

„корупция, пране на пари, накърняване на националната сигурност“, „крадлив руснка“, както и самите заглавия на статиите и конкретни абзаци. Сочи, че след публикациите е получил посттравматично стресово разстройство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Твърдят, че двете публикации възпроизвеждат пълно и точно текстове с автор трето неучастващо лице, което било посочено в края на първата и в началото на втората статия. Твърди, се че З. К. е посочен единствено като автор под заглавната снимка на втората публикация. Поддържа, че двете заглавия представляват израз на лична оценка след анализ на факти, изложени в съдържанието на статиите, като същите не са насочени пряко към личността на ищеца.

Оспорва твърдението, че изложеното в публикациите не отговаря на обективната действителност. Оспорва наличието на вреди и причинно-следствената им връзка със статиите. Алтернативно, прави възражение по отношение на претендирания размер на обезщетение предвид наличието на други публикации със сходно съдържание, с които ищецът твърдял, че се е запознал по-рано.

Не се спори между страните, че на 15.07.2020 г. в информационна агенция „Лупа.Бг“, с издател „Н.М.У.“ ЕООД, е поместена публикация със заглавие „ Чудовищно: Руснак открадна имота на старица, докато тя погребва дъщеря си“ с автор - „Лупа.Бг“, както и че е публикувана последваща статия от 29.07.2020 г. с посочен автор З. Г. К. със заглавие „Ужас без край! Крадлив руснак заграби имотите на 46 фамилии в с. Каменар “. Това се установява и от приетите по делото копия от процесиите публикации.

Приета по делото е справка от ТД на НАП - София, от която се установява, че относно въззивника ответник З. К. за период месец юли 2020 г„ след извършена справка е констатирано, че няма данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ от дружеството „Н.М.У.“ ЕООД; няма данни за подадена декларация образец 1 с вид осигурен „14“ /граждански договор / от дружеството „Н.М.У.“ ЕООД; няма данни за подадена информация по чл. 73у ал. 1 ЗДДФЛ за изплатени суми от дружеството на физическото лице.

По делото е приета съдебнопсихилогична и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица М.-П. и А.-С.. Съгласно заключението на вещите лица, оспорено от ответниците, вследствие на процесиите статии при ищеца е регистриран остър стресогенен фактор, който накърнява личността му и вероятно ще затрудни професионалното му бизнес функциониране, като е посочено, че преживяванията на ищеца отговарят на състояние на стресова реакция. Отразено е, че всяка стресогенна реакция води до възникване на психосоматични симптоми - тревожност, напрежение, нарушена концентрация и др. Сочи се, че медийните публикации са довели до накърняване репутацията на ищеца и до временно затруднение в социалното му функциониране. Изложеното е, че липсват нарушения в себеоценката на ищеца въпреки използваната квалификация „крадец“. Отразено е, че протрахираната адаптационна реакция е невротично преживяване, което не води до трайни личностови промени, същата е лечима и обратима без последици за личността на Т.. Като последица от стресогенния фактор през м. юли 2020 г. са посочени наличието на тревожност, напрегнатост и депримираност с вегетативни реакции при ищеца.

По делото е приета повторна съдебнопсихилогична и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица В. и А. От заключението на повторната СППЕ се установява, че въззиваемият Т. не страда от Посттравматично стресово разстройство /ПТСР/. Събитията са предизвикали у него най-напред F43.0 - Остра стресова реакция, развила се след това в F43.25 - Разстройства в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението.

Отразено е, че промените в поведението и функционирането на П. Т., като проява на F43.25 Разстройства в адаптацията със смесени нарушения на емоциите и поведението, са клиникопсихологичен резултат на преживени травматични събития, като самооценките на ищеца след негативните публични квалификации не са негативни. Вещите лица стигат до извода, 3 че задълбочаване на симптоматиката в прекия смисъл на понятието не се установява по типичен начин, но протрахирането на смущенията и преминаването им от F43.0 - Остра стресова реакция, към F43.25 - Разстройства в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, може да се обсъжда и като задълбочаване. Може да се очаква фиксиране на смущенията и особено на някои поведенчески девиации при протрахиране на травматичната ситуация (посочено е обаче, че дори самото дело има такива характеристики).

Към момента на проведеното от вещите лица изследване, същите сочат, че П. Т. емоционално все още не се е справил, не е преработил негативните емоционални преживявания, само ги е изтласкал, като психологична помощ би била полезна. При П. Т. при предходни изследвания е била регистрирана депримираност. При проведеното от вещите лица при повторната експертиза актуално изследване резултатите са в границите на нормата (Цунг). Отчетено е наличие на умерено изразена степен на ситуативна тревожност и високо равнище на личностна тревожност. Според вещите лица протрахираните смущения са в рамките на F43.25 - Разстройства в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, последвала F43.0 - Острата стресова реакция, със предимно емоционални и вегетативни смущения, както и споделеното социално оттегляне. Към момента на изследването вещите лица са посочили, че не може да се отграничат категорично характерните смущения в рамките на реакцията на дезадаптация от онези, които биха могли по-непосредствено да се свържат със системна алкохолна употреба, която обаче е непосредствен продукт на тази реакция. П. Т. споделил трайни интензивни негативни преживявания (които е посочено, че може да се определят и като доминанта), които след предизвикването на F43.0 - Остра стресова реакция, се развиват като протрахирани F43.25 Разстройства в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението.