Решение № 99 от 29.01.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.

София, 29.01.19 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при участието на секретаря Марина

Тодорова и в присъствието на прокурор Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД № 6055/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда на Софийски районен съд, НО,

107 с-в от 28.02.17 г. по НОХД №3835/16 г. подсъдимият А.Р.Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от три години.

Със същата присъда, подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. П.В., защитник на подс. А.Р.Б..

В жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна, постановена при превратно тълкуване на доказателствените материали и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са аргументи, че съдът неправилно е приел, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин и в тази връзка е направен подробен анализ на събраните доказателства, в частност показанията на пострадалия К., на свидетелите С. и И., обясненията на подсъдимия и заключението на СМЕ, като се твърди, че в своята съвкупност доказателствата не дават основание за категоричен извод за вината на подсъдимия. Посочено е, при условията на алтернативност, че дори да се приеме, че е налице обективна съставомерност на деянието, няма доказателства за умисъл в действията на дееца и са налице основания за преквалифициране на деянието като непредпазливо нанесена средна телесна повреда по чл.133 от НК. Също така, в жалбата е направено доказателствено искане: да се изиска от органите на МВР и линия 112 информация за сигнали и оплаквания от страна на подсъдимия срещу живеещите в ап.********, ж.к. „Дианабад“, гр. София - П.К. и А.С..

В закрито съдебно заседание на 31.05.18 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че така направеното искане е неотносимо към предмета на делото, поради което го е оставил без уважение. Също така е преценил, че не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В открито съдебно заседание, пред въззивния съд, проведено на 19.09.2018 година, защитникът на подсъдимия – адвокат В. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, като счита че престъплението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което моли присъдата да бъде отменена, а подзащитният му да бъде признат за невиновен. При условията на евентуалност, дори и да се споделят изводите на първоинстанционния съд за обективна съставомерност на деянието, да бъде прието, че извършеното престъпление не е умишлено, а непредпазливо и респективно да бъде преквалифицирано деянието като престъпление по чл. 133 от НК, като бъде приложен институтът на чл. 78 А от НК. Адвокат В. моли също, в случай на констатиране на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушили правата на подзащитния му, които нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Представителят на държавното обвинение моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Счита че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да бъде направен извод за извършено престъпление и неговото авторство. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, както и че наложеното наказание е справедливо, поради което предлага съдебния акт на СРС да бъде потвърден.

Адвокат С. – повереник на частния обвинител П.К. моли присъдата да бъде потвърдена. Счита че по делото са събрани всички доказателства относно авторството на деянието, относно нанесената средна телесна повреда, както и причинно - следствената връзка между действията на подсъдимия и уврежданията на пострадалия.

Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа казаното от адвокат В..

В последната си дума, подсъдимият моли да бъде признат за невиновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Р.Б. е роден на *** г. в гр. Девин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и ул. „Проф. Ж.********ЕГН:

**********.

Към 14.03.2015 г. подсъдимият А.Б. и свидетелкатаХ.И. живеели под наем в гр. София, ж.к. „********над тях на четвъртия етаж в ап. 79 живеели свидетелката А.С. и свидетелят П.К.. На 14.03.2015г. вечерта свидетелката А.С. и свидетелят П.К. вечеряли, като с вечерята консумирали и алкохол. Телевизорът в апартамента на свидетелите бил включен, като звукът му бил по-силен, тъй като свидетелят К. недочувал.

Подсъдимият Б., недоволен от шума, идващ от горния етаж, позвънил на тел. 112 с искане за изпращане на полиция на адреса на свидетелите К. и С. по оплакване за нарушаване на нощната тишина. Подсъдимият слязъл и запънал вратата на входа, за да могат полицаите да влязат и да посетят подадения им адрес в ж.к. „********.

Вследствие на позвъняването на подс. Б. от 01 РУ-СДВР били изпратени да посетят адреса свидетелите П.П., П.Н.и Е.К.. При пристигане на адреса полицаите установили, че се чува шум от телевизор. След позвъняване на вратата същата била отворена от св. С.. Тя поканила полицаите в апартамента, за да установят, че няма музика, а единствено работи телевизор. Полицаите влезли в коридора на апартамента и видели, че в насрещната стая има включен телевизор, а на стола до масата седи свидетелят К.. Полицаите преценили, че двамата свидетели са употребили алкохол. Предупредили свидетелите К. и С., че срещу тях е подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина, помолили ги да намалят телевизора, записали данните им и си тръгнали.

Около 23.50 часа на вратата на апартамента на свидетелите С. и К. отново се позвънило. Свидетелката С. понечила да отвори, но свидетелят К. заявил, че ще отвори той. Свидетелката С. останала на вратата на хола. Свидетелят П.К. отключил и отворил вътрешната дървена входна врата на апартамента, отключил и външната метална врата, когато внезапно външната метална входна врата на апартамента се отворила навън.

Свидетелят П.К. видял пред себе си подсъдимият А.Б., който без да каже нищо, хванал с две ръце за врата свидетеля К., рязко го издърпал и през лявата си страна го преметнал на стълбищната площадка. Свидетелят П.К. паднал на стълбищната площадка по гръб и усетил остра болка във врата си. В този момент на вратата на апартамента се появила свидетелката С., която видяла свидетеля К. на земята, а над него надвесен подсъдимият Б.. Тя попитала Б. какво е направил на човека. Той не отговорил нищо и тръгнал да слиза по стълбите към долния етаж. Тогава се появила свидетелкатаХ.И., която без да каже нищо, задърпала Б. надолу, след което двамата слезли на долния етаж. Свидетелят П.К. се опитал да се изправи, свидетелката С. му помогнала да се изправи, след което двамата влезли в апарамента си. Свидетелят К. констатирал, че не може да си движи врата, поради което свидетелката С. се обадила на тел. 112. По сигнал на ОДЧ за скандал между съседи на адреса на свидетелите С. и К. отново били изпратени свидетелите Н., П. и К.. Пристигайки на място, полицейските служители установили свидетелката С., която им обяснила, че техен съсед им е направил забележка и е бутнал мъжа й, в резултат на което той е паднал на земята и има болки в областта на врата. Полицейските служители заварили К. седнал на стол до масата, както го заварили и при първото си посещение. Обяснил, че няма нужда от съдействие от полицията, че следващия ден е на работа и ще се оправи, като нито К.,нито С. посочили кой е съседът, който го е нападнал. На въпроса дали се нуждаят от спешна помощ свидетелката С. обяснила, че вече е повикала линейка.

След това полицаите си тръгнали. Междувременно в резултат на многократните позвънявания на тел. 112 от страна на свидетелката С. и обяснения за случилото се, включително и след разговор със самия пострадал П.К., на адреса пристигнал екип на Бърза помощ и свидетелят П.К. бил отведен в УМБАЛ „Св. Анна”. В болницата свидетелят К. бил диагностициран, като била установена фрактура - луксация на шийни прешлени на ниво С1-С2. На 16.03.2015г. и на 19.03.2015г. свидетелят П.К. бил опериран, като при операцията на 19.03.2015г. била поставена титаниева стабилизация от типа окципито-спонодеза от окципиталната кост до дъгите на СЗ шиен прешлен, като прешлените са репозиционирани до достигане на правилно разположение. На 17.04.2015г. е издадено съдебномедицинско удостоверение с освидетелстван П.К., видно от което на 17.04.2015г. по цялата обиколка на шията е поставена шийна яка. След снемането й е установено, че по задната повърхност на шията и срединно, в окосмената част на тилната област на главата има линеен ръбец, разположен успоредно на дългата ос на тялото, с белезникав цвят, с дължина 17 см, с напречно разположени на него линейни ръбци със същата характеристика и дължини от 1.5 до 2 см /белег от оперативна интервенция/. Посочено е, че е представена епикриза № 197 от УМБАЛ „Св. Анна”, Клиника по неврохирургия, издадена на името на П.К., като е цитирана епикризата.

Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни на свидетеля П.К. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване - луксация /разместване/ на шийни прешлени на ниво С1-С2 /първи-втори шийни прешлени/ със стесняване на гръбначномозъчния канал; счупвания на спинозните израстъци на втори, трети, четвърти и пети шийни прешлени, състояние след метална остеосинтеза, белег от оперативна интервенция в тилната област на главата и задната повърхност на шията срединно.

Съвкупността от травмите покрива медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на врата. Типът и локализацията на диагностицираните увреждания позволяват на вещото лице да приеме техния травматичен произход, съответстват по време и начин на предварителните сведения, а именно при удари с или върху твърди тъпи предмети, каквато е и теренната травма.

Видно от назначената съдебнопсихиатрична експертиза свидетелката А.С. не страда от психично заболяване, няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества, алкохолната употреба при нея е в рамките на битовата, като според заключението на вещото лице към момента на деянието свидетелката е била в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека или лека към средна степен, няма данни за патологично опиване, може правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава, ако желае, достоверни показания за тях.

Видно от назначената съдебнопсихиатрична експертиза свидетелят П.К. не страда от психично заболяване, няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества, алкохолната употреба при нея е в рамките на битовата, като според заключението на вещото лице към момента на деянието свидетелят е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека или лека към средна степен, няма данни за патологично опиване, може правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава, ако желае, достоверни показания за тях.

Горната фактическа обстановка съдът приема въз основа на следните събрани по делото доказателствени материали: обясненията на подсъдимия А.Б., показанията на св. П.К. в хода на съдебното следствие, включително тези от досъдебното производство, приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л.28 и л. 36 от д.пр./, показанията на св. А.С. в хода на съдебното следствие, включително тези от досъдебното производство, приобщени частично на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 30 и л. 35 от д.пр./, показанията на св.Х.И. в хода на съдебното следствие, показанията на св. П.Н.от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 33 от д.пр./, показанията на св. П.П. от досъдебното производство, приобщени на основание чл.