Определение № 2572 от 20.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 175/2026
- Вид
- Определение № 2572
- Подписан
- 20.01.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Закон за гражданската регистрация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2572 гр. София, 20.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110100175 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Топлофикация София ЕАД, с която срещу Л. Х. Б. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. №2265/2025 г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдът при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, намира, че същите спрямо посочения ответник са недопустимо и преждевременно предявени, доколкото заповедният съд не е изчерпал реда за връчване на заповедта за изпълнение вкл. и по реда на чл. 47 ГПК на посочения от заявителя в заявлението адрес, както и на адреса съгласно справката от НБДН. Липсват по електронната папка на делото сканирани отрязъци от уведомления, както и обективирано писмено от връчителя данни, че длъжникът не живее на известните по заповедното производство адреси.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.), когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки: 1.да е връчено съобщението по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2 .връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В случая заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ГПК (по елетронната папка на заповедното производство липсват сканирани отрязъци от уведомления), нито в разписките към съобщенията, изпратените до този длъжник, е отразено съобразно изискванията на процесуалния закон, че длъжникът не живее. Във върнатите в цялост съобщения книжа връчителят нито е посочил данни, че длъжникът не живее на адреса, нито е посочил техния източник, както кумулативно изисква императивната разпоредба на закона.
1
С оглед изложеното и доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като от една страна редът по чл. 47 ГПК не е изчерпан, а от друга страна не е налице изобщо втората кумулативна предпоставка - няма данни длъжника да не живее на адресите, посочени в заявлението и тези, които е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 94 ЗГР. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“ вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален вестник от 19.09.2018 г.).
С оглед изложеното, настоящото производство по отношение на ответника Л. Х.
Б. следва да бъде прекратено като недопустимо образувано. Заповедният съд, преди да даде указания по реда на чл. 415 ГПК следва да изчерпи реда по чл. 47 ГПК на известните в заповедното дело адреси и след това да извърши преценка относно влизане на заповедта за изпълнение в сила (според събраните данни дали длъжникът живее на тези адреси и надлежното удостоверяване на събраната информация).
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 175/2026 г. по описа на СРС, 41 състав, образувано въз основа на искова молба, вх. № 1342/06.01.2026 г., подадена от Топлофикация София ЕАД, в частта, с която срещу ответника Л. Х. Б. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 2265/2025 г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. 410 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчванена препис от същото пред Софийски градски съд.
В случай на влизане в сила на определението да се изпрати препис от същото по ч.гр.д.№ 2265/2025 г. на РС - Монтана за извършване на преценка за предприемане на необходимите последващи действия по връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК на известните по делото адреси на длъжника Б., съответно за преценка дали заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на този длъжник.
Производството по настоящото дело остава висящо по исковете, предявени срещу ответника С. С..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2