Решение № 4307 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4307 гр. София, 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20241110209061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 769165 – F754660/10.05.2024 г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, на основание чл.

183 ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на "хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува с въззивна жалба чрез законния си представител - З. Господинова - управител, с искане за отмяна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се твърдения, че при съставяне на АУАН е пропуснат давностния срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, тъй като обстоятелствата на нарушението са станали известни на контролните органи на 14.03.2023 г. с подаване на дневник за продажбите и справка декларация за данъчен период месец февруари 2023 г., в които са отразени посочената в АУАН и НП фактура и начисленият данък върху добавената стойност, а АУАН е съставен на 05.02.2024 г. Навежда се, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството въззивен жалбоподател, тъй като разпоредбата на чл. 183 ал. 1 ЗДДС предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност само на лица, които не са регистрирани по ЗДДС, а дружеството - въззивник е 1 регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а ЗДДС. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление. В условията на алтернативност се прави искане наказателното постановление да бъде отменено и на жалбоподателя да бъде наложено предупреждение по чл. 28 ЗАНН, като се релевират доводи за маловажност на нарушението – изтъква се, че фактурата, издадена в нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС, е била анулирана още преди издаване на обжалваното наказателно постановление - на 25.02.2024 г.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател "хххххххххх" ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощен представител - адв. В. Б. от АК - Монтана, която поддържа исканията и аргументите във въззивната жалба. Навежда допълнителни доводи за маловажност на нарушението, като сочи, че не са настъпили вредни последици, не е ползван данъчен кредит и в хода на проверката ДДС е върнат и на платеца по фактурата. Подробни аргументи излага в писмена защита.

Наказващият орган - заместник – директор на ТД на НАП - София, редовно призован, се представлява от юрк. С. В. с приложено по делото пълномощно, която пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Счита, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебното следствие доказателства. Сочи, че нарушението не е маловажно, тъй като са установени и други идентични нарушения за няколко данъчни периода, като за част от нарушенията по отношение на дружеството - жалбоподател са били издадени предупреждения по чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба излага в писмени бележки, в които сочи, че в административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила, като в АУАН и НП са посочени всички обстоятелства на нарушението и правилно е определена нарушената материалноправна разпоредба. Излага твърдения, че при издаване на АУАН е спазен давностният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Изтъква, че без запознаване със съответния данъчен документ - фактура, не може да се направи преценката дали в нея е начислен ДДС, поради което намира за неоснователни аргументите на жалбоподателя, че нарушението е станало известно на контролните органи още с подаване на справката - декларация по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2023 г. Навежда, че правилно е определен размерът на наложената имуществена санкция. Излага подробни доводи, че нарушението не е с по - ниска степен на обществена опасност, предвид на установените при проверката и други нарушения от същия вид. Акцентира, че нарушението по чл. 113 ал. 9 ЗДДС е формално, поради което липсата на настъпили вредни последици и реално ощетяване на фиска, не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което да занижава обществената опасност на нарушението.

2

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното юридическо лице и при спазване на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на законния представител на дружеството – въззивник на 27.05.2024 г., а жалбата е подадена на 07.06.2024 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя "хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, е търговско дружество, регистрирано в Република България, със седалище в гр. София, адрес на управление район Слатина, ул. "Боян Магесник" № 26, ет. 1, ап. 1, с управител и едноличен собственик на капитала Златка И. Господинова.

Дружеството – въззивник е регистрирано по ЗДДС на 01.04.2022 г. на основание задължителна регистрация по чл. 97а ал. 2 ЗДДС като данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

На 15.02.2023 г. дружеството "хххххххххх" ЕООД издало данъчен документ - фактура № 0000000017/15.02.2023 г. с предмет "писмени преводи от и на английски" с контрагент "ххххххххх" ЕООД с ИН ххххххххххх с данъчна основа 684, 00 лева.

В издадената фактура дружеството жалбоподател начислило ДДС, като посочило на отделен ред ДДС 20 % в размер на 136, 80 лева, като била посочена и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната основа и начисления ДДС - 820, 80 лева, с посочен начин на плащане "по банков път". Дружеството отразило фактурата в дневник продажби за съответния данъчен период.

От законния представител на въззивния жалбоподател била подадена молба вх. № 14 - 53- 10-2779/06.11.2023 г. до ТД на НАП - офис Изток, в която се сочело, че дружеството неправилно е начислявало ДДС за извършени услуги в страната и е приспадало данъчен кредит, за което било уведомено с писмо от ТД на НАП - София, и се правело искане да бъде внесен неправилно приспаднатия данъчен кредит за 2022 г. и 2023 г.

Във връзка с подадената молба от 06.11.2023 г. за периода от 19.12.2023 г. до 18.04.2024 г. по отношение на дружеството - въззивен жалбоподател била извършена проверка на първични и вторични счетоводни 3 документи с цел установяване на факти и обстоятелства относно установяване спазването на данъчно - осигурителното законодателство от страна на задълженото лице за периода от 01.04.2022 г. до 30.09.2023 г. Проверката била извършена от свидетелката С. К. на длъжност "инспектор по приходите" при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик. По време на проверката с искане за представяне на документи и писмени обяснения № П - 22221423228509-040001/19.12.2023 г. от дружеството - въззивен жалбоподател било изискано представяне на документи, в резултат на което от страна на дружеството въззивник били представени фактури.

При извършване на проверката свидетелката К. установила, че за данъчен период месец февруари 2023 г. дружеството - въззивен жалбоподател е издало горепосочената фактура № 0000000017/15.02.2023 г. с предмет "писмени преводи от и на английски" с контрагент "ххххххххх" ЕООД с ИН ххххххххххх с данъчна основа 684, 00 лева, посочен на отделен ред ДДС 20 % в размер на 136, 80 лева и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната основа и начисления ДДС - 820, 80 лева, с посочен начин на плащане "по банков път". Свидетелката С. К. приела, че като е посочило ДДС в издадената фактура № 0000000017/15.02.2023 г., дружеството "хххххххххх" ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.

При извършената проверка били установени още 10 идентични нарушения за други десет данъчни периода.

Предвид горното на 05.02.2024 г. в присъствието на двама свидетели и на законния представител на дружеството - жалбоподател свидетелката С. К. съставила АУАН № F754660/05.02.2024 г., с който повдигнала против дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС, извършено на 15.02.2023 г. - затова, че като данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, е издало данъчен документ - фактура № 0000000017/15.02.2023 г., в която е посочило ДДС.

АУАН бил подписан от свидетелката К. като актосъставител и от свидетелите, както и от законния представител на въззивния - жалбоподател, на когото бил предявен за запознаване и му бил връчен препис. При съставяне на АУАН законният представител на жалбоподателя не направил възражения.

Във връзка с останалите установени при проверката нарушения по отношение на дружеството - жалбоподател били съставени още седем броя актове за установяване на административни нарушения.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН от страна на законния представител на дружеството - жалбоподател били депозирани писмени възражения срещу АУАН № F754660/05.02.2024 г., заведени с вх. № 2459/05.02.2024 г. с доводи за маловажност на нарушението.

На 25.02.2024 г. от страна на дружеството - жалбоподател бил издаден протокол № 4/25.02.2024 г. за анулиране на фактура, с който издадената фактура № 0000000017/15.02.2023 г. била анулирана, а с преводно нареждане от 11.03.2024 г. неправилно начисленият ДДС бил върнат на платеца по 4 фактурата "ххххххххх" ООД.

До дружеството - жалбоподател бил изпратена покана по чл. 103 ДОПК № П - 22221423228509-177-001/27.03.2024 г. в 14 - дневен срок от получаването й да отстрани несъответствията като подаде коригиращи декларации и внесе дължимите задължения по отношение на данъчните периоди месец май, юни, септември, октомври, ноември, декември 2022 г. и месец февруари, март, април, юли, септември 2023 г.

На 11.04.2024 г. от страна на дружеството - жалбоподател била подадена коригираща справка - декларация за данъчен период месец февруари 2023 г., заведена с вх. № 22143235228, ведно с дневник - продажби за същия данъчен период.

За резултатите от проверката бил съставен протокол № П 22221423228509-073-001/18.04.2024 г.

На 10.05.2024 г. въз основа на съставения АУАН № F754660/05.02.2024 г., Х.М. – заместник - директор на ТД на НАП – София, издал обжалваното Наказателно постановление № 769165 – F754660/10.05.2024 г., с което на основание чл. 183 ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ наложил на "хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за извършеното нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.

За две от нарушенията по чл. 113 ал. 9 ЗДДС, констатирани при проверката, установени с АУАН № F 754664/05.02.2024 г. и АУАН № F 754665/05.02.2024 г., наказващият орган издал Предупреждения по чл. 28 ЗАНН, съответно - Предупреждение № 769172 - F754664/10.05.2024 г. и Предупреждение № 769170- F754665/10.05.2024 г., с които предупредил дружеството - въззивник, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на Предупрежденията, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.