Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 678 от 18.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 357/2026
Вид
Определение № 678
Подписан
18.08.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 678 гр. Пазарджик, 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500357 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд рег.№368 от 03.02.2026г. постановено по гр.д.№143/2025г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба вх.№1466 от 19.01.2026г. пдадена от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК-20724290 за изменение на решение рег.01499 от 05.12.2025г. постановено по гр.д.№20255220100143 по описа на същия съд за 2025г. в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№4987 от19.02.2026г. подадена от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК-20724290 чрез процесуални си представител адв.Х. М. от САК се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Счита, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с конкретно първоинстанционно дело поради липса на реквизити, като и на индивидуализация относно предмета на разноските.

Неправилно бил определен размера на разноските за адвокатско възнаграждение от 960лв доколкото предявените искове -установителен за нищожност на клауза та за неустойка от ДПК и кондикционния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата , произтичали от едно правоотношение и защитават един и същ материален интерес, поради което на ищцовата страна 1 не се дължали разноски и по двете претенции. Цитира съдебна практика.

Твърди още . По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение се поддържа, че същото е несъобразено с незадължителния характер на НМРАВ/НВАР/, с оглед постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. според което посочените размери на адвокатските възнаграждения за адвокатската работа в процесната наредба нямат задължителен характер и обвързваща сила а единствено могат да служат за ориентир. Посочва и допълнителните критерии които следа да има в предвид съда сезиран с искане за присъждане на разноските, освен основните —вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуално поведение на страните, а именно- наличието на значителна по обем съдебна практика, че исковият съд следи служебно за неравноправни клаузи, че въпросът за добросъвестно упражняване на правата от страна на потребителя както в съдебния така и в извънсъдебния етап е основен. . Моли да се отмени обжалваното определение и се постанови друго с което да се откаже присъждане на адвокатско възнаграждение или при условията на евентуалност да се намали значително.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004, представлявано от адвокат Е. И. като пълномощник на Н. Л. Г., с вх.№11406 от 21.042026г , в който частната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излагат се подробни правни и фактически доводи в подкрепа на твърденията си в отговора на частната жалба, цитира се съдебна практика на национални съдилища и на СЕС.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производствоискова молба с вх.№1339 от 16.01.2025г.-гр.д.№20255220100143 по описа на същия съд, подадена от ищеца „Н. Л. Г., ЕГН-881211446 чрез процесуалния си представител „Еднолично адвокатско дружество Е. И. Булстат 180978004, представлявано от адвокат Е. И. и против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,ЕИК207024290 с искана да се прогласи нищожността на договор за паричен заем, 2 сключен между страните на 11.09.2023г. като противоречащ на принципа на добрите нрави /чл.26 ал.1 предлож. 3 от ЗЗД, на материално-правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК /ГПР надвишаващ 5 пъти законната лихва/ , и противоречащ на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК/ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя/ и на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК / условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план/, както и да се осъди ответното дружество да върне недължимо платена сума от 50лв, /увеличено на 916лв след изслушана по делото експертиза/, ведно със законната лихва. Следва да се отбележи, че при установяване на което и да е едно от посочените основания за нищожност на договора за кредит само по себе си това е достатъчно да бъде прогласен за нищожен целия ДПК и уважен и осъдителния иск.

В исковата молба са развити подробни правни и фактически основания и съображения от пълномощника на ищеца за всяко едно от посочените основания за нищожност на договора както и по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като се цитира и национална съдебна практика по въпросите както и съдебна практика на СЕС. Поискано е назначаване и на съдебно-счетоводна експертиза със поставена задача, такава е назначена и изслушана по делото.

Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.12.2024г. и пълномощно за учредена в полза на адв. И. надлежна представителна власт за осъществяване на процесуално представителство и защита на ищеца Н. Г. по делото при условията на чл.38 ал.1 .2 от ЗАбезплатна адвокатска защита на материално затруднено лице.

Ищецът е освободен със съдебно определение от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83 ал.2 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна

„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК-207024290 чрез процесуалния си представител адв.Х. М. от САК, с вх.012631 от 02.05.2025г. в който предявените искове се квалифицират като нередовно предявени, а по същество изцяло като неоснователни. Излагат се подробни доводи. Няма оспорване на учредената представителна власт в полза на адв. И. при условията на безплатна адвокатска помощ по чл.38 от ЗА. Няма заявено от ответното дружество оспорване на въведеното с ИМ и ДПЗС твърдение за безплатно процесуално представителство на ищеца от адвокат, няма 3 направено от ответното дружество признание на иска и на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и с искане да се постанови решение при признание на иска /чл.237 ал.1 от ГПК/ и на това основание ответното дружество да иска да бъде освободено от отговорността за разноски към ищеца.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, като ответното дружество е депозирало писмена молба с вх.№18927 от 03.07.2025г. в която отново исковата претенция се оспорва изцяло като неоснователна, възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски по всеки един от двата иска При условията на евентуалност дружеството поддържа, че ако съдът приеме, че са налице условията за присъждане на разноски, същите да се присъдят под минимума по цитираната Наредба. Изложените правни и фактически доводи са преповторени и в частната жалба. Позицията на дружеството не е променена до приключване на устните състезания в производството.

С постановеното решение рег.№1499 от 05.12.2025г. исковият съд е уважил изцяло предявения установителен иск като е прогласил за недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит №925843 от 11.09.2023г., осъдил е дружеството на основание в чл.55 ал.1 предложение 1 от ЗЗД да заплати на ищеца Н. Л. Г. сумата от 916лв платена без основание по процесния ДПК и на основание чл.38 ал.2 от ЗА е осъдил дружеството да заплати на

ЕАД Е. И., представлявано от адвокат И. адвокатско възнаграждение в размер на 960лв с ДДС.

За да присъди разноски по чл.38 ал.2 от ЗА, Пазарджишкият район съд приема , че по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 20.12.2024г., видно от който ,че адвокат Е. И. е предоставила на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв./ изрично вписано в договора/. Срещу ответника „Кредирект“ са предявени два обективно кумулативно съединени иска като на основание чл.2, ал.5 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. По отношение 4 на размера на възнаграждението, което следва да се определи в полза на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ с ЕИК 180978004 с адрес град ****, представлявано от адвокат Е. Г. И. исковият съд взема предвид решение С438/2022г на СЕС и практиката на ВКС, обективирана в определение №1001 от 06.03.2024г. по ч.гр.д.№553/2024г, на ВКС, трето г.о., определение №28/21.01.2022г по ч.т.д.№2347/2021г на ВКС второ т.о., определение №1183/14.03.2024г по ч.гр.д.№2605/2023г на ВКС трето г.о, определение №327/16.07.2018г. по ч.т.д.№750/2018г на ВКС второ т.о и много други, в които се приема, че при произнасяне искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът не е обвързан от приетите в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Акцентира, че въведеното с чл.38, ал.2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност да се прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защита правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101 пар.1 от ДФЕС в какъвто смисъл е дадено тълкуване в решението по дело С-428/2022г на СЕС. Ето защо нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв, препращаща към Наредба №1/2004г за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Заключава, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да се обвързващи за съда. Тези размери както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП подлежат на преценка от съда като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото / в този смисъл определение №1151/11.04.2025г по ч.т.д.№ 581/2025г на първо т.о. на ВКС/ . В контекста на изложеното исковият съд съобразява, че предмета на делото, обжалваемия материален интерес/ 3416.90 лв. по установителния иск и 916лв. по осъдителния иск /, обстоятелството, че производството по делото е приключило след провеждане на три открити 5 съдебни заседания /на които страните не са присъствали, нито техните процесуални представители, като са събрани незначителни по обем писмени доказателства и е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, че процесуалният представител на ищеца е изготвил единствено исковата молба и е подал две съвсем кратки становища за открито съдебно заседание/. Съдът е приел още, че делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност , тъй като по дела, касаещи спорове за действителността на договори, сключени с потребител е налице изобилна константа практика, включително на ВКС и СЕС. Съдът отчита обстоятелството, че адвокатската работа е високо квалифицира дейност и следва да бъде подобаващо заплатена, предвид че защитата на правата на правните субекти , освен личния брани и обществения интерес, поради което процесуалното представителство на материално затруднени лица следва да се насърчава. Ето защо на адв.Е. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС / по установителния иск/ и 360лв. с ДДС / по осъдителния иск/ или общо адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. с ДДС, като разноските за адвокатско възнаграждение се дължат от ответното дружество.