Решение № 260030 от 23.07.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260030/23.07.2020 год. гр. Перник

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав :

Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 273 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 322/07.02.2020г., постановено по гр.д. № 1460/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че К.В.Т. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, гр. П., сумата от 992,54лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 68,14лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08876/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

В срок е постъпила въззивна жалба от К.В.Т., в която се поддържа, че решението е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се поддържа че същата е неоснователна.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Неоснователни са доводите че искът е предявен след изтичане на установения от закона едномесечен срок, защото съобщението с указанията по чл.415, ал.1 ГПК е връчено на „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. на 05.12.2018г., а исковата молба е постъпила в съда на 04.01.2019г.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответникът е собственик на топлоснобден имот и дължи сумата от 992,54лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 68,14лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08876/2018г. по описа на Пернишкия районен съд

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, като е уважил предявения иск.

Обжалваното решение е валидно.

Относно допустимостта :

Обжалваното решение е постановено на 07.02.2020г. С молба вх.№ 6922 от 02.03.2020г. жалбоподателят е направил изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, за които искът е уважен.

Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено във всеки един момент до приключване на делото. Както се посочи възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която е уважен предявеният установителен иск следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на възражението съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл .416 ГПК. В същия смисъл са и определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 910/2012 г.; определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г.; определение № 629 от

2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1373/2017 г.; решение № 325 от 1.02.2018 г. на САС по т. д. № 5239/2017 г.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.

С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ дължи на ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 275 лв. общо за заповедното и за исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени в съответствие с чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното производство.

По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 322/07.02.2020г., постановено по гр.д. № 1460/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му с която е признато за установено по отношение на К.В.Т. от ***, че дължи на "Топлофикация - Перник" АД, гр. П. сумата от 992,54лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 68,14лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08876/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено от К.В.Т..

ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч. гр. д. № 8876/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 322/07.02.2020г., постановено по гр.д. № 1460/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА К.В.Т. с ЕГН ********** от ***,да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.