Присъда № 49 от 15.09.2025, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 49/15.09.2025г. постановена по НЧХД № 582/2024г. по описа на РС гр.Разград.

Обвинението против подсъдимата И. Р. И- К от гр. К е за това, че: „ на 24.09.2024 г. в гр. Разград, И. И - К, като длъжностно лице - „технически сътрудник“ в О - К, е казала публично думи, унизителни за честта и достойнството й, както и че е разгласила със същото позорни обстоятелства за нея, които са неистински, както и за писмено разгласените на 03.06.2024 г. в гр. К, с изходяща от подсъдимата Докладна, постъпила с вх. № УД-03- 07-84/ 03.06.2024 г. при адресата - кмет на О - К, позорни обстоятелства за нея, които са неистински“ - престъпления по чл.148, ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Частният тъжител Е. Г. З. от с. С е предявила и граждански иск срещу подс. И. Р. И- К за сумата от 5000лв. като обезщетение за причинени неимущестевни вреди, който е приет за съвместно разглеждане. Повереникът му - адв. М. М. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват твърдените от тях факти, поради което обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо моли подс. К да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, като бъде определено наказание, с оглед чистото й съдебно минало, по реда на чл. 78а от НК. Предявеният граждански иск счита, че следва да бъде уважен изцяло.

Подсъдимата И. Р. И- К от гр. К не се признава за виновна, като дава подробни обяснения по случая. Заявява, че не е отправяла обиди и клевети към тъжителката, напротив точно обратното, за което и е подала жалба по работодателя, тъй като е счела, че държанието и поведението на тъжителката спрямо нея на работното място не е етично. Едно и същи обстоятелства е посочила и след това при развилото се дисциплинарно производство.

Впоследствие същите показания е дала и пред Административен съд Разград при обжалване на издадената от Кмета заповед срещу тъжителката за налагане на дисциплинарно наказание.

Защитникът й адв. Й., счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява съставомерност на действията на подс.

И- К по повдигнатото обвинение. Счита, че същата нито е лъжесвидетелствала, нито е разгласила позорни или клеветнически обстоятелства. Напротив, разпитаните по делото свидетели потвърждават нейните обяснения, респ. показания. Ето защо счита, че подзащитната й следва бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен и гражданския иск.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният тъжител Е. З. към 2024г. работела като главен счетоводител в ОК. Към този момент, както и понастоящем, подсъдимата И. К също работела в ОК като технически сътрудник.

На 03.06.2024г. постъпила докладна подс. К до кмета на О К относно некоректно и невъзпитано поведение и отношение на З. спрямо нея. В нея било посочено, че на 23.05.2024 г. в 15:27 часа на официалната служебна поща на общината *****@*****.org е получен имейл с прикачени файлове, 1 изпратен от Е. З. със следното съдържание:

„За изпращане по системата за сигурно ел. връчване до Бюрото по труда.

Молбата ми е следващия път, когато отсъстват няколко служители едновременно, да се определи конкретен служител със заповед, който ще извършва тази работа - проектите „Младежка заетост “ и МЛП и АП. Не знам какво правят някои хора от Европроектите. Захвърлили сте заповедта на касата и толкова. А кой ще уведоми БТ не се знае!“

От изложеното в докладната става ясно, че подс. И. К възприела, че този имейл се отнася за нея и отишла в кабинета на частната тъжителка З. и я попитала защо търси отговорност от нея. В отговор последната започнала да крещи и неоснователно да я напада. Подсъдимата посочила, че начинът по който се държала З. не само с нея, а и с голяма част от служителите на администрацията, не е правилен, като продължавала да крещи и да се държи унизително с подс. К през цялото време.

Според подсъдимата, нападките на тъжителката З. не приключили с това, като на 27.05.2024 г. отново влязла в кабинета на К и се разкрещяла без повод. Също така, без никакви основания я наклеветила и обвинила, че умишлено е входирала със задна дата три жалби на граждани против г-н О З (също служител в О К), като я заплашвала с полиция, съд и прокуратура.

С оглед на изложените в докладната записка оплаквания било поискано от кмета на О К да предприеме конкретни мерки, за да спре това арогантно, агресивно, нецензурно и като цяло недопустимо поведение от страна на г-жа З..

Със заповед № 452/ 05.06.2024 г. кметът на О К разпоредил Дисциплинарният съвет (ДС), назначен със Заповед № 398/23.05.2024 г., да образува дисциплинарно дело във връзка с постъпилата докладна и да вземе решение по въпросите за наличие на основание за дисциплинарна отговорност както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.

С писмо изх. № УД-02-18-946/07.06.2024г. тъжителката З. била уведомена от председателя на ДС за образуваното дело, като й била предоставена възможност да представи писмени обяснения и да посочи доказателства. Възползвайки се от тази възможност, същата депозирала становище, в което заявява, че не е имала неприемливо поведение и не е употребявала обидни думи и квалификации, а напротив И. И. се е държала невъзпитано и нападателно спрямо нея.

В подкрепа на твърденията си е поискала да се изискат видеозаписите от 23.05.2024г. Такова искане е отправила и до кмета на О К с Писмо вх. № УД-02-18-948/ 07.06.2024 г. В отговор на това писмо на 07.06.2024г. писмено е уведомена, че при необходимост ще се предоставят видеозаписи на разследващите органи, тъй като те касаят много лица, намиращи се на територията на сградата на ОК и не следва да се разпространяват.

На 18.06.2024 г. било проведено заседание на ДС, на което присъствала и ч.т. З., който заявила, че поддържа своето становище и няма допълнителни искания. В хода на заседанието била разпитана И. И., която по същество е потвърдила изложеното в докладната. Разпитана била и св. Н. И., която на 23.05.2024г. е получила документите от И. И. Тя заявила, че И влязла в стаята и оставила някаква папка, тогава била заета и не успяла да погледне веднага какви документи е съдържала. Казала й благодаря, аз поемам оттук 2 нататък, след което тя излязла, без да захвърля документи, без да проявява някаква неучтивост. Служителката не е била разпитвана за поведението на З. на посочената дата. Постъпило било и писмено становище до ДС от св. Й. М., поради невъзможност да се яви. В него тя заявява, че на 27.05.2024 г. е станала пряк свидетел на поведението на г-жа З. по отношение на г-жа И- К и потвърждава описаното от нея. Данни за събитията, станали на 23.05.2024 г. не били посочени. Липсват и конкретни твърдения за грубо, обидно и неетично поведение на З..

При тези данни ДС е взел единодушно решение, според което Е. Г. З.

- главен счетоводител на О К е извършила виновно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител и чл. 14 , ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, изразяващо се в проява на неуважение и некоректност и накърняване на достойнството на служителката И. Р. И- К - технически сътрудник. Посочено било, че описаното нарушение се установява, както от събрани гласни доказателства от свидетели, така и от писмени доказателства, представени от И. И.. Предвид това предложили на кмета на О К да й наложи дисциплинарно наказание по чл.90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - “ Порицание“.

Действията и решенията на ДС били отразени в съставения протокол, който с Докладна записка вх. № УД- 03-07-97/24.06.2024г. бил предоставен на кмета на О К.

При така установените факти и обстоятелства била издадена и Заповед № 553/10.07.2024 г., с която на основание чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 90, ал. 1, т. 2 и чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл и чл. 14, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) на Е. З. било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

Тази заповед била обжалвана пред Административен съд – Разград, който с решение № 800/07.11.2024г. по адм. дело № 171/2024г., влязло в сила на същата дата, отменил Заповед № 553/10.07.2024 г., с която на основание чл.

97, ал. 1 във вр. чл. 90, ал. 1, т. 2 и чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл и чл. 14, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) на Е. З. било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, поради допуснато нарушение на чл. 93, ал.1 от ЗДСл, без да се обсъждат по същество въпросите за съставомерността на вмененото във вина дисциплинарно нарушение. Възприетата от административния съд фактическа обстановка е аналогична с тази на настоящия съд, като почива на идентични доказателства.

Изложеното от подс. К в докладната до кмета на Община- Кубрат, както и в показанията й като свидетел по адм.дело № 171/2024г. на Адм.съд Разград, съвпада напълно с обясненията по настоящото НЧХ дело. Идентични са и показанията на останалите разпитани свидетели по делата на двете съдилища.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателстваобясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, материалите по адм.дело № 171/2024г. на Адм.съд Разград, материалите по дисциплинарното производство, справка за съдимост, характеристика и др. писмени доказателства. Всички те като цяло са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на кредитираните от съда доказателства по несъмнен 3 начин се установява, че подсъдимата И. И- К на инкриминираните дати24.09.2024 г. в гр. Разград, като длъжностно лице - „технически сътрудник“ в О К, не е казала публично думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката Е. З, и не е разгласила позорни обстоятелства за нея, които са неистински, както и за писмено разгласените на 03.06.2024 г. в гр. Кубрат, с изходяща от подсъдимата Докладна, постъпила с вх. № УД-03- 07-84/ 03.06.2024 г. при адресата подорни обстоятелства. По този начин същата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 148, ал.1 т. 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, за които са й повдигнати обвинения с тъжбата.

Съгласно чл.146, ал.1 от НК обидата се определя като казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Непосредствен обект в случая са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност. Унизителният характер следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго.

Съгласно чл. 147, ал.1 от НК клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.

В тази връзка следва да се отбележи разграничителният критерий между обидата и клеветата, който е в характера на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и др., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление, което не е извършил.