Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 10.05.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 292/2023
Вид
Решение № 194
Подписан
10.05.2023
В сила
22.11.2023
Състав
Велина Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Стара Загора, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Административно наказателно дело № 20235530200292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №*** от ***г. на директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София бул. „Македония“ №3 оправомощен със Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М. И. Д. , ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 т.1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение по във връзка с чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от Закона за движението по пътищата вр. с чл.8 ал.2 чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призовани, се представляват от юрисконсулт С. С. М., която взема становище, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището на въззиваемата страна намери, че:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На М. И. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение № *** от *** година, за това, че на 30.11.2022 година, в 16:26 часа на път II-62 км.55 на паркинг 1 ресторант Каците в посока гр. Нова Загора-гр. Ст. Загора водачът управлява и извършва превоз на товар /скална маса/ с МПС с 3 оси с две управляеми оси марка „Волво“ рег. № ***. При проверката е направено измерване с ел. везна модел DFW-KK №118844 и ролетка до 5 м №1302/18 и се установило надвишени максимално допустими норми на наредба №41/2001г. на МРРБ както следва: При измерено разстояние между осите/2-ра 3-та/ 1,38 метра на двойната задвижваща ос е 30.690 тона при максимално натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7 ал.1 т.5 б. В от наредбата, като превишаването било с 11690 тона.

Водачът не представил разрешително за дейности от специалното ползване пътищата издадено от администрацията управляваща пътя/АПИ/. В акта не са отразени възражения.

Деянието е квалифицирано като административно нарушение на осн. чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, във връзка с чл.8 ал.2 и ал.1 и чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11/2017г. на МРРБ.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта като е допълнено пр. 1 на чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. На Д., на основание чл.177, ал.3, т.1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер от 2000 лева.

По делото е приложена Разписка от ***г. за връчен препис от АУАН на М. И. Д..

Приложено по делото е копие на Свидетелство за регистрация част втора на товарен автомобил марка „Волво ФМ“ с рег. № ***.

Приложена по делото е Кантарна бележка за износ №53851/***г. за автомобил с рег.

№ ***, отразено е бруто кг 38180, тара кг 13900, нето кг 24280кг.

Приложена по делото е Заповед №РД-11-246/31.03.2022г. и Заповед №РД-11247/31.03.2022г.

Приложено по делото е Заявление №000029-21852/21.04.2022г. за проверка съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като заявител се сочи Агенция „Пътна инфраструктура“, за проверка на средство за измерване се сочи ел. везна тип DFW- KR №118844.

Приложено по делото е Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603 относно везни с неавтоматично действие тип DFW, посочен е срок на валидност 20.07.2013г. Налице по делото е и Приложение към Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603.

В показанията си св. А. М. А.-главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, заявява, че на път II-66 км 55 с колегата му С. спрели в 16:22ч за проверка автомобил с три оси. В хода на проверката установили, че превозва скална маса с драстично надвишени максимално допустими норми, извършили измерване с електронна мобилна везна и ролетка за 5м. Констатирали, че при измерено отстояние 1,38 на двойната задвижваща ос измереното натоварване било 30690 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. На водача бил съставен акт, нямал възражения спрямо акта, подписал се на същия и на бележката за измерване.

2

В показанията си св. Е. Л. С.- инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ изнася, че с колегата си А. спрели за проверка автомобил с две управляеми оси, направили замерване с техническо средство ел. везна и ролетка, установили превишаване на допустимите максимални стойности на натоварване с близо 12 тона, водача бил запознат с параметрите на измерването, казал, че така са го натоварили. Колегата на свидетеля съставил акт на водача на МПС, последния нямал възражения.

От правна страна:

Съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.В от Наредба

№11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6 ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение №2 отворени за обществено ползване пътища е за:от 1,3 вкл. до 1,8м-18 тона/19 тона/.

Съгласно чл.3 от Наредба №11 тежки ППС или състав от ППС са тези които имат: т.2 натоварване на ос по-голямо от стойностите по чл.7. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредба №11 движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно, или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Съгласно чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос, което не надвишават нормите установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Няма спор, че масата на процесния автомобил сочена в свидетелство за регистрация е 12740кг, а теглото на ос първа е 8000кг, ос втора е 9500кг , а теглото на ос трета е 9500кг.

Безспорно е и това, че се касае за МПС с три оси, от които две управляеми.

От една страна е установено, че действително в хода на проверка извършена от свидетелите С. и А. по отношение на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил с рег. № ***, е установено: тегло на втора и трета ос общо 30690кг. Тоест очевидно автомобила е бил с превишени максимално допустими според чл.7 от Наредба №11 стойности на натоварване на междуосието на втора и трета ос.

От друга страна обаче видно от АУАН е, че се касае за измерено разстояние между осите/2-ра 3-та/ отразено е, че 1,38 метра на двойната задвижваща ос е 30.690 тона при максимално натоварване на оста 19 тона съгласно чл. 7 ал.1 т.5 б. В от Наредба №11.

Максималното натоварване на ос за ППС в конкретния случай е регламентирано в нормата на чл.7 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но въпросната норма не е посочена сред нарушените нормативни разпоредби от 3 водача нито в АУАН, нито в Наказателно постановление издадено въз основа на него. Нещо повече в Наказателно постановление №***/***г. в диспозитивната част, в която се описва допуснатото административно нарушение не се сочи –така както в акта е посочено- за измерено разстояние между кои точно оси на процесното МПС се касае.

Предвид строго формалния характер на административно-наказателното производство е необходимо с точност да бъде изписано правното изражение на извършеното административно нарушение, както в АУАН, така и в НП. В настоящият случай, актосъставителят се е задоволил да посочи като нарушени разпоредби - 139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, във връзка с чл.8 ал.2 и ал.1 и чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11/2017г. на МРРБ , без да включи в правното описание и чл. 7, ал.1, т.5 б. В от Наредба №11/03.07.2001.

Именно в хипотезата на последната разпоредба е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в тази връзка посочените в нея обстоятелства представляват елементи от фактическия състав на административното нарушение. Непосочването й се явява непълнота в описанието на нарушените разпоредби.

Същата непълнота е привнесена и в НП, тъй като АНО е възпроизвел правната квалификация на нарушението, описана в АУАН. Нещо повече както по –горе бе посочено, в Наказателното постановление не се сочи за измерено разстояние между кои точно оси на процесното МПС се касае. Административно наказващия орган е допуснал нарушение на чл 57, ал.1, т.6 ЗАНН.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед направената претенция от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски и представения по делото Договор за правна защита и съдействие, както и с оглед изхода от настоящото производство, съдът следва да присъди в тежест на административно наказващия орган сумата от 200 лева-адв. възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление №*** от ***г. на директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София бул. „Македония“ №3 оправомощен със Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М. И. Д. , ЕГН **********, на основание чл.177 ал.3 т.1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение по във връзка с чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от Закона за движението по пътищата вр. с чл.8 ал.2 чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна 4 инфраструктура“, да заплати н а М. И. Д., ЕГН **********, сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5