Определение № 153 от 01.04.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500105 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на управление кв.

„Победа“, ул. „Владимир Вазов“ №3, представлявано от Цв. М., чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 243 от 28.01.2025 година, постановено по въззивно гражд. дело № 1931/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-294/24 на СЕС.

Инвокират се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени такива на съдопроизводствените правила. Твърди се на първо място, че посочената от окръжния съд разпоредба на чл. 631 от ГПК, на основание на която същият е спрял производството по делото, е приложена неправилно, тъй като същата дава основание за спиране на производството пред националния съд, но само по конкретното дело, по което е отправено запитването, не и по други дела.

Дори и хипотетично да се приеме, че правния въпрос, по който е сезиран СЕС е обуславящ изхода на спора и по други дела, то производствата по тях не подлежат на спиране, тъй като не се обхващат от хипотезата на същата.

Другата посочена от съда разпоредба, а именно тази на чл. 633 от ГПК изобщо не дава основание за спиране на делото, а регламентира единствено 1 задължителния характер на решението на СЕС. Затова се поддържа, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК е приложима само и единствено спрямо делото, по което е отправено преюдициалното запитване, което в конкретния случай е гражданско дело № 7554/2023 година по описа на Районен съдБургас, а не и това, по което е постановено обжалваното определение.

При условията на евентуалност се сочи, че доколкото нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК изрично повелява спиране на производството само по делото, по което е отправено преюдициалното запитване, то по отношение на останалите, по които е повдигнат за решаване същия въпрос, за чието решаване е сезиран СЕС със съответното преюдициално запитване, е налице нормативна празнина, която би могла да се запълни с прилагане на регламентираното в чл.

292 от ГПК основание за спиране. Именно тази норма следва да намери приложение към процесния правен спор с оглед сходствата между тълкувателните дела и делата по отправени преюдициални запитвания.

Съгласно ТР № 8 от 07.05.2014 година по тълк. дело № 8/2013 година на ОСГТК на ВКС, при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по делото може да бъде спряно само в касационната инстанция, а не и във въззивната и първата. Предвид задължителността на посоченото тълкувателно решение за правоприлагащите органи, то наличието на образувано производство по преюдициално запитване е основание за спиране на производствата по други дела, по които е повдигнат същия въпрос само и единствено пред касационната инстанция, не и пред въззивната и първата.

На последно място се твърди, че отправеното преюдициално запитване до СЕС, за което е образувано дело № С-294/24 не се отнася до правнорелевантен или доказателствен факт по делото, по което е постановено определението за спиране. Въпросите, повдигнати за разрешаване пред СЕС с отправеното преюдициално запитване нямат отношение към завършека на производството по въззивно гражданско дело № 1931/2024 година по описа на този съд.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е надлежно връчена на насрещната страна, която в 2 законоустановения срок е подала отговор по нея.

В депозирания от нея, чрез процесуалния и представител, такъв се сочи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Изтъква, че се е налице противоречива съдебна практика само и единствено досежно правното основание, на което следва да бъде спряно производството по делото, а именно дали това е нормата на чл.

229, ал.1 , т. 4 от ГПК или тази на чл. 229, ал.1, т. 7 от същия нормативен акт.

Основанието за спиране, обаче е налице, тъй като настоящия случай попада в изброените в закона хипотези - има висящо производство пред СЕС по отправено преюдициално запитване, което е от значение за конкретния правен спор.

При служебна проверка относно наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е недопустима по следните доводи и съображения, а именно:

Производството по въззивно гражданско дело № 1931/2024 година е образувано по повод въззивната жалба на Д. Х. С., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител, със съдебен адрес: град Поморие, ул.

,,Цар Иван Александър“ №4, ет. 1, офис 5 срещу решение №110/04.11.2024 година, постановено по гражд. дело №817/2022 година по описа на Районен съд - Поморие. Със същото е прието за установено по отношение на ответника Д. Х. С., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********** със седалище град Бургас и адрес на управление кв. „Победа”, ул. „Ген.Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от Цв. В. М. сумата от 890.23 лева, представляваща незаплатена от ответника стойност на ползвани от последния, в качеството му на абонат на ищеца с абонатен № ******, В и К услуги - доставена, отведена и пречистена вода по фактури, издадени от ищеца за периода от 25.11.2020 година до 25.07.2022 година, с отчетен период по фактури от 03.06.2014 година до 04.07.2022 година, за обект на потребление в град Поморие, ул. „К.“, № 6, както и дължи сума в размер 136.33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.12.2020 година до 20.09.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление 3 по чл. 410 ГПК - 27.09.2022 година до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 255/03.10.2022 година, по частно гражд. дело № 568/2022 година по описа на Районен съд - Поморие. С този съдебен акт съдът е осъдил С. заплати на ищцовото дружество сума в размер 895 лева, представляваща разноски по делото, както и направените от ищцовото дружество разноски в производството по частно гражд. дело № 568/2022 година по описа на Районен съд - Поморие в размер на 75 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е спрял производството по делото до произнасянето на СЕС по дело № С294/24. В мотивите си съдът е посочил, че поставения въпрос в запитването до СЕС е от значение за правилното решаване на делото и в пряка причинна връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон, с оглед направеното с писмения отговор на исковата молба възражение от ответника за погасяване на вземането по давност. Тъй като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, а за всички съдилища и учреждения в Република България, то са налице предпоставките на чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на производството пред него.

Така постановеното определение за спиране на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред Бургаския окръжен съд въззивно производство по в. гр. д. № 1931/2024 година е необжалваемо.

Необжалваемостта на определението, с което съдът отправя преюдициално запитване до СЕС и спира производството пред себе си, произтича от изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК. В хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава - членка или от национален съд на друга държава - членка, съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който поставените преюдициални въпроси са относими, следва да спре производството пред себе си, предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 633 от ГПК.

Както бе посочено по-горе, съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, с отправяне на преюдициално запитване до Съда на 4

Европейския съюз по въпроси, които според преценката на съда, разглеждащ висящото дело, са от значение за правилното му решаване, производството по това дело се спира с определение, което не подлежи на обжалване. Така предвидената в закона необжалваемост не е обвързана от това дали съдът, който спира производството е отправил запитването или спирането на висящото пред този съд дело е обосновано с вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата или друга държава - членка.

Подобно разграничение на хипотези законодателят не прави. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай, с оглед конкретните въпроси предмет на преюдициалното запитване, които са поставени по другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него дело. Тази негова преценка е идентична с преценката на националния съд, отправил преюдициалното запитване, поради което и в този случай постановеното спиране на производството по делото не следва да подлежи на инстанционен контрол /така и в определение № 1067 от 6.03.2025 година на ВКС по ч. гр. д.

№ 292/2025 година, III г. о, определение № 726 от 17.02.2025 година на ВКС по ч. гр. д. № 290/2025 г., IV г. о. и други/.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че указанието на Бургаския окръжен съд в обжалвания акт за неговата обжалваемост пред Апелативен съд - Бургас не може да създаде за страните по делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК.

По горните доводи, частната жалба като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено.

Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на управление кв.

„Победа“, ул. „Владимир Вазов“ №3, представлявано от Цв. М., чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 243 от 28.01.2025 година, постановено по въззивно гражд. дело № 1931/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-294/24 на СЕС.

5

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 105/2025 година по описа на Бургаския апелативен съд.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна въззивна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6