Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1266 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14144/2025
Вид
Решение № 1266
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а,ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10,ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10,ал.1,т.2 · Закон за пътищата
  • чл.10б,ал.5 · Закон за пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110214144 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*** ООД, представлявано от управителя И.

А. К., чрез упълномощения адв.В. Ц., срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, №85005210093 – МРРБ-Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е посочено, че на 14.03.2022 г. в 08.47 ч. е установено, с устройство №10182, намиращо се на път А-6 км 50+427, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, нарушение с ППС – товарен автомобил „Мерцедес 815Д“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, собственост на „*** ООД, в Столична община, за движение по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване, което е квалифицирано като нарушение на чл.102,ал.2 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл.187а,ал.2,т.3, вр. чл.179,ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева /като е посочена 1

Банка /БНБ/, банков код и банкова сметка за заплащане на глобата/, и е вписано, че независимо от налагане на това административно наказание се дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на ППС – в размер на 48,00 лева.

Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 04.09.2025 г. – т.е. в законовопосочения 14-дневен срок от получаване на същия /на 28.08.2025 г./ , от лице с правен интерес, срещу акт /електронен фиш/ подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената за това процедура, с оглед на което тя отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата като цяло е основателна.

В жалбата е написано, че електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което са изложени следните доводи: електронният фиш не отговаря на образеца за такъв – няма необходимите реквизити; електронният фиш е издаден след давностния срок по чл.34 от ЗАНН; направено е твърдение, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, защото не е допуснало или разрешило преминаването на ППС без да бъдат заплатени пътните такси, а и към месец септември 2022 г., според А „ПИ“, на път А-6 „Европа“ няма километър 50+427, който да е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като към 14.03.2022 г. посоченото място на нарушението не е съществувало. Написано е и че наказващият орган не е съобразил Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. – не е предоставил възможност на ползвателя на пътната мрежа при недекларирана пътна такса отстраняване на нередовността преди преминаване към принудителни мерки. Написано е още, че размерът на санкцията противоречи на Директива 1999/62/ЕО и Решение на СЕС. Отделно е посочено, че са налице предпоставките за констатиране на маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН /таксата, която не е заплатена, е стотици пъти по-малка от размера на санкцията 2 500 лева/. С оглед на това се иска електронният фиш да бъде отменен и да се присъдят направените разноски.

По делото са приложени и:

- доклад от електронната система за събиране на пътни такси по 2 чл.167а,ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179,ал.3-3в /извлечение/;

- справка за собственост на визираното МПС – с посочен собственик „*** ООД;

- 2 черно-бели снимки, формат А4, на хартиен носител на визираното МПС с рег. № ***;

- становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ към АПИ, в което е вписано, че дължимата сума е 0,14 лева.

В съдебното заседание жалбоподателят „*** ООД, редовно призован, се представлява от адв.П., която пледира електронният фиш да бъде отменен по съображения, изложени в жалбата срещу него. Казва и че към датата на нарушението за такова нарушение не се е предвиждала процедура за издаване на електронен фиш, отделно той противоречи и на правото на ЕС относно съразмерността на наказанието. Представя се писмена защита. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представената фактура и доказателства за плащането им.

Въззиваемата страна - А „ПИ“ - Национално ТОЛ управление, редовно призована се представлява от юрисконсулт Д., който пледира да бъде оставена без уважение жалбата срещу електронния фиш като неоснователна и недоказана, а същият да бъде потвърден като издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, при спазване на предвидената в ЗДвП процедура, съгласно утвърдения от А „ПИ“ образец, съдържащ всички законови реквизити. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на А „ПИ“ в минимален размер.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

„*** ООД към месец март 2022 г. било собственик на ППС - товарен автомобил „Мерцедес 815Д“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке.

3

На 14.03.2022 г. в 08.47 ч. горепосоченото ППС се движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, което било регистрирано от устройство №10182, намиращо се на път А-6 км 50+427, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, което заснело това МПС, като било установено, че за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата - според становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ към АПИ дължимата сума била 0,14 лева /за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване/. Гореизложеното било преценено като извършено нарушение, чл.102,ал.2 от Закона за движение по пътищата, за което бил издаден от МРРБ-Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, с който и на основание чл.187а,ал.2,т.3, вр. чл.179,ал.3б от Закона за движение по пътищата била наложена имуществена санкция в размер на

2 500,00 лева и отделно - да заплати и съответната такса по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на ППС – в размер на 48,00 лева.

Електронният фиш бил получен за „*** ООД на 28.08.2025 г., на адреса на Дружеството, който бил същият, като на 14.03.2022 г. „*** ООД обжалвало електронния фиш на 04.09.2025 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото приложени писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл. 283 от НПК, както и от приложените снимки, които този съдебен състав намира за обективни и достоверни, взаимно еднопосочно кореспондиращи по между си и допълващи се.

При така очертаните фактически обстоятелства, въз основа на наличните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното 4 нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в електронния фиш фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът извежда извода, че отбелязаната в обжалвания електронен фиш фактическата обстановка – че в посоченото време - на 14.03.2022 г. в 08.47 ч., посоченото ППС - товарен автомобил „Мерцедес 815Д“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, собственост на „*** ООД, се е движило без да е платило дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата в размер на 0,14 лева, по включен в обхвата на платената пътна мрежа път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, в Столична община, установено с устройство №10182, намиращо се на път А-6 км 50+427, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП, се установява от наличните по делото доказателства, кредитирани от този съдебен състав, т.е. така изложената фактическа обстановка отговаря на действителната такава. Доказателствата по делото обосновават извод, че изцяло формално /предвид размера на дължимата пътна такса/ „*** ООД е извършило от обективна страна, в посочените в електронния фиш време и място и с посочения автомобил описаното нарушение.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.

Независимо от изложеното до тук, от друга страна, в конкретния случай съдът е категоричен, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай на административно нарушение, относно така описаното в 5 електронния фиш такова. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, както в този случай, това е основание за отмяна на атакуваното НП, защото това нарушение не разкрива по-висока степен на обществена опасност от други нарушения от този вид .

Отделно от това, съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. В тази връзка този съдебен състав намира, че липсват доказателства обжалваният електронният фиш да е издаден в преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН, при отчитане, че той е за нарушение, извършено на 14.03.2022 г., като е връчен на наказаното дружество „*** ООД след почти 3 години и половина по-късно - на 28.08.2025 г., на адреса на дружеството, който е бил същият като на 14.03.2022 г. и респективно безпроблемно установим от административнонаказващия орган. От посоченото настоящият съдебен състав стига да извод, че електронният фиш е издаден след преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН, защото няма каквато и да е логика електронният фиш да е издаден навременно, а да е връчен след близо 3 години и половина, като липсват и доказателства от страна на административнонаказващия орган за противното. Съдът намира, че в нормативно дадените срокове е било възможно да бъде издаден и връчен електронният фиш, че не са били налице каквито и да било обективни пречки за издателя му да спази определения преклузивен срок по ЗАНН и да издаде в него, както и да връчиш електронния фиш. Предвид посоченото настоящият съдебен състав намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл.34 от 6