Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 15.01.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3690/2024
Вид
Решение № 69
Подписан
15.01.2026
В сила
12.02.2026
Състав
ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.100, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 398 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110103690 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл. 415, ал.1 , т.2 , ал.3 , вр. с чл.422, ал.1 от ГПК искове за установяване на парични вземания, произхождащи от договор за потребителски банков кредит и забава на длъжника , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ , вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев “ № 52-54 чрез пълномощника си юрисконсулт С. С., твърди в исковата молба , че по силата на сключен с ответника К. Ф. С. , с ЕГН:

********** от гр.*** договор за потребителски кредит № ************ / **.**.**** г. му е предоставил заем в размер на 1000 лева срещу задължението му да го върне на 12 месечни погасителни вноски , заедно със заплащане на лихва / 283,99 лева/ , от които: 11 вноски – по 124,29 лева и една изравнителна вноска от 124,28 лева, при ГПР от 38,57 %, като общата сума за плащане по кредита възлиза на 1491,47 лева . Ответникът е поел задължението да заплати и застрахователна премия в размер на 207,48 лева по сключена в негова полза застраховка „Защита на кредита и сметките“.

Не е извършил нито едно погасително плащане в изискуемите срокове/ падежи/, поради което на **.**.**** г. банката се снабдява със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, ал.1, т.2 , чл.418 от ГПК срещу него по ч.гр.д. № ****/**** г. на **РС за принудително събиране на сумата 1207,48 лева – главница , сумата от 283,99 лева – възнаградителна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. , сумата от 324,84 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. и законната лихва върху главницата, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане. Настъпила е хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

1

Предвид гореизложеното , ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено , че ответникът му дължи изпълнение на паричните задължения – предмет на издадената заповед за изпълнение , както и да го осъди да заплати направените по заповедното и исковото производства разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. писмено поддържа предявените искове.

Особеният представител на ответника – адвокат Г. Г. от **АК оспорва исковете с възражения за неустановеност на факта на усвояване на договорения паричен заем и на размерите на вземанията.

Встъпилият в процеса помагач на ищеца – „АПС“ Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н Триадица , бул.“България“ № 81 В заявява , че по силата на сключен с него договор за цесия от **.**.**** г. е придобил вземанията – предмет на производството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235 ГПК , събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическият факт на сключен между страните договор за банков потребителски кредит по смисъла на чл. 430, ал.1, ал.2 от ТЗ , вр. с чл.9 от ЗПК със съдържанието представено в исковата молба е писмено документиран. Усвояването на предоставената в заем на ответника парична сума от 1000 лева е факт установен с констатацията на вещото лице по изслушаната и приета съдебно- счетоводна експертиза.

Същият е ползващо се лице/ чл. 398 от КЗ/ по застрахователна програма „Защита на кредита“ и“Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити , предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга / представеното по заповедното дело документация / и в тази връзка е поел задължението да заплати на ищеца в качеството му на застраховащ кредитор по груповия застрахователен договор застрахователна премия в размер на 207,48 лева/ чл.7.1 на договора за потребителски кредит/.

Плащания за погасяване на произтичащите от договора задължения по вид и размер предмет на издадената заповед за изпълнение , ответникът не е извършвал в срока на действието му и до датата на устните състезания по делото- заключението на експертизата.

От деня, следващ този на падежите длъжникът изпада в забава в изпълнението и дължи претендираното обезщетение в размер на законната лихва – чл.86, ал.1 , чл.84, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно договор за продажба на вземания / цесия/ от 31.10.2024 г. / л. 68-74 от делото/ ищецът е прехвърлил на третото лице помагач, заедно с множество други и вземанията си към ответника , произтичащи от въпросния договор за потребителски договор- обстоятелство , установено с разпечатка на част от приложение № 1 към първия договор/ л. 77 от делото/.

Независимо от последиците на договора за цесия/ материалноправен юридически факт, настъпил в хода на производството , който съдът е длъжен да съобрази- чл. 422, ал.1, чл.235, ал.3 от ГПК/, следва да се приеме , че към момента на устните състезания по делото банката- ищец в отношенията си с ответника все още се счита за негов кредитор, т.е има право да получи изпълнение на съществуващите му задължения.

Договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ е

2 правен инструмент за осъществяване на промяна в съдържанието на облигационното правоотношение по субективен показател , изразяваща се в ефекта на смяна на активния субект в негокредитора, чрез появата на нов такъв в лицето на приобретателя на вземането, такова, каквото то действително съществува- чл.99, ал.2, вр. с чл.100, ал.1 от ЗЗД.

Със сключването му , т.е. с постигане на съгласието между лицата за създаване на този вид правна връзка , вземането веднага преминава от цедента/ неговия носител към същия момент/ върху цесионера/ приобретателя на вземането/ и от този момент първият губи качеството си на кредитор във вътрешните отношения с втория- чл. 14, ал.1, вр. с чл.8, ал.1, чл.20а, чл.21, ал.1, чл.99, ал.2 от ЗЗД.

За да бъде обвързан обаче длъжника от правното действие на този договор , в който той не участва като страна/ лице, което го е сключило/ , т.е. да настъпи за него ефекта да дължи изпълнение на новия кредитор в предвидено от закона изключение от общия принцип, че договорът поражда действие само между страните / чл.21, ал.1 от ЗЗД/, е необходимо предишният кредитор/ цедента/ да му съобщи за цесията- чл. 99, ал.4, вр. с ал.3 от ЗЗД.

Разпореждането на закона , изведено от посочените правни норми е пределно ясно и не се нуждае от някакво специално логическо тълкуване.

От деня на получаване на съобщението/ уведомлението/, което следва да бъде изпратено от предишния кредитор до длъжника, вторият е обвързан от приобретателния/ прехвърлителен/ и субективно заменителен ефект на договора за цесия и дължи удовлетворяване на новия кредитор/ цесионера/.

В съдебната практика това ясно разпореждане на закона не е подложено на „разширително” и изменчиво/ според случая/ тълкуване , а напротив- подкрепено е категорично и недвусмислено – вж. Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС , Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. , Т.К., II Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Разбира се ефекта на съобщението би могло равнозначно да бъде предизвикан и в хипотеза на упълномощителна сделка - старият кредитор да оправомощи посредством издаване на пълномощно новия кредитор да извърши от името и за сметка на първия това правно действие - уведомяване на длъжника- чл. 36 от ЗЗД.

В случая, тъй-като нито се твърди , нито са представени някакви писмени доказателства за лично или чрез друго лице- пълномощник или друго такова по смисъла на чл. 75, ал.2 от ЗЗД, уведомяване на ответника за прехвърлените вземания, съдебното признание , че в негова тежест все още съществува задължението да изпълни на ищеца като страна- кредитор по сключения между тях договор за потребителски кредит следва да намери отражение в решението. Когато се осъществи хипотезата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД третото лице помагач ще замести банката като нов кредитор на ответника във възникналото между последния и първата облигационно отношение – чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

Исковете подлежат на уважаване в тяхната цялост по основание и размер.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката- ищец сумата от 561,33 лева , представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски, а на основание чл. 78, ал.8 ГПК и сумата 200 лева/ 50 лева по заповедното и 150 лева по исковото производства / , представляваща адвокатско възнаграждение по причина , че е спечелила делото страна , имаща качеството на юридическо лице и е била защитавана от юрисконсулт.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по реда на чл. 415, ал.1, чл.422, ал.1 ГПК , че К. Ф. С. , с ЕГН:

********** от гр.*** , ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев “ № 52-54 изпълнение на вземанията й , произтичащи от договор за потребителски кредит № ************ / **.**.**** г. – предмет на издадените по ч.гр.д.

№ ****/**** г. на **РС заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а именно: за сумата от 1207,48 лева – главница/ включваща предоставената в заем сума от 1000 лева и застрахователна премия в размер на 207,48 лева/

, сумата от 283,99 лева – възнаградителна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. , сумата от 324,84 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. и законната лихва върху главницата, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Ф. С. , с ЕГН: ********** от гр.*** , ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев “ № 52-54 сумата от 561,33 лева , представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК К. Ф. С. , с ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев “ № 52-54 сумата от 200/ двеста/ лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита по заповедното и исковото производства.

Решението е постановено при участието на „АПС“ Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н Триадица , бул.“България“ № 81 В в качеството му трето лице помагач на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев “ № 52-54.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4