Решение № 39 от 03.02.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 866/2024
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 15.10.2025
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- §7, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 61,ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 61,ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 62 · Закон за устройство на територията
- чл.63,ал.10 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500866 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд ,VI-ти гр.с.№ 1238 от 24.09.
2024г.,постановено по гр.д.№1826/2024г.по описа на същия съд на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр.***********, представлявана от кмета В. Х. е съдена да заплати на Д. В. А., ЕГН **********, от гр.
******************** и А. С. А., ЕГН **********, от гр.
********************, сумата от 12 902 /дванадесет хиляди деветстотин и два/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на притежавания от тях л.а „**********“ с peг. №
**********, черен металик с рама № ***********, в резултат от паднало на 14.03.2024 г. дърво върху паркирания автомобил на паркинг на ул.*********, пред аптека „******“ в гр.Плевен, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да се грижи за поддържането и обезопасяването на дървесната растителност в града, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-14.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
1
Със същото решение на ПРС на основание чл. 78, ал.1 ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН,БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр.***********, представлявана от кмета В. Х. е осъдена да заплати на Д. В.
А., ЕГН **********, от гр. ******************** и А. С. А., ЕГН **********, от гр. ******************** разноски,както следва: 1300 лева за адвокатско възнаграждение, 845,71 лева държавна такса, 304,47 лева депозит за вещо лице.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Община Плевен,представлявана от кмета д-р В. Х., чрез юрисконсулт З. З.
,с която същото се обжалва като неправилно.Гр. дело №1626/2024г.е образувано по искова молба на Д. В. А. и А. С. А. за претърпени на 14.03.2024 г. в гр .*********** (пред аптека „*****“) материални щети по автомобил „**********“,причинени от паднало върху автомобила дърво.Изложени са доводи,че от страна на Община Плевен са ангажирани писмени и гласни доказателства, в т.ч. разпит на свидетел - служител от отдел „Екология“ при Община Плевен, относно изпълнение на всички задължения на общинската администрация по наредба №23 на ОбС - Плевен за обследване,регистриране и обработване на сухи, болни и застрашаващи сигурността на гражданите дървета.Твърди се,че са липсвали предпоставки за премахване на конкретното дърво,поради липсата на външни признаци, дървото да е било сухо или опасно,тъй като същото е било със зелена листна маса.Пред ПРС са изложени и съображения за влошена климатична обстановка в града непосредствено преди инцидента (продължителни приблизително 15 часа валежи от дъжд с променлив интензитет),което е предпоставка за настъпване на инцидента.В производството пред ПРС е посочено,че за да бъде отсечено едно дърво, е необходимо стриктно спазване на изискванията и реда съгласно чл. 62 от ЗУТ, Наредба № 1/1993 г. на МРРБ за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и Наредба №23 на Общински съвет Плевен за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Плевен.Посочено е,че никой няма право да отсича дърво, без да притежава съответното разрешително, независимо дали то се намира в частен имот, или е публична собственост, а кастрене и премахване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им се допуска при доказана необходимост,след експертно становище. Съгласно Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система, се забранява премахване или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им.Твърди се,че в случая, предвид липсата на всякакви външни индикации, за заболяване или компрометиране на процесното дърво т.к. същото е имало листна маса или някоя от другите изрично изброени в наредбата изключения, то за кмета на Община Плевен и общинската администрацията не е имало фактически основания за издаване на разрешение за отсичане или изкореняване.В жалбата е посочена разпоредбата на чл.233,ал.5,т.2 от ЗУТ,съгласно която е предвидена глоба от 1 000 до
5 000 лв .,ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, на лице, което отсече или 2 изкорени, разпореди или допусне да се отсече или изкорени дълготрайно декоративно дърво или дърво с историческо значение без предварително писмено разрешение на компетентните органи.Във въззивната жалба е направено възражение,че са налице обстоятелства, изключващи отговорността на Община Плевен, довели до процесния инцидент, а именно настъпването на случайно събитие, независещо от волята и действията на Община Плевен, които обаче не са обсъдени от районния съд.Оспорва се становището на ПРС като неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка,че е налице причинна връзка между действията на общинската администрация по поддържане декоративната растителност в населените места ,неизпълнението на това задължение и настъпилия вредоносен резултат.В хода на производството пред първата инстанция не е доказано противоправно деяние от страна на кмета на Община Плевен в качеството му на орган за управление на зелената система и подчинената му администрация по отношение стопанисването на зелените площи на територията на общината.В жалбата се твърди,че не е доказан размера на претендираното с ИМ обезщетение.В приетата по делото автотехническа експертиза, експертът е определил, че сумата за ремонт на увредените части на автомобила възлиза на 12 902 лева,която сума е получена при положение, че ремонтът ще се извърши в оторизиран сервиз, при високо заплатен квалифициран труд, при закупуване и монтаж на нови части.Посочено е,че собствениците на автомобила не са задължени да ползват услугите на оторизиран сервиз, както и имат възможността да преценят дали да закупят нови части или да поискат поправянето, на тези за които това е възможно,че честа практика е ремонтите на МПС да се извършват чрез закупуване на части втора употреба,както и чрез поправяне и реставрирането на същите, когато това е възможно.Посоченият в заключението на вещото лице размер на щетата възлиза на 12 900 лв. или 76,2 % от пазарната стойност на л.а.,като този размер надвишава стойността на обезщетението дължимо при тотална щета - 12 375.00 лева,а в същото време установената щета не е тотална. Според въззивника е налице парадокс при който ремонта на увредените части - таван,предно стъкло и 3 врати съставлява приблизително 30 % част от автомобила,а в същото време е на стойност 76,2 % от пазарната цена на същия.Самият експерт е заявил ,че се получава аномалия в отношението на нови части и пазарната стойност, защото новите части са 100%, а при определяне на пазарната стойност се прави намаляване т.к. процента на износването е вече голям.По данни от експертизата автомобилът е регистриран през 2014г.,като съдът не е взел предвид, че при калкулация стойността на вредите не е изчислено моралното, икономическо и физическо овехтяване на лекия автомобил, който е експлоатиран в продължение на 10 години, като необосновано е приел за доказан размера на иска.Според въззивникът присъденото обезщетение е несправедливо и не отговаря на действителната стойност на причинената вреда.
В заключение въззивникът Община Плевен моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което исковата 3 молба на Д. А. и А. А. бъде оставена без уважение ,а в случай,че съдът приеме ИМ за основателна моли съда да присъди обезщетение в размер на реално причинените имуществени вреди ,като се съобрази съпричиняване от страна на увреденото лице,с оглед несъобразено паркиране на лекия автомобил в непосредствена близост до процесното дърво.Претендират се и направените по делото разноски за процесуално представителство.
В съдебното заседание 15.01.2025г.въззивникът Община Плевен ,чрез юрисконсулт Б. Г. поддържа така депозираната въззивна жалба и моли съда да я уважи,като отхвърли предявения иск от Д. А. и А. А..Претендират се направените разноски-юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции,а ако искът бъде частично уважен,се претендира юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Въззиваемите Д. В. А. и А. С. А.,чрез своя пълномощник адвокат Р. И. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който вземат становище,че подадената въззивна жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че по делото е изготвена автотехническа експертиза, заключението по която е прието и кредитирано от съда като обосновано ,изготвено от вещо лице с необходимата компетентност и страните не са имали възражения по приемането на експертизата.Показанията на разпитаните свидетели Б., И. и Н. напълно кореспондират със заключението на вещото лице.Правилно ПРС е приел,че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства е установен механизма на процесното произшествие,че причината на настъпване на вредите по автомобила е паднало дърво,находящо се в центъра на гр.Плевен, на ул.*********.
Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС за ангажиране отговорността на общината.В отговора е взето становище,че правилно ПРС не е приел доводите на Община Плевен,че от страна на Д. А. е налице съпричиняване ,поради нарушаване правилата по ЗДвП.Правилно съдът в решението си е приел,че по случайност не са причинени травматични увреждания или смърт на ищеца Д. А.,която в този момент не е била в автомобила или в близост до него или на случаен минувач ,предвид размерите на дървото и видимите поражения,които е нанесло при падането си върху автомобила ,който е бил нов и в добро състояние.В заключение въззиваемите молят съда да остави в сила обжалваното решение.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция.
В съд.заседание на 15.01.2025г.въззиваемите чрез своя пълномощник адвокат Р. И. от ПАК поддържат изложените в писмения отговор съображения,като молят съда да потвърди обжалваното решение на ПРС.
Претендират се направените разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
4
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Д. В.
А. и А. С. А. срещу Община Плевен иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД,като се претендира обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди в размер на 21 000лв.,в резултат от паднало дърво на 14.03.2024г.върху собствения им лек автомобил,марка ********** с рег.
№*******,паркиран на паркинг на ул.*********,пред аптека ******,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 14.03.2024г.до окончателното й изплащане. Впоследствие в съдебното заседание на 03.09.2024г.пред ПРС , въз основа на приетата автотехническа експертиза относно размера на щетите по автомобила,ищците са направили изменение на иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК,допуснато от съда,като искът се счита предявен за сумата 12 902лв., вместо за сумата 21 000лв.
Безспорно по делото е с оглед представеното свидетелство за регистрация на МПС част I,че л.а „**********“ с peг. № **********, черен металик с рама № *********** е собственост на ищцата Д. В. А.. Не е спорно обстоятелството,че лекият автомобил е придобит от съпрузите Д. А. и А. С. по време на брака им,в режим на съпружеска общност.
Няма спор,че на 01.03.2022г. между Община Плевен като възложител и „Паркстрой“ЕООД като изпълнител е сключен договор,по силата на който Община Плевен е възложила на дружеството дейности във връзка с поддържане на зелени площи -общинска собственост, дървесна и храстова растителност и паркоустройство на територията на Община Плевен,като част от задълженията на изпълнителя,съгласно чл.16.3 от договора ,са да извършва резитба на дървесна растителност ,съобразено с параметрите на конкретното възлагане.