Решение № 458 от 11.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Стара Загора, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530102006 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД - гр. София против А. Д. С. от ********** - по чл. 422 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1254/2025г. на СтРС.

Ищецът твърди, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***************** По силата на договора, кредитополучателят е получил в заем сума в общ размер на 1298,13 лв., от които 1099 лв. - за закупуване на уред и 199,13 лв. - за застраховка на уред. Договорът е сключен със срок до 15.11.2024г.

Уговорени са годишен лихвен процент в размер на 29,52 % и годишен процент на разходите - в размер на 33,33 %. Във връзка с това, в срока, посочен в договора кредитополучателят е следвало да върне сума в общ размер на 1 734,22 лв. Посочената сума е следвало да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски, всяка на стойност 72,26 лв. /като последната погасителна вноска е изравнителна, на стойност 72,24 лв./.

Първата вноска е дължима на 15.12.2022г., а последната - на 15.11.2024 г.

Кредитополучателят не изпълнявал точно задължението си за плащане на погасителните вноски по договора, като били погасени само първите три. След 15.02.2023г. кредитополучателят изпаднал в забава. На 15.11.2024г. срокът на договора изтекъл, като към тази дата останали непогасени задължения в размер на 1496,77 лв., от които: 1 175,09 - главница и 321,68 лв. - договорна лихва. Върху дължимата и 1 непогасена главница била начислена и законна лихва за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - в размер на 297,59 лв.

На 24.07.2024г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания „Ти Би Ай Банк“ ЕАД прехвърлило вземането си по договора за кредит на ищеца. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, на ответника било изпратено уведомление за цесия с препоръчано писмо, като последното било върнато, като неполучено.

Моли за решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1175,03 лв. - главница по договора /изцяло падежирали вноски/; 321,68 лв. - договорна лихва за периода 15.03.2023г. 15.11.2024г.; 297,59 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 15.03.2023г. - до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва - върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на страната на ответника, с който се оспорва исковата претенция, поради това, че: лихвеният процент е прекомерно завишен, не са представени договорите за цесия, нито допълнителните споразумения към тях, подписани от страните. Не било ясно точно към кой момент настъпва неизпълнението по цитираните договори. Не е представено уведомително писмо до ответника за задълженията му и срок за плащане.

Моли да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се явява и назначеният му особен представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 1254/2025г. по описа на СтРС се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 1175,09 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 4053694746/11.10.2022г.; 321,68 лв. – договорна лихва; с 297,59 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.05.2023г. до 27.01.2025г.; законна лихва - върху главницата за периода от 30.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението, както разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК. В законовия 2 едномесечен срок е подадена исковата молба, поради което, установителният иск е допустим – за сумите и периодите, за които е издадена Заповедта по чл. 410 от ГПК.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по Договор за потребителски кредит № ***************** от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.07.2024г. и Приложение № 1 към него от същата дата. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

Видно от приетия като доказателство по делото договор за потребителски кредит № ***************** /л.4-8/, същият е сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата А. Д. С., като на ответницата е предоставена сумата от 1099 лв. – за покупка на стока и сумата от 199,13 лв. – за услуги – общо 1298,13 лв. – размер на кредита. Кредитополучателят /ответницата/ се е задължила да върне сумата от общо 1734,22 лв. на 24 месечни вноски от по 72,26 лв. и последна – изравнителна – от 72,24 лв., с падеж на първата вноска – 15.12.2022г. и на последната – 15.11.2024г.

Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, на кредитополучателя /ответницата/ е преведена сумата от 1298,13 лв. /1099 лв. – за стока + 199,13 лв. – за застраховка/. С фактура № **********/10.11.2022г., издадена от Технополис България ЕАД, Хипермаркет Технополис – Стара Загора, ответницата е закупила Аудио система „Панасоник“ за 1099 лв., с посочено плащане ТБА кредит.

Съгласно сертификат № 140536947462022 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, общата дължима сума е 199,13 лв. /197,82 лв. за еднократна застрахователна премия заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение“ + 1,31 лв. данък върху еднократната премия/. По данни от системата на банката, по договора са извършени плащания в общ размер 217,26 лв., с които са погасени вземания за главница и договорна лихва по първите три вноски по договора, съгласно погасителния план. Към 15.11.2024г. /падежът на последната вноска по договора за кредита/ размерът на неплатените 21 вноски за главница и договорна лихва е - 1173,66 лв. – главница и 321,68 лв. – договорна лихва. Законната лихва за забава, считано от 15.03.2023г. до 30.01.2025г. /подаване на заявлението в съда/ е 216,67 лв.

Съгласно чл. 25.5 от процесния договор за потребителски кредит № ***************** /л.4-8/, потребителят е съгласен, че кредиторът може по негово 3 усмотрение да прехвърли без ограничение по всяко време вземането си. От така постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните закони изисквания на чл. 26 от ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.07.2024 г. /л.86-87/, Приложение № 1 към него от 24.07.2024 г. /л.85/, с който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД вземането си към ответника А. Д. С. по процесния Договор за потребителски кредит № *****************

С Уведомление за прехвърляне на вземания /цесия/, адресирано до ответницата /л.57/, ищецът претендира да е уведомил ответницата за извършената цесия, но няма доказателства от коя дата е това уведомление, как е изпратено до ответницата, както и дали е получено от нея.

За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 137/2.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Няма представени доказателства за изпращането му, за опити за връчване от връчител при ЧСИ.

Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение 4 към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235 ал. 3 от ГПК. В случая обаче, длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка, следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответницата и тя не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец /в този смисъл - Решение № 281 от 10.10.2025г. по в.т.д. № 216/2025г. на ОС - Стара Загора, Решение № 245 от 08.08.2025г. по в.т.д. № 140/2025г. на ОС - Стара Загора, Решение № 40 от 14.02.2025г. по в.т.д. № 591/2024г. на ОС - Стара Загора и др./.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.