Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3767 от 04.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3230/2024
Вид
Решение № 3767
Подписан
04.06.2026
Състав
Зорница Ангелова Езекиева

Цитирани разпоредби

  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75,ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3767 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100103230 по описа за 2024 година

Ищецът „ЕН ПИ СИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 205106550, предявява осъдителен иск против В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „********, с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че „ЕН ПИ СИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, чрез своя управител Н.П., е заплатило чрез лично предаване сумата от общо 139 069,60 евро или 271 791,86 лева на ответника В. Д. за покупка на дружествени дялове, притежавани от ответника в дружеството „Дизел Пром“ ЕООД. Тврърди се, че от приложения Договор за покупкопродажба на дялове се установява, че договорената цена за продажба на дружествените дялове, притежавани от В. Д. в “Дизел Пром” ЕООД, е 70 000 евро или 136 907 лева.

Следователно ищцовото дружество е заплатило без основание на ответника сумата от 134 884,86 лв., която сума В. Д. следва да му върне. В тази връзка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. А. Д. да му заплати сумата в размер на 134 884,86 лв., представляваща сума, с която ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, въз основа на извършени плащания по Разписки през периода 04.08.2021 г.

- 28.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът В. А. Д. оспорва изцяло така предявения иск както неоснователен.

Претендира разноски. Сочи, че дружеството - ищец не е плащало на ответника посочените в исковата молба суми, с изключение на тези по разписки от 04.08.2021 г., 05.08.2021 г. По отношение на останалите суми заявява, че видно от разписките същите са платени на П. Д., който не е бил пълномощник на ответника, не е имал право да го представлява във връзка с договора за покупко-продажба на дружествени дялове, а особено пък да получава плащане по него. На следващо място и при условията на евентуалност заявява, че в случай, че се 1 докаже, че плащането е извършено в полза на ответника, твърди, че заплащането на сумите, описани в исковата молба, е извършено на договорно основание - за придобИ.е на 2 дружествени дяла от капитала на „Дизел Пром“ ЕООД, а не при липса на основание.

Заявява, че заплатените суми представляват действителната продажна цена на въпросните два дяла, на която и двете страни са се съгласили писмено, при което даденото и претендирано сега от ищеца е дадено на основание - закупуване на дружествени дялове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По делото са ангажирани, следните писмени документи: на 2.6.2022г- между В. А. Д. и „ЕН ПИ СИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, представлявано от Н.А.П., е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите за продажба на два дружествени дяла на стойност по 1000лева, 40 % от стойността на дружество „Дизел Пром“ ЕООД, при уговорена продажна цена 70000евро, при посочен в договора погасителен план: сумите по 10000евро, платими на 7 вноски, на 2- ро число, считано от 2.7.2022г. до 2.1.2023г. В договора е посочено, че собствеността върху дяловете се прехвърля на ищеца.

На 1.7.2022г. Н.А.П. , в качеството на управител на „Дизел Пром“ ЕООД е упълномощил адвокат А.Т. от САК да подаде документи относно прехвърляне на дружествени дялове на същото дружество. Адвокат Т. е подала заявление за вписване на прехвърлянето на дружествен дял от В. Д. на „ЕН ПИ СИ ЛОГИСТИК“ ЕООД. По делото е представено копие от електронно писмо, изпратено от адв. Т. на електронна поща : [email protected] на 24.3.2022г. с предмет проект на договора, който се сочи, че се изпраща.

Представени са разписки: изготвените на 4.8.2021г и 5.8.2021г. разписки съдържат изявления, че Н.П., представляващ ищцовото дружество изплаща, съответно сумата по 5000евро, съставляваща авансово плащане за покупка на дружествени дялове, притежавани от В. А. Д. в дружество „Дизел Пром“ ЕООД. Разписките имат поставени подписи за изплатил и получил и като получател е посочен В. А. Д..

Останалите, представени от ищцовото дружество разписки, съдържат изявления, направени от Н.П., представляващ ищцовото дружество, и П. В. Д. ЕГН **********, посочен в разписките „като представител на В. А. Д.“, съдържат подписи на изплатил и получил, като основанието, записано за получаване на съответната сума е „ авансово плащане за покупка на дружествени дялове, притежавани от последния в дружество

„Дизел Пром“ ЕООД.“ Разписките са от дати: 7.9.2021г. / 5000евро/, втора от 7.9.2021г./ 5000евро/,

25.10.2021г./5000евро/,

5.11.2021г./5000евро/,

23.12.2021г./5000евро/,

28.1.2022г./5000евро/, 9.2.2022г /5000евро/, 15.2.2022г./5000евро/, 29.4.2022г./3705евро/, 30.4.2022г./5000евро/,

29.5.2022г./5000евро/,30.5.2022г./5000евро/,31.5.2022г./1380евро/, 28.6.2022г./5000евро/, 29.6.2022г./5000евро/, 30.6.2022г./2403,17евро/, 28.7.2022г./

5000евро/,

29.7.2022г.

30.8.2022г./5000евро/, 31.8.2022г./1271,69евро/,

2

/4562,97евро/,

26.8.2022г./5000евро/,

26.9.2022г. /5000евро/, 27.9.2022г. /

5000евро/, 28.9.2022г. /2064,96евро/, 27.10.2022г. /5000евро/, 31.10.2022г./2497евро/, 1.11.2022г./2595 евро/, 15.11.2022г./2700евро/, 10.4.2023г./5000евро/, 21.4.2023г./5000евро/, 28.4.2023г/840евро/. Общата сума е 129019,79евро.

Заедно с платените по разписки от 4-ти и 5-ти август 2021г., сумата възлиза на 139069,60евро. Разписките за получени лично от В. Д. и разписките за получени от П. Д. суми са с идентично съдържание, различават се само по действителен получател и съответна сума.

Ответната страна, в отговора на исковата молба, е оспорила получаването на сумите, като е посочила също, при условията на евентуалност, че евентуално само сумите, платени на 4-ти и 5-ти август 2021г. са получени от него, а останалите са заплатени на П. Д., като се сочи, че същият не е бил пълномощник на ищеца, и не е имал правото да го представлява във връзка с договора за продажба на дружествени дялове, още по – малко да получава плащане по договора. По искане на ищеца, на основание чл.192 ГПК, съдът задължи П. В.

Д. да представи по делото намиращите се у него документи – пълномощни, с които ответникът В. А. Д. му е учредил представителна власт да получава от негово име и за негова сметка пари в брой /извлечение от молбата на лист 87 от делото, която е била връчена на П. Д./, съобщението е връчено на Д., като по делото е постъпил отговор №

11402/30.1.2025г. във връзка с вмененото задължение, в който П. Д. писмено сочи, че не разполага и никога не е разполагал с исканите документи, пълномощни, с които му е учредена представителна власт. По искане на ищеца, въз основа издадено му съдебно удостоверение, съдът изиска от Нотариалната камара извършване на справка дали ответникът е издал пълномощно на П. Д., в отговор на което е постъпило известие, че липсват открити данни за пълномощни по сочените критерии.

Съдът е допуснал двама свидетели при режим на довеждане от ответната страна, които да дадат показания относно провеждането на преддоговорните отношения между страните относно сключване на договор от 02.06.2022 г., като искането на ответната страна беше изменено в о.с.з. на 20.10.2025г., в искане да се призове сина на ответника – А. В. Д.,.

Съдът определи депозит, даде срок на ответника да го внесе, което не беше сторено и свидетел не беше призоваван, нито разпитван.

Други доказателства, относими към спора, не са ангажирани пред съда.

Разпоредбата на чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД предвижда връщане на даденото, при изначална липса на основание. Според изложеното тълкуване от ВС, в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, „когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.”

По иска, в тежест на ищеца е да установи, че е предал процесната сума на 3 ответника, който я е получил, а тежест на ответника е да докаже основанието, на което е извършено плащането. Предвид направеното и в исковата молба твърдение от ищцовото дружество, че самите плащания са извършени авансово и текущо, за закупуване на дружествени дялове, и възражението на ответника, че не е получил плащанията, респективно – че е получил само плащанията от 4.8.2021г. и 5.8.2021г., а останалите суми са платени на трето лице, то първото обстоятелство съставлява твърдение на ищеца за плащане, а на ответника – че плащането не е получено от него.

Ответникът не навежда твърдение, че за получаването на сумите е налице правно основание.

Договорът за продажба на дружествен дял, съгласно разпоредбата на чл.129,ал.2 ТЗ, е формален договор, като формата е за действителност – с нотариална заверка на подписите на сключилите го лица. Със същата разпоредба не се въвежда задължително съдържание на договора, стига предметът на договора да е ясен – какъв брой дялове се прехвърлят, но същият поражда права и задължения между страните по него и самото дружество. Ето защо, липсва законова пречка продавач и купувач да постигнат съгласие за различна продажна цена на дружествените дялове, от посочената в договора. Именно изложеното се установява с представените две разписки от 4.8.2021г. и 5.8.2021г., неоспорени откъм авторство в срока за отговор. На тях фигурира подпис на ответника В. Д., които разписки съдържат изявление, че Н.П., представляващ ищцовото дружество изплаща, съответно сумата по 5000евро на разписка, съставляваща авансово плащане за покупка на дружествени дялове, притежавани от В. А. Д. в дружество „Дизел Пром“ ЕООД.

Разписките носят дата почти една година преди формалния договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 2.6.2022г. Ето защо, следва да се приеме за доказано, че на сочените дати, ищцовото дружество е заплатило сумата от общо 10000евро на ответника В.

Д., а при липса на установено основание на Д., различно от продажната цена по договора, да получи сумата, то се налага изводът, че сумата е изпълнение по договора за продажба на дружествени дялове.

Разписките като документ са частен, диспозитивен документ. Частните документи, по аргумент за противното от разпоредбата на чл.179 ГПК не се ползват с материална доказателствена сила за изявленията, които същите съдържат, като за тях е налице формална доказателствена сила, уредена в разпоредбата на чл.180 ГПК, че изявленията, които са подписани, са изготвени от лицата, които са ги подписали. Налице е изключение от посоченото правило, по отношение на частния документ, съдържащ признание на неизгоден за подписалата го страна факт, което се извлича от правилото на чл.175 ГПК, доколкото подписаното изявление, че се получава парична сума, съставлява извънсъдебно признание на факт, неизгоден за страната, подписала изявлението. Именно изложеното следва да се приеме за двете разписки – с тях се установява освен получаването на сумата, изявлението на ответника, че приема авансово плащане на цената на дружествените дялове, които притежава в дружеството „Дизел пром“ЕООД.

По отношение останалите разписки, съдът намира следното.

4

Съгласно разпоредбата на чл.75 ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.

Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.