Решение № 479 от 27.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. В., 27.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110108802 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "В. и к. - В." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *, срещу М. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № ** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2010,30 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *за периода 15.03.2018г. – 22.02.2021 г.; сумата 244,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 23.05.2018г. – 19.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2021г. до окончателното изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ж.к. Мл. № **, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът "В. и к. - В." ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника М. ХР. М. за имот, находящ се на адрес в гр. В., ж.к. Мл. № **. Твърди, че главницата от 2010,30 лв. представлява цена на реално доставени ВиК услуги за обекта, чието количество е служебно определено, тъй като в имота липсва водомер. Поддъжа се, че е използвана методиката на чл. 39, ал.5, т.1 във връзка с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, като месечно се начислени 5 куб.м. вода за един обитател, при двама обитатели до м.03.2016 г., а впоследствие трима. Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури доставката на индвидуален водомер в своя имот, поради което е препятствал извършването на реален отчет. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, за дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта и мораторна лихва, връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. ХР. М., чрез адв. М.М. е депозирал писмен отговор, с който се сочи, че искът е неоснователен. Не спори, че е потребител на ВиК услуги за процесния имот, съответно, че е длъжен да заплаща използваните услуги.

Оспорва обаче размера на главницата, защото ищецът неправилно е начислявал службни количества за вода за трима обитатели при положение, че обектът се обитава само от ответника. В тази връзка поддържа, че правилно ищецът начислява количество вода по методиката на чл. 39, ал.5, т.1 във връзка с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, но неправилно взима за база трима обитатели. Счита за неправилно изчислени и лихвите за забава.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора, ищецът чрез юрк. Пламенка Василева, а ответникът чрез адв. М.М..

Ответникът доразвива доводите си в писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на "В. и к. - В." ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.

От предоставените справкa за недобора се установява, че при ищеца титуляр на партида с абонатен и клиентски № *се води ответникът Б.И. Й. за обект на потребление, находящ се в гр. В., ж.к. Мл. № **.

Видно от справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията, ответникът е придобил собствеността върху процесния обект на потребление с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № ** по силата на договор за доброволна делба от 14.09.1995 г.

Като доказателство по делото прието писмо от Община В. – Район „Мл.“ до ищеца от 14.05.2019 г., с което последеният се уведомява, че на административен адрес гр. В., ж.к.

Мл. № ** са регистрирани следните лица по постоянен и настоящ адрес: М. ХР. М., Д.М.Х., а Х.М.Х. е регистриран само по постоянен адрес.

Като доказателство по делото прието писмо от 16.12.2021 г. Община В. – Район „Мл.“, съгласно което на административен адрес гр. В., ж.к. Мл. № ** по постоянен адрес са регистрирани М. ХР. М. (от 03.01.2002 г.), Д. М.Х. (от 10.03.2000 г.) и Х.М. Х. (от 05.06.2000 г.), а по настоящ М. ХР. М. (от 01.01.1980 г.) и Д.М.Х. (от 26.10.2018 г.).

По делото като доказателства са приети и карнетни листи за партида с абонатен № *с титуляр М.Х.М., и адрес гр. В., ж.к. „Мл.“ 124- 4-88, в които е отразено, че липсват водомери в имота. Карнетите установяват, че в периода 13.05.2015 г. – 15.02.2016 г. са начислявани по 10 куб.м. вода месечно за двама обитатели, в периода 15.03.2016 г. – 14.02.2019 г. по15 куб.м. месечно за трима обитатели и 18 куб.м. при отчитането през 18.03.2019 г.

Ищецът е представил и справки от опис на отчети на абонат № *от таблет, модул, самоотчет до 16.09.2021 г., видно от които водомерът обслужващ обекта се води повреден от 03.07.1996 г. Съгласно отчетите за периода 15.10.2018 г. – 14.02.2019 г. за имота са начислявани по 15 куб.м. вода месечно, а за периода 14.02.2019 г. – 25.01.2021 г. по 18 куб.м., за трима обитатели.

Ответникът по делото е приложил в легализиран превод от испански език удостоверение от 10.10.2007 г. за регистрация за гражданин на съюза, с което се удостоверява, че Х. М. Х., роден на * г. в гр. В., Б., с адрес: гр. М., ул. „П.“ № *, ап.десен е вписан от *г. в Централния регистър на чуждениците на Главна Дирекция Полиция и Гражданската гвардия като постоянно пребиваващ член на Общността в И.

Ответникът по делото е ангажирал и гласни доказателства в процеса посредством разпита на свидетеля Д.Н. М. Същият сочи пред съда, че ответникът е баща на приятеля му Д., с който са приятели от деца. Излага, че Д. е малкият син на Милко , който живее в „Мл.“ бл. *. Поддържа, че не е ходил в дома на ответника от 4-5 г., а Д. не живее там отдавна.

Сочи, че по-големият син на отетника И.от 20 г. е в Испания. Излага, че Д., също ходи от време на време в Испания за да изкара някой лев и после пак се връща. Той имал жилище, но от 4-5 г. прави ремонт и като е в България отсяда при свидетеля. Поддържа, че н знае 2 защо не Д. не отсяда при баща си, знае че двамата с ответника са се скарали преди години.

Излага, че отвентикът е по-затворен след смъртта на жена си. Излага, че от 2018 г. се е виждал случайно ответника един-два пъти и не са си ходили взаимно на гости.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л. се установява, че общият размер на начислените месечни задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № *за периода 15.03.2018г. – 22.02.2021г. възлиза на 2010,30 лв. , при обезщетение за забава от 244,24 лв. изчислено от датата на падежа на всяко от задълженията до 19.03.2021 г. Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения имот, който е посетил на 14.11.2021 г. тъй като на многократното позвъняване никой не е уговорил, като адресът е добре обозначен, а на звънеца е записана фамилията на ответника.

Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не е извършено плащане на задълженията. Експертът е установил по данни от системата на ВиК, че в имота липсва водомер и ищецът служебно е начислил процесните количества вода, като за периода м.03.2018 г. – м.02.2019 г. са начислявани по 15 куб.м или по 5 куб.м на човек, а в периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г. са начислявани по 18 куб.м по 6 куб.м на човек.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху просрочените месечни задължения на абоната.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен № *за имот, находящ се на адрес в гр. В., ж.к. Мл. № *) стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по методиката на чл. 39, ал.5, т.1 във връзка с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ , 3) изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, а така 4) също и одобряването и обнародването на Общи условия.

Съгласно §. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2 от ОУ на ответника.

В случая между страните не е било спорно и съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е потребител на ВиК услуги като титуляр на партида с абонатен № *за имот, находящ се на адрес в гр. В., ж.к. Мл. № **.

По делото не е спорно и обстоятелството, че в имота няма монтиран водомер, а и този правнрелевантен факт се установява и от приложените по делото, неоспорени карнети за периода 13.05.2015 г. - 18.03.2019 г., в които това обстоятелство е изрично вписано.

В тази връзка задължение на потребителя е при липсата на водомер да предприеме действията по уведомяване на оператора, снабдяване с изправно устройство и осигуряване на достъп до него, за да може последният да изпълни задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.33 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Ответникът не твърди да е предприел действия в тази насока, нито установява наличието на обстоятелства, изключващи това негово задължение.

В хипотезата като процесната на липсващо измервателно устройство отчитането се извършва по Наредба № 4/2004г. на МРРБ, чл. 39, ал.5, т.1 и месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно ал. 6 на чл. 39 от Наредбата до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна 3 собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.

В случая видно от представените карнетни листи и електронни карнети, както и от неоспореното заключение на изслушаната ССчЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно се установява, че за част от процесния период 15.03.2018 г. – 14.02.201 9 г. ищецът е начислявал служебно по реда на чл. 39, ал.5, т.1 от Наредбата по 15 куб.м за водоснабдения имот месечно, а за остатъка 14.02.2019 г. - 22.02.2021 г. по 18 куб.м.