Решение № 58 от 10.11.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Сливен, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600320 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивен протест депозиран от прокурор при Районна прокуратура гр.Сливен срещу присъда № 260069/06.07.2021г. постановена по нохд № 172/2021г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият Г. Д. СТ. е признат за невиновен в това, че на 14.05.2020 г., около 10.20 часа, на ***, пред магазин "Х.", се заканил с убийство /с думите „курво, майка ти мръсна ще еба, в най-скоро време ще видиш какво ще ти се случи на тебе и на майка ти"/ на Р.Г.П. от гр. Сливен и това заканване е възбудило у П. основателен страх за осъществяването му, като е оправдан по повдигнатото против него обвинение по 144 ал.3 вр.ал.1 от НК.

В протеста, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона срок за обжалване, се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се твърди, че доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие са достатъчни да се приеме за доказано по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил горепосоченото престъпление, което прокуратурата е поддържала в съдебно заседание. Настоява се за отмяна на присъдата на Районен съд гр.Сливен и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

1

В депозираното допълнение към протеста се заявява, че атакуваната присъда е неправилна, необоснована и несправедлива. Сочи се, че показанията на свидетелите Р. П., З.П. и С.Г. са последователни и категорични, като П. е очевидец на деянието и показанията й се покриват напълно с тези на пострадалата, но вместо на тях съдът е дал вяра само на обясненията на подсъдимия и показанията на неговите свидетели, където те заявяват, че такъв инцидент въобще не е имало и съответно е приел фактическата обстановка, различна от тази описана в обвинителния акт и доказана в хода на съдебното следствие. Отправя се упрек към съда, че в мотивите е отразено макар и с едно изречение, че се дава вяра на изготвената и приета психолого-психиатрична експертиза, а от друга страна, че е прието обвинението за недоказано по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка се настоява въззивният съд да обсъди и приеме посочената психолого-психиатрична експертиза, която много подробно описва състоянието на пострадалата. Аргументира се тезата, че за съставомерността на деянието, за което е внесен обвинителния акт не е необходимо да бъдат изречени изрично думите „Ще те убия", а използваните в конкретния случай думи са напълно достатъчни. В тази връзка се сочи, че престъплението по чл.144 от НК е налице, когато заканата е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката да възбуди основателен страх, че престъплението ще бъде осъществено като заканата против личността трябва да е такава, че да възбуди основателен страх за осъществяването й. Заявява се, че обективно заканата трябва да сочи, че съществува възможност че може да бъде осъществено деянието, да личи оформено решение за това, а от субективна страна трябва да се установи, че деецът се намира в такова състояние, че има вероятност да реализира заканата. Твърди се още, че при заканата с убийство съдът е длъжен да установи преди всички наличието на елементите на обективния й състав и щом като тя не е възбудила основателен страх за осъществяването на престъплението, деянието ще бъде несъставомерно, но в настоящия случай има изготвена психолого-психиатрична експертиза и там подробно е описано състоянието на пострадалата. Сочи се, че заканата е съставомерна само когато е обективирано намерение за извършване на престъпление против личността и в настоящия случай е налице закана и тази закана е създала възможност за възбуждане на основателен страх у пострадалата от извършване на престъплението. Твърди се, че в мотивите към присъдата тълкуването на доказателствата е непълно т.е. липсва обективност и всестранност на анализа им, което е довело до необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт. Настоява се за отмяна на присъдата на Районен съд гр.Сливен и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че не поддържа протеста, като намира, че присъдата на СлРС е правилна и законосъобразна. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства не обосновават съставомерност на деянието по чл.144 от НК. Позовава се на тълкувателно решение № 53/1989г. по н.д. № 47/89г. на ОСНК на ВС, според което за осъществяването на престъплението с посочената правна квалификация от обективна страна се иска обективиране, чрез думи или действия, на закана за убийство спрямо определено 2 лице, която да е възприета от него, а в случая изречените от подсъдимия думи по адрес на пострадалата не са със съдържание, което да обективира отправена закана с убийство.

Заявява, че по делото не са установени и обстоятелства и за извършени действия от страна на подсъдимия, които да се тълкуват като такава закана. Настоява за потвърждаване на оправдателната присъда.

Подсъдимият Г. Д. СТ., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата и го намира за неоснователен. В тази връзка навежда доводи за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда, поради което настоява същата да бъде потвърдена като такава.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 260032/19.10.2020г. по НЧХД 841/19г. състав на СлРС е признал подсъдимия Г. Д. СТ. за виновен в това, че на 18.01.2019г. в гр. Сливен казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - Р.Г.П. в нейно присъствие, като изрекъл думите „Курво, майка ти ще еба", като обидата е нанесена публично. За това престъпление на подс. Г.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Със същата присъда подсъдимият С. е признат за невиновен и е оправдан за престъпление по чл.144 ал.1 от НК – за това, че на 18.01.2019г. в гр. Сливен се заканил на Р.

П. с престъпление против нейната личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Присъдата е влязла в сила на 19.04.2021 г.

На 14.05.2020г. около 10.20 часа свид. Р. П. била с приятелката си свид. З.П.. Двете отивали към МБАЛ „Х.Димитър" – Сливен на свиждане на близък и се движели се по ***.

До магазин „Х." в близост до светофара разрешаващ преминаването на пешеходци към кооперативния пазар покрай тях преминал л.а. марка „Дачия Дъстър“ бял на цвят, който бил управляван от подс. Г.С.. В автомобила се возели неговите колеги свидетелите А.Т. и Н.Б..

През отворения прозорец на автомобила подсъдимият извикал към свид. Р. П.:

„Курвенце мръсно, ще видиш какво ще ти се случи на тебе и на майка ти", след което продължил движението си по булеварда по посока към бензиностанция „Лукойл“.

На 15.05.2020г. свид. Р. П. депозирала жалба до Районна прокуратура – Сливен 3 против подс. Г.С..

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.

Първоинстанционния съд е изложил съображенията си на кои от тези материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за установена от него фактическа обстановка.

В мотивите към присъдата е посочено, че възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Изрично е посочено, че съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото във фазата на съдебното следствие свидетели, както и обясненията на подсъдимия, които са преценени като единни, логични, последователни и взаимно допълващи се.

Настоящата инстанция не споделя така направената от районния съд и отразена в мотивите към присъдата му преценка на гласните доказателствени материали. Основание за това дава обстоятелството, че в част от тези доказателствени материали се съдържат противоречиви твърдения за това какво точно се е случило на 14.05.2020г. и в частност дали действително се е случил инцидента между подсъдимия и свид. П., описан в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Така в показанията на свидетелите Р. П. и З.П. се съдържат твърдения, че на 14.05.2020г., преминавайки покрай тях с автомобил в близост до магазин „Х.“ в района на кооперативния пазар, подсъдимият е извикал към свид. П.: „Курвенце мръсно, ще видиш какво ще ти се случи на тебе и на майка ти". В обясненията си подсъдимият отрича това въобще да се е случило, а свидетелите Т. и Б. заявяват, че не са виждали свид. Р. П. и не са били очевидци на инцидент между нея и подсъдимия.

При това положение е несъмнено, че няма как да бъдат кредитирани едновременно и едната и другата група гласни доказателствени материали. Впрочем, това става ясно и от по-нататъшното съдържание на мотивите към атакуваната присъда, където районният съд в крайна сметка е констатирал наличието на посочените по-горе противоречия в твърденията на свидетелите П. и П., от една страна и на подсъдимия и свидетелите Т. и Б., от друга страна. Така с оглед на изложеното във връзка с така направените констатации по отношение на тези твърдения следва да се приеме, че на практика е дадена вяра именно на показанията на първата група свидетели, доколкото първоинстанционният съд подробно е коментирал факта и естеството на произнесените от страна на подсъдимия по отношение на 4 свид. Р. П. думи и е преценил, че те не съдържат основен елемент от състава на деянието по чл.144 ал.3 от НК - закана за убийство.

Що се отнася до останалите гласни доказателствени материали, същите не касаят пряко коментирания по-горе инцидент.

С оглед на изложеното по-горе и независимо от някои недостатъци при преценката на доказателствата, настоящата инстанция направи извод, че по същество присъдата не е необоснована, доколкото приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от доказателствата по делото и в този смисъл съдържащото се в протеста оплакване за необоснованост се явява неоснователно.

Присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата, доколкото районния съд е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните в случая факти, като са били събрани необходимите за постигането на тази цел доказателства. И във връзка с последното няма конкретни оплаквания и възражения.