Решение № 1328 от 22.10.2024, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1328

Габрово, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - VI Състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ административно дело № 20237090700307 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. А. Б. от гр. Габрово, местност „Х. усойна“ № 14, [ЕГН] – със съдебен адрес гр. Габрово. [улица], ет.2, чрез адв.И. Ж., ГАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0892-000282 от 27.11.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Оспорва компетентността на АО, както и начина на вземане проба с техническото средство. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества (бензодиазепини и метаамфетамин), а в момента на проверката е оспорил показанията на техническото средство и е дал кръв за изследване, като резултатите от него не са изготвени до издаването на ЗППАМ. Излага действителната според него фактическа обстановка и твърди, че МПС му е нужно поради продължително периодично лечение в гр. София. Излага доводи, че предпоставка за налагене процесната мярка е безспорното установяване на вмененото нарушение, което в случая съставлявало и престъпление по НК, поради което била приложима законовата забрана за образуване на административно наказателно производство и следователно заповед за налагане на принудителна административна мярка не следвало да бъде издаване, защото шофирането след употреба на упойващи или наркотични вещества безспорно се установява с влязла в сила присъда на съд. В заповедта липсвали мотиви защо административният орган е приел за установена изложената фактическа обстановка, след като нямало резултат от медицинското изследване. Спори съответствието на оспорената Заповед с целта на закона, доколкото не било установено по безспорен начин да е извършител на посоченото в заповедта нарушение. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед. В с.з. жалбата се поддържа и развива. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата - мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, чрез процесуалния си представител - оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, ценени поотделно и в тяхната съвокупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2023 г. около 22,50 ч. в гр. Габрово, на [улица]е извършена проверка на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318ЦИ“ с рег. № [рег. номер] – движещ се в посока [улица], собственост и управляван от жалбоподателя. При извършена проверка за употребата на наркотични вещества с техническо средство - дрегер ДръгТест 5000 с фабричен № ARJL-0025 то отчело положителна проба за употреба на бензодиазепини и метамфетамин. Б. оспорил показанията на техническото средство, поради което му бил издаден приложения талон за медицинско и химическо изследване № 0054169 в ЦСМП на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ , гр. Габрово, където доброволно дал кръвна проба и проба от урина за химичен анализ, които са изпратени за изследване в ВМА, гр. София.

Тези факти са описани в съставения АУАН № GA 1029357/28.11.2023 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК е допустимо доказателствено средство и се ползва с предвидената в чл. 189, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) доказателствена сила.

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на А. А. Б. от гр. Габрово е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС на собственика за срок от шест месеца до една година, а именно за шест месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 27.01.2023 г. Недоволен от нея, Б. я е оспорил с жалба, подадена чрез административния орган на 07.12.2023 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Допълнително от ответника е представена справка рег. № 264000-17620 от 09.10.2024 г. за наличието на образувано и висящо ДП, по което е събрано експертно изследвание на предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от жалбоподателя е установено наличие на тетрахидроканабинол.

Установено е и че жалбоподателя е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 92058 от 27.09.2022 г. - с автоимунно заболяване болест на Crohn на дебелото черво с 71 % ТНР – представеното експертно решение.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 264з-894/06.04.2022 г. директорът на ОД на МВР – Габрово на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Габрово да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.1 от заповедта са посочени назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Габрово.

Не се спори по делото издателят на заповедта да е назначен на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Габрово. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и наведеното възражение в тая насока е неоснователно.

Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат. При издаването на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване с техническо средство дрегер ДръгТест 5000. В тази връзка следва повторно да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на Б., като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

В случая показанията на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера и вземане на биологични проби от кръв и урина, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДвП. Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която „При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. От представената по делото справка се установява, че в кръвната проба и в пробата урина на жалбоподателя са открити наркотични вещества тетрахидроканабинол. Това вещество е включено в Списък I, приложение 1 към чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН. Употребата на различно от посоченото в АУАН наркотично вещество не променя тези изводи. По делото не са ангажирани и каквито е да е доказателства, че жалбоподателят е употребявал някакви лекарства, които биха могли да повлияят на резултатите от изследването, а те подлежат на съобразяване на основание чл. 142, ал. 2 от АПК.